10 криволици на еволюцията

culturespace.bg ФАКТ 1: ДАРВИН Е ОСТАРЯЛ Днес предишни теории, смятани за непоклатими, се преоценяват. Подобно нещо се случва с теорията на Дарвин за естествения подбор. Според него индивидите се избират по характеристики, които са най-благоприятни за оцеляване. Малките наследствени промени се натрупват от поколение на поколение. И признаците, които пречат на оцеляването, изчезват с времето. Но има много еволюционни фактори, които нямат нищо общо с адаптацията. Сега науката знае много повече неадаптивни причини, които водят до еволюция. Те се изучават от синтетичната теория на еволюцията, която включва и данни от генетиката, палеонтологията и други дисциплини, които не са били достатъчно развити по времето на Дарвин. Това не означава, че Дарвин е грешал. Просто неговата теория за естествения подбор е само частен случай на една по-глобална еволюционна теория. ФАКТ 2: 10 ХИЛЯДИ ВИДА ЖИВОТНИ СА УМРЕЛИ НА ПЛАНЕТАТА Сега на нашата планета живеят около 5,5 хиляди вида бозайници. Освен това за 65 милиона години след смъртта на динозаврите са изчезнали 10 хиляди вида бозайници. В същото време хората не са толкова разрушителни, колкото си мислехме – изчезването на не повече от 200 вида може да се отдаде на нашата дейност. Останалите животни са изчезнали, след като загубват конкуренцията по време на еволюцията. ФАКТ 3: ЖИВОТНИТЕ ВЕЧЕ СА ИЗМИРАЛИ МАСОВО Преди динозаврите да изчезнат, пермското изчезване е настъпило преди 252 милиона години. Тогава приблизително 85% от видовете живи организми са изчезнали. А сред водната фауна 96% от видовете са загинали – тоест почти всички. Дори повечето от насекомите измират. Това е уникален случай, тъй като насекомите са оцелели успешно при всяко масово измиране в историята на нашата планета. Пермското измиране коренно променя по-нататъшния баланс на силите на планетата. Бозайниците биха могли да еволюират много по-рано. Може би тогава човекът би се появил също сто милиона години по-рано. ФАКТ 4: ПАЯЦИТЕ НЕ СА НАСЕКОМИ Насекомите и паякообразните са два различни класа животни, въпреки че изглеждат много сходни. Основната разлика е как се хранят. Насекомите дъвчат или листа, или нечие месо (същите насекоми). Паякът смила храната отвън. Той инжектира стомашен сок в жертвата си и след това изсмуква усвоеното вещество. Освен това паяците плетат мрежи, които улавят насекоми. Насекомите нямат подобни технологии. ФАКТ 5: ХЛЕБАРКИТЕ УДАРИХА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ДЖАКПОТ Много аспекти на генетиката, репродуктивният цикъл и физическите характеристики на хлебарките играят важна роля за тяхното оцеляване. Основната им характеристика са твърдите, но гъвкави екзоскелети. Те са изключително устойчиви на смачкване. Хлебарките могат да издържат натоварване до 900 пъти по-голямо от телесното им тегло. Те могат да живеят една седмица без глава. Хлебарките могат също да дишат през малки дупки по тялото си, така че не се нуждаят от главата си, за да дишат. Освен това хлебарки могат да възстановят отрязани крайници, а бебета хлебарки могат да регенерират тъкан след сериозно нараняване. ФАКТ 6: ЗОМБИТАТА СЪЩЕСТВУВАТ Всъщност всред насекомите има такива, които попадат под контрола на други организми и послушно отиват да изпълнят възложената задача. Тропическата гъба офиокордицепс превръща мравките в зомбита. Освен това в хода на еволюцията тя е разработила необичайна, но много ефективна стратегия. Гъбата заразява мравката и тази зараза започва да засяга нейното тяло. Две седмици след заразяването мравката напуска своята колония. След това се качва високо на растението и го захапва с челюстите си. Гъбата се нуждае от това, така че след смъртта на мравката, която ще се случи скоро, спорите на гъбичките ще се разпространят възможно най-ефективно. В крайна сметка гъбата израства от мравката и е два пъти по-голяма от гостоприемника си. ФАКТ 7: В ПРИРОДАТА ИМА ПРИМЕРИ ЗА ВРЕДНА ЕВОЛЮЦИЯ Опашката на пауна със сигурност е красива, но е неудобна за бягство от хищници. Защо се е запазила при птиците по време на еволюцията? Всичко е просто: женските пауни по-охотно избират мъжки с голяма и ярка опашка. Следователно този ген е бил фиксиран в еволюцията. Еволюционните процеси работят за вида, а не за един индивид. Разбира се, такива мъжки умират по-бързо в природата. Но също така успяват да оставят повече гени. ФАКТ 8: РАЗМЕРИТЕ НА ЖИВОТНИТЕ НЕ СА СТАТИЧНИ Имало е периоди, когато на нашата планета са живели гигантски животни. Говорим не само за динозаври, но и за големи бозайници като индрикотери, които са били няколко пъти по-големи от слон. А сегашният най-голям бозайник – китът – преди е бил десетки пъти по-малък и като цяло е бил сухоземен хищник. Всеки размер има своя собствена еволюционна логика. Големият размер им позволява на гигантите да се придвижват нагоре по хранителната верига и да станат недостъпни за повечето хищници. Но те имат своя собствена уязвимост: трябва постоянно да ядат, а потомството им расте бавно. ФАКТ 9: СЛОНОВЕТЕ И КИТОВЕТЕ НЕ БОЛЕДУВАТ ОТ РАК Слоновете и китовете успешно се противопоставят на рака. Въпреки факта, че повечето други бозайници страдат от рак. Слоновете в дивата природа живеят до 70 години и не са запознати с онкологията. Сините китове – до 90 години. Понякога се разболяват от рак, но случаите са изключително редки. Каква е причината за тяхната стабилност? Ракът възниква поради натрупване на генни мутации. Колкото повече клетки, толкова по-голяма е вероятността от рак. Логично би трябвало да е така. Но в действителност големите животни, напротив, живеят доста дълго. Те са били принудени да разработят механизми за потискане на рака. В противен случай просто нямаше да се появят и да се утвърдят в хода на еволюцията. Самите клетки на големите животни са по-големи. Техният енергиен метаболизъм е по-бавен. И се делят по-бавно. Съответно рискът от мутации е по-малък. ФАКТ 10: НЕ САМО ХОРАТА СА РАЗВИЛИ ИНТЕЛЕКТ Ние сме свикнали да смятаме човека за единственото същество с развит интелект. Но на планетата вече е имало животни, които в хода на еволюцията са можели да се превърнат в основния интелигентен вид на планетата – това е видът Stenonychosaurus (известен още като Troodon). Принадлежал е към т.нар. пернати динозаври, но за разлика от птиците не можел да лети. Троодонът ходел на задните си крака, точно като хората. Предните крака не просто висели безполезно като рудимент, Троодонът имал развити пръсти и активно използвал своите „ръце“. Някои палеонтолози дори смятат, че Троодонът може да е използвал камъни като оръжие. Основната характеристика на този динозавър е неговият добре развит мозък. И което е важно, Троодонът имал пълно бинокулярно зрение. Тоест, подобно на човек, той можел да види ясен образ и с двете очи.