cilturespace.bg
Свикнали сме да смятаме рицарите за благородни воини, истински примери за чест и смелост. И красивите техни дами – крехки и деликатни създания, които се нуждаят от защита и спасение. Изглежда, че в онези дни мъжете винаги са били готови да се жертват за висока цел, а жените скромно да ги очакват зад стените на високи замъци. Но толкова ли са достоверни филмите, които възхваляват добродетелите на средновековните герои?
Рицарска романтика
РИЦАРИТЕ НЕ БИЛИ РОМАНТИЧНИ СЪЗДАНИЯ И НЕ ДЕМОНСТРИРАЛИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КУРТУАЗНА ЛЮБОВ КЪМ ДАМИТЕ
Възвишени отношения между рицари и дамите на техните сърца наистина са съществували през Средновековието. Но на историците им е трудно да кажат със сигурност дали хората от онази епоха са приемали сериозно подобни платонични романи или това е просто придворна игра.
Поетичните произведения, в които се възпяват ярки чувства, били много популярни сред благородниците. Особено в двора на Елеонора Аквитанска. Но дали аристократите са се опитвали да въплъщават художествените образи в реалността, не е известно.
НЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА СТАНЕ РИЦАР
В никакъв случай не всеки воин, показал смелост и доблест на бойното поле, е можел да бъде рицар. На първо място младият мъж трябвало да премине продължително обучение.
Бъдещите рицари започвали да тренират от 7-годишна възраст. Момчетата обикновено били от аристократични семейства. Отначало изпълнявали задълженията на пажове, а от 14-годишна възраст ставали оръженосци. Церемонията по посвещаване се провеждала при възраст от 18 до 21 години.
За да станеш рицар, не били достатъчни само смелост, благородно потекло и умение. Младият мъж трябвало да разполага със средства, за да купи броня и кон. Ако нямал пари, той продължавал кариерата си в друга сфера.
КРАСИВИТЕ ДАМИ ИГРАЕЛИ ВАЖНА РОЛЯ В ТУРНИРИТЕ
Разбира се, красивите дами не можели да излязат с копие на арената, но ролята им в турнирите не се ограничавала до избора на скъп на сърцето им рицар. Благороднички понякога организирали и плащали за турнира. Те също избирали почетен съдия и искали милост към войниците, пострадали по време на битката. Или давали допълнителни точки на бойците, които са харесали.
СЪДЕБНИ СПОРОВЕ СЕ РЕШЕВАЛИ НЕ САМО НА АРЕНАТА
Имало случаи, когато честта на жените се защитавала на дуел. Но те били по-скоро изключение, отколкото правило. Предпочитало се спорните въпроси да се решават в съда, а не под звъна на мечове. Факт е, че резултатът от битката не се считал за достатъчна причина за приключване на делото. И можел да бъде оспорен по-късно.
ЖЕНИТЕ НЕ БИЛИ НАПЪЛНО БЕЗЗАЩИТНИ
Жените понякога оставали да управляват имотите, ако съпругът трябвало да замине по работа: на война или в двора на господаря. В този случай дамите бранели дома и земите. Те биха могли да отблъснат атака на вражеска армия, да се справят с разбойници или нашествие на чуждоземни рицари. И въпреки че жените не били удостоени с рицарски звания, те можели да се бият наравно с мъжете.
"Монти Пайтън и Светия Граал"
РИЦАРИТЕ НЕ ВДИГАЛИ НАОЧНИЦИТЕ СИ ЗА ПОЗДРАВ
Има мнение, че съвременният армейски поздрав възниква през Средновековието. Рицарите, за да покажат добрите си намерения, трябвало да вдигнат козирката на шлема с дясната си ръка. Така те, първо, демонстрирали, че не държат меч, и второ, показали лицата си. Версията е много романтична, но трудна за вярване. Най-вероятно традицията на поздрава се появява по-късно, през XVII век, когато шлемовете, със или без козирки (наочници), вече не се използват в армията.
ДАМИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО НЕ БИЛИ БЕЗПРАВНИ
През Средновековието жените са имали повече права, отколкото през XIX век. Те могли да наследяват имущество, да го прехвърлят и продават.
Такива свободи довели до други трудности. Богатите вдовици понякога били мишена на краля или неговите рицари. Жените били принуждавани да се омъжат, за да им бъде отнета собствеността. Това бил законен начин да ги лишат от парите и имуществото им.
