2019-а: късмет или кутсуз?

Георги ВЕНИН Всяка Нова година е добре забравена стара. Та новата смет от подзаглавието е онази незабравена и незабравима част от старата, която остава. И не е малка тази малка част: има да метем бая авгиеви обори. Докато не преболедуваме старото, няма как да нагазим с ритмична стъпка в новото. Че и да рискуваме с неравноделна. Нищо ново под слънцето преди новата 2019 година. Не, няма новина. Няма нови мухабети, няма нови нрави. Едната Нова година ни остана за утеха. Може би защото поне тя не зависи от кривотията на политиците. Всяка трета минута по един нашенец умира от разбито сърце. Защото го има. Студенокръвните западноевропейци сигурно имат сърца от ледунки. Единствено тяхното коравосърдечие може да обясни защо сме най-болната нация в Европа. Първи по инфаркти и корупция, сред първите по ракови заболявания и недояждане, по хипер-тония и хипер-инфлация. Втори по детска смъртност. Щом ни коси и тя, май трябва да сме сърдечни по рождение. От самото си рождество. Преди рождеството на Спасителя. Поне седем хиляди години преди него. Когато българското сърце е туптяло величаво. И е събирало в себе си света на Тангра: видимия и невидимия. Сега болеем и боледуваме. Смирненски се завръща в Шуменско, макар да го поизхвърлиха от букварите. Не могат така лесно да метнат като мръсна превръзка жълтата гостенка. И това не е жълта клюка. За клюки се обръщайте към масовите (или частните шарлатанещи) медиуми. Те са нездравословно здрави. Сигурен съм, че и тази Новата година пак ще се запомни с убийствените пукотевици на пиратки. Глупаво се радваме, идиотски се веселим. И навярно това е единственият случай, в който за предпочитане е да хвърляме гюбеци на „Радка пиратка“. Всъщност истинските пиратки и пирати на България ще бъдат далеч от взривните илюминации. Ще свикват с лукса на бъдещия си Европейски дом. В който има стаи и за прислугата. А задният му двор си е гето. Ние нямаме нужда от свикване. От малки си играем в задния двор. Повечето ще си седим пред скучните телевизионни буламачи. Но онези, които имат кураж да загърбят претлялата и скована „традиция“ да посрещат всяка нова година преяли и претръпнали край опосканата българска софра, втренчени уморено в мъмлещия телевизор, и ще „заснежат“ площад „Независимост“ с кристални духове (от бутилките ракийца до пайетата по шапките), май са по-истински и за завиждане. Мнозинството ще чакаме благословената година 2019-а като на гара разпределителна, като на КПП или пред митническо гише. Шенген ни се мержелее на една ръка разстояние: пили сме много „Астика“. Дори мъжете не знаят защо... Ние чакаме да ръшнем, а в някои страни ни чакат със смесени чувства. Строят отделни пропускателни пунктове по летищата за людето с шенгенски визи. Сиреч – за нашего брата. Прави са хората. Какво добро са видели от нас! От Атила насам – само набези. Нищо че Атила мимо мимолетните си набези е вкарвал и искрометни подпалки за свещения онгъл на единобожието (първото в света!) и културата на прескочиогъня над цяла епоха: робовладелската. Нищо че лигавите френски кралчета са се имали за негови кръвни наследници не заради това, а заради митологизираната му кръвожадност. Най-кръвожадни са анемичните. Атила е нямал нужда да пие кръв. Тя е кипяла в пропускателните му вени. Но и в мозъка му! На прага на времената България се пробужда напук