10 скъпи археологически ментета,

culturespace.bg Особеността на историята като наука е, че много изводи и заключения се основават на предположения и догадки. В крайна сметка е доста трудно да се разбере със сигурност какво се е случило преди хилядолетия, а понякога е напълно невъзможно. На това разчитат измамници, които понякога успяват да подведат експертите със своите фалшиви артефакти. 1. КЕРАМИКАТА НА БРИГИДО ЛАРА Когато Бригидо Лара беше признат за виновен за кражба на някои от най-ценните исторически артефакти на Мексико, той успя да получи намалена присъда. Оказва се, че Лара не е бил крадец, а фалшификатор. По време на престоя си в затвора той доказа, че артефактите, с които търгува, са негово собствено творение. За повече от 20 години Лара е изковал хиляди артефакти, които е направил в стила на маите, ацтеките, и най-вече на тотонаците – цивилизация, съществувала от VII до XII век. Произведенията на талантливия фалшификатор бяха изложени в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, в Музея на изкуствата в Сейнт Луис, а също така отиваха в частни колекции за страхотни пари. Но както се оказва, повечето от това, което хората знаят за тотонаците, идва от проучвания върху фалшификати на Лара. 2. ТАБЕЛАТА НА ДРЕЙК Според легендата сър Франсис Дрейк пристава в залива на Калифорния през юни 1579 г. Докато екипажът ремонтира кораба след дългото плаване, Дрейк решава да завземе нова земя за страната си. Той издига паметна плоча с медна табелка, на която са изписани претенциите за земята, както и подписът на откривателя. Твърди се, че през 1936 г. тази табела е намерена. Анализът на метала потвърждава неговата автентичност и таблетът е закупен за библиотеката на Банкрофт в Калифорнийския университет в Бъркли. През 2003 г. историците установяват, че табелата е съвместна работа на няколко членове на Калифорнийското историческо дружество. Те го създават, за да изпълнят мечтата на Хърбърт Болтън, директор на библиотеката на Банкрофт, който е обсебен от намирането на исторически доказателства за откритията на Дрейк. Последният оцелял интригант, търговецът на произведения на изкуството Лоренц Нол, който подписва клетвена декларация през 1954 г., признава за фалшификата. 3. ФАЛШИФИКАТИТЕ НА ЧАРЛЗ ДОСЪН Името Чарлз Досън (погрешно изписван Доусън – бел.прев.) е най-известно във връзка с „човека от Пилтдаун“. През 1912 г. археолог любител сензационно твърди, че е открил „липсващата връзка между маймуната и човека“. През 1949 г. се оказва, че т.нар. човек от Пилтдаун е много по-млад, отколкото твърди Досън, както и че черепът е фалшив и е лепен от човешки череп и череп на орангутан. Оказа се, че Досън е професионален измамник и името му се свързва с 38 фалшиви „артефакти“ – от древни чукове и фигурки до брадви и римски плочки. 4 АРХЕОРАПТОРЪТ Т.нар. Археораптор (преходна връзка между динозаврите и птиците) е „открит“ през 1999 г. Скоро (за Китай незаконната търговия с артефакти за съжаление е обичайна практика) фосилът е продаден на частен колекционер за 80 000 долара. В резултат на проведени изследвания през 2002 г. е изяснено, че вкаменелостта е фалшифкат – скелетът на археораптора бил съставен от кости на изкопаема птица и малък крилат динозавър. 5. ЕТРУСКИ ВОИНИ През 1961 г. Музеят на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк е принуден да признае, че неговите специалисти са допуснали грешка: изложените статуи на етруски воини в реален размер са фалшификати. Струва си да се отбележи, че доста по-рано експерти са изненадани как 2000-годишни статуи, които са прекарали векове под земята и са били счупени на парчета (статуите са реставрирани), все още са така ярко оцветени. Оказа се, че статуите са направени от италианските фалшификатори Рикардо Рикарди и Алфредо Фиораванти, които поради липсата на пещ, достатъчно голяма, за да изпече една статуя, ги правят на парчета, след което се твърди, че са възстановени и продадени на музея през 1933 г. В опит да се сложи край на съмнението, статуите са подложени на задълбочено