culturespace.bg
Алберт Айнщайн е най-известният теоретичен физик, живял някога. Всеки го познава, но колко хора са чували тези невероятни шеги?
Вие сте на път да се присъедините към тази специална група. Ето 12 от най-добрите шеги на Айнщайн.
Някои от тях са сравнително трудни, но намерете правилната перспектива. Предупредени сте.
След пет години учене, студент се втурва в кабинета на Айнщайн и крещи… „Сър, сър, най-накрая разбрах вашата теория за специалната теория на относителността!“.
Айнщайн върти очи. „Крайно време беше“.
Айнщайн и съпругата му срещат брачни проблеми и затова той пита какво се иска от него. Тя казва: „Две неща. Пространство и време“.
Айнщайн пак пита: „Какво е второто нещо?“.
Студент разпознава Айнщайн във влак и го пита дали отива в Ню Йорк. Айнщайн отговаря: „Не, Ню Йорк идва при мен“.
Айнщайн, Нютън и Паскал играят заедно на криеница.
Ред е на Айнщайн да брои, затова той затваря очи и започва да го прави.
Паскал веднага бяга и се скрива. Нютън, от друга страна, не го прави. Вместо това той много спокойно начертава квадрат на земята, 1х1 м, и го начертава точно пред мястото, което Айнщайн брои. След това стъпва в средата му.
Точно в този момент Айнщайн достига 10, отваря очи и веднага забелязва Нютън и казва: „Намерих те!“.
Нютън се усмихва и казва спокойно: „Не ме намерихте, намерихте Нютън на квадратен метър. Значи, намерѝ Паскал!“.
Алберт Айнщайн е спрян от полицай, който го обвинява в превишена скорост.
Айнщайн отвръща: „Но, г-н полицай, протестирам. Скоростта не съществува, тя е относителна“.
Полицаят казва: „Не се опитвайте да ми пробутвате хитринки. От моя гледна точка вие сте карали с превишена скорост и това е.
Айнщайн казва. „Но можете ли да докажете, че вашата гледна точка е правилната? Седни, приятелю, ще повикаме на помощ малко математика.
След няколко часа Айнщайн докава многократно, че от много различни гледни точки не е карал с превишена скорост. Вместо това планетата се и движила бързо. Космосът е бързал. Полицаят е карал с превишена скорост. Дърветата са бързали. Пътят е със скорост. Но все още Айнщайн не е свършил, ето, и слънцето е бързало. Той продължава и продължава, трупа все повече доказателства.
В крайна сметка полицаят го спира и казва: „Какво да правя с всичко това?“.
„Прочетете го и докажете, че вашата гледна точка е правилната, а не моята. Иначе как ще докажете, че съм карал с превишена скорост?“.
Полицаят го гледа озадачено. „Как трябва да направя това?“.
„Трябва да накарате експерт да анализира доказателствата, които току-що ви предадох. И, виж ти, познавам идеалния човек; единствения човек в света, който може да разбере тези уравнения.
„Кой?“ – пита ченгето.
„Алберт Айнщайн“.
Айнщайн умира и отива в рая. При Перлените порти Свети Петър му казва: „Приличаш на Айнщайн, но нямаш представа колко далеч отиват някои хора, за да се промъкнат в Рая. Можеш ли да докажеш кой си всъщност?“.
Айнщайн се замисля за няколко минути, след което пита: „Може ли да получа черна дъска и тебешир?“.
Свети Петър щраква с пръсти и веднага се появяват черна дъска и тебешир. След това Айнщайн продължава да описва с тайнствена математика и символи своята теория на относителността.
Свети Петър е безусловно впечатлен. „Ти наистина си Айнщайн!“, казва той. „Добре дошъл в рая!“.
Следващият пристигнал е Пикасо. Свети Петър отново иска акредитивни писма. Пикасо пита: „Имате ли нещо против да използвам тази черна дъска и тебешир?“.
Свети Петър казва: „Давай!“.
Пикасо изтрива уравненията на Айнщайн и скицира наистина зашеметяващ стенопис само с няколко щриха с тебешир.