ВОИНИ НЕ ВИНАГИ СЕ СПУСКАЛИ ДА СПАСЯВАТ ЖЕНА В БЕДА
Образът на рицар, който спасява красива дама, изпаднала в трудна ситуация, е здраво закрепен в съзнанието на хората. Всъщност, въпреки че уважението към благородните дами било вписано в кодекса им, самите воини не винаги се държали достойно с жените. Те можели да отвлекат и дори да затворят в килия бъдещата си съпруга. А често се случвало тяхното собствено спасение да е в ръцете на момичета.
ВОИНИТЕ НЕ НОСЕЛИ ЕДНАКВИ БРОНИ И ДРЕХИ
В съвременната армия всички носят една и съща униформа. А през Средновековието рицарите се обличали в ярки и разнообразни тоалети. По-голямата част от бронята била изкована по индивидуална поръчка и всяко копие било различно.
В мирния живот благородните воини предпочитали ярки и наситени цветове: синьо, алено и черно. Така те можели да демонстрират своето благополучие.
РИЦАРИТЕ НЕ БИЛИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЛАГОРОДНИ ВОИНИ И НЕ ВИНАГИ СЛЕДВАЛИ КОДЕСА НА ЧЕСТТА
Рицарите били предимно професионални войници, които си изкарвали хляба с меч. Във военно време сюзеренът можел да осигури на своите васали работа и пари. Но в мирни времена отегчените рицари с цел печалба или просто като забавление понякога разрушавали селски общини и дори нападали духовниците.
За да се укротят по някакъв начин младите и ревностни бойци, бил съчинен специален кодекс на честта. Когато този набор от закони не оказвал особено влияние върху поведението на рицарите, се използвала образователна литература: романи и стихотворения, възхваляващи благородството.
НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЛАГОРОДНИТЕ ВОИНИ НЕ СЕ СРАЖАВАЛИ БЕЗМИЛОСТО
На бойното поле рицарите често се опитвали да запазят живи другите воини. Но не от благородни подбуди, а защото в действителност жив благороден враг бил много по-ценна плячка. Можело не само да му отнемат всички оръжия и коне, но и да поискат откуп за него. Така че залавянето на рицари в разгара на битка било доста доходоносен бизнес.
ТЕХНИТЕ КОНЕ НЕ БИЛИ МОЩНИ ТЕЖКОНОСАЧИ
Във филмите рицарите обикновено яздят могъщи тежки коне. Всъщност бойните коне били ниски и пъргави и ловко маневрирали по време на битка.
По-масивните коне били предназначени за селскостопански работи и превоз на различен багаж. Един благороден воин никога не би се качил на такъв кон.
РАЗРЯЗВАНЕТО НА БРОНЯТА С ОСТЪР МЕЧ ИЛИ ПРОБОЖДАНЕТО Ѝ СЪС СТРЕЛА НЕ БИЛО ЛЕСНА РАБОТА
Ето още една позната сцена от филм: битката е в разгара си и смелият рицар се движи бързо през вражеската формация, като лесно разсича вражеските брони с меча си. Това поражда мита, че бронята може лесно да бъде срязана с меч или дори пронизана със стрела.
Всъщност доспехите защитавали добре воините от остри лезвиета. Кованите нагръдници отлично отблъсквали стрелите. Затова в битките били използвани не само мечове, но и брадви и чукове. С такива оръжия било възможно да повалите врага и да го зашеметите.
Рицарите се движели доста сръчно в бронята си, можели самостоятелно да яхнат седлото, да се изправят от земята или да избегнат удар. Един воин дори станал известен с факта, че можел да се изкачи по стълба с една ръка.
ДАМИТЕ НА СЪРЦЕТО НЕ БИЛИ ВЙЗВИШЕНИ И СМИРЕНИ СЪЗДАНИЯ
Героят на Уилям Тачър от филма „Приказки на рицаря“ има истински прототип. Името му е Улрих фон Лихтенщайн, на когото е кръстен главният герой. Заради красива дама той влиза в турнир с женска рокля. Това било необходимо, за да възпее светлото си чувство към дамата на сърцето. Всъщност облеклото му олицетворявало Венера, богинята на любовта.
Избраницата на Улрих не била нежно и кротко същество. Тя жестоко отхвърлила рицаря само защото той се смутил при запознанството им. И веднъж дори безмилостно бутнала клетника в рова.
Превод: Георги ВЕНИН
|