изследване. Установено е, че не само не може да образуват цялост, но и са боядисани с модерна боя. 6. МОУЗЕС ШАПИРА И ВТОРОЗАКОНИЕТО Моузес Шапира започва кариерата си като реномиран търговец на антики. Музеите в Англия и Германия го познават като щастлив пътешественик и антиквар, който успява да открие неизвестни източници на древни текстове. Към 1883 г. Британският музей вече редовно купува безценни артефакти и ръкописи от него. През юли същата година Шапира дава на британците ръкопис, за който твърди, че е уникална версия на Второзаконието. Свитъкът се състои от 15 отделни части и е много различен от общоприетата версия. В крайна сметка експертите обвиниха Шапира във фалшификация, като казаха, че самият той е написал неправилен превод на стар пергамент и го е предал за оригинал. Шапира обвини експертите, че „те го съсипват“ и се самоуби шест месеца по-късно. Оттогава ръкописът е изчезнал и никой няма да разбере дали е бил истински. Ролята на Шапира в този случай остава мътна. Не е ясно и дали е бил фалшификатор, но има твърдения, че търговията му е била незаконна и че Берлинският музей е откупил от него над 1700 фалшификати през 1870 г. 7. ОЛОВНИТЕ КНИГИ НА САКРОМОНТЕ Между март 1588 г. и април 1595 г. 22 оловни плочки са открити под хълмовете около Гранада, Испания. Плочите, написани на арабски и преведени от църковници, съдържат епични християнски текстове, включително писмо от Сан Чесилио, покровителя на Гранада, и пророчества от Йоан Кръстител. Таблетите бяха изложени за публичен достъп в абатството Сакромонте. През следващите 150 години тяхната автентичност многократно е поставяна под въпрос, докато през 1682 г. не са изпратени за изследване в Рим, след което папата ги осъжда като „съдържащи фалшиви доктрини“. Оттогава оловните книги бяха скрити в архивите на Ватикана и всички забравиха за тях до 1999 г. Сега те отново са в абатството Сакромонте в Гранада. 8. ЙОЖЕН БОБАН И КРИСТАЛНИТЕ ЧЕРЕПИ Легендата за кристалните костенурки отдавна е завладяла въображението на хората. Търговецът на артефакти, французинът Йожèн Бобан прекарва около 20 години в Мексико, преди да се върне във Франция с сензация. На Бобан е възложено да събира предколумбови артефакти за изложба в Париж и той активно търгува с всякакви антики в Мексико Сити. Неговите търговски каталози ясно показват, че Йожен е бил основен играч на пазара на артефакти. Колкото и да е странно, някои от каталозите му включват артикули, за които самият той признава, че са фалшиви. Освен всичко друго, неговият каталог включва кристален череп, който той се опитва да продаде на „Смитсониън“, но получава отказ. Бобан е заподозрян и за появата на няколко малки 5-сантиметрови черепи. 9. ДЖОРДЖ ХЪЛ И „СОЛИДНИЯТ МЪЛДУН" Почитателите на измамите са запознати с името Джордж Хъл – той е човекът, създал Кардифския гигант – предполагаемо вкаменено тяло на древен гигант. След 7 години, през 1876 г., Хъл отново прави опит за измама в Колорадо. Той фабрикува човек от глина и гипс, който заравя близо до град Бойл. Този път Хъл прави своя „Мълдун“ с опашка, подобна на маймунска. През 1877 г. изкопават още един „фосил“. След като творението му е открито, Хъл започва да твърди, че този гигант е преходна връзка между маймуната и човека. 10. ПЛОЧКИТЕ ОТ КИНДЪРХУК Табелките „Киндърхук“ са серия от шест плочи, покрити със странни надписи. Те са кръстени на град Киндърхук, Илиной, близо до който са изкопани през 1843 г. Някои жители на града твърдят, че плочите са открити заедно със скелета на гигант, който ги е придържал към гърдите си. Находките са дадени на Джоузеф Смит, основателят на мормоните, за превод. Скоро Смит заявява, че всичко в „Книгата на мормоните“ ще се основава на плочките. За съжаление той не успява да завърши този превод, но уж установява, че плочите съдържат древни писания. По-късно обаче местни фермери признават, че са правили фалшификати. През 1965 г. мормонски учен анализира единствената оцеляла плоча и заявява, че е направена през 1843 г. Превод от руски: Георги ВЕНИН