Свети Петър пляска. „Със сигурност вие сте великият артист, за който се представяте! Влизайте!“.
И тогава вижда, че един политик се приближава. Свети Петър се почесва по главата и казва: „Айнщайн и Пикасо успяха да докажат самоличността си. Как можеш да докажеш своята?“.
Политикът изглежда объркан и казва: „Кои са Айнщайн и Пикасо?“.
Свети Петър въздъхва и казва: „Влез!“.
Един ден Айнщайн си взема ваканция от рая и посещава ада, докато там се сблъсква с Адолф Хитлер и се опитва да му обясни своята теория на относителността. Когато свършва, Айнщайн казва на Хитлер: „Разбра ли ме?“.
„Не, отговаря Хитлер, ти си умрял от старост“.
Ако някога е имало шега, която най-добре обяснява този човек, който твърди, че знае всичко, това е тази…
В едно дискутиращо общество, в което Айнщайн е член, възниква темата за отнносителността. Всички предполагат, че Айнщайн ще се изправи и ще я обясни. Въпреки това, точно когато се кани, друг член скача и се заема да изясни всепоглъщащата научна теория. Той обяснява, предлага и разглежда темата в продължение на един час. Когато най-накрая приключва, отново всички предполагат, че Айнщайн ще се изправи и ще каже нещо, но точно когато се кани, друг член скача и се намесва.
„Знаеш ли“, казва той на хпреждеговорившия, „след като те изслушах, мисля, че наистина си по-велик от Айнщайн. Според статистиката само дванадесет мъже в целия свят го разбират, но съм сигурен, че дори той не може да разбере теб“.
В този момент Айнщайн най-накрая се изправя. „Грешиш“, казва той. „Разбрах го перфектно. Изненадан съм, че ти не го разбра: той говореше на език, който изглежда знаеш добре“.
Изненадан, членът казва: „Какъв език е това?“.
„Глупашки“.
Виц, който доказва защо глупаците управляват света, а не интелигентните…
Айнщайн е на дълъг полет и се отегчава, затова се обръща към мъжа до себе си и казва: „Хайде да играем една игра. Ще ви задам въпрос и ако не знаете отговора, ще ми платите £5. След това можете да ми зададете въпрос и ако не знам отговора, ще ви платя £500“.
„Каква е уловката?“, казва мъжът.
„Всеки въпрос трябва да включва числа.“
Мъжът се замисля за момент, но се съгласява и играта започва. Айнщайн е първи и пита: „Какво е разстоянието между планетата Земя и Марс?“.
Мъжът, без да каже дума, бръква в джоба си, изважда банкнота от £5 и я подава. След това той казва: „Мой ред е.“ И пита Айнщайн: „Какво се изкачва по хълм с три крака, но слиза на четири?“.
Айнщайн прекарва един час в отчаяни опити да измисли отговор, но накрая се предава и дава £500. След това, раздразнен, той пита: „Какъв е отговорът, какво се изкачва по хълма на три крака и слиза на четири?“.
Без да каже дума, мъжът бръква в джоба си, изважда банкнота от £5 и я дава на Айнщайн.
За финал – истински исторически разказ:
Приез периода, през който Айнщайн е активен като професор, един от неговите студенти идва при него и се оплаква: „Въпросите на изпита тази година са същите като миналогодишните!“. „Вярно е“, казва Айнщайн, „но тази година всички отговори са различни“.
Добре, разбира се, това е вярно само според интернет стандартите, което означава, че вероятно е измислено. Ето обаче нещо, което не е измислено.
През 30-те години на миналия век Чарли Чаплин посещава Алберт Айнщайн и семейството му. За тази среща Чаплин вао всеослушание съобщава, че синът на Айнщайн му казал следното: „Ти си популярен, защото масите те разбират. От друга страна, популярността на професора [на Айнщайн] сред масите е, защото не то разбират“.
Някак си това се усеща като най-вярното твърдение, изричано някога.
Източник: Medium
Превод от аглийски: Георги ВЕНИН
|
