Траян ДИМИТРОВ
На днешната дата честваме Деня на народните будители. На онези, които в смътните години на борби за свобода и национално освобождение жертват всичко материално в името на едно по-висше благо – свободата и благоденствието на целия български народ. Григорий Цамблак, Константин Костенечки, св. Иоан Рилски, братя Миладинови, Г. С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботйов, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още хиляди знайни и незнайни ратници за българско самосъзнание.
Самото честване на Деня на народните будители е свързано с много тежък период от българската история – краха на нашата държава в Първата световна война. С указ на цар Борис III от 1 ноември 1923 г. този ден е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. В своята скръб и печал, за да върне вярата си в светлото бъдеще на България, нашият народ отново се обръща към онези, които първи дадоха пример за родолюбие със своето себеотрицание. Години наред те са онзи ореол, който грее над непобедимата българска войска, който връща духа на българина за борба в името на неговия заветен идеал – Свободна и Обединена България.
И така до 1945 г., когато празникът е забранен да се чества от комунистическата власт. Вехтите духовни знамена са заменени от чуждите „герои“ на интернационала.
И въпреки че след идването на т.нар. демокрация честването на празника се възобновява през 1992 г., сякаш духът на българина е пречупен. Връзката с онези славни българи остава бледен спомен от някакво героично минало, което е безвъзвратно изгубено.
Отново на почит са „нечии“ празници и идеали. Днес много по-важен е Хелоуин и почти всяко дете ще се сети за този чужд нам празник, а не за просветителите на своята нация. Сякаш Сирни Заговезни и кукерите също са забравени. Както впрочем и много от българските обичаи, заменени уж от модерните западни. Добри Войников не напразно е написал „Криворазбраната цивилизация“. На българина чуждото му е по-интересно, по-добро от нашето, което все е лошо, недоизпипано..
Но да се върнем на 1 ноември и будителите на българската нация (ако може изобщо да бъде събудена). Днес празник имат дейците на културата, учените в БАН, книжовниците и все ей такива хора, които са загърбени от държавата и своя народ. Последните години вместо празненства този ден е белязан от протести на работещите в сферата на културата и просветата. И тук може да се направи интересен паралел между живота на борците за свобода и будителите на българския възрожденски дух с днешните работещи в изброените сфери. Воеводите прекарват целия си живот в нищета, жертвали са се в името на националната свобода. Накрая тя е постигната с много жертви и страдания, но те остават встрани от Свободна България. Изместени са от политическите игри на тези, които са си стояли на топло, докато борците са давали кръвта си за България. Днес тези, които имат празник, са оставени на произвола на съдбата от политиците на България. Трудът им е оценен на жълти стотинки, сградите на културните институции тънат в мизерия и ярко контрастират с новите и модерни западни сгради на банките и чуждите представителства. За да си деец на културата и науката, се изисква любов и привързаност към професията, а не желание за печелбарство. И как да е иначе? От 2018 г. минималната заплата в България става 510 лв., а един работещ в регионален музей със стаж по-малък от 10 години получава под 500 лв.
Това е тъжната действителност – тези, които съхраняват спомена за великите българи, написали с кръвта си славната история на България, са обречени на същата участ като тях – да потънат в забвение…
Ще завърша с думите на просветния министър на България от 1923 г. Стоян Омарчевски: „… първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…"
|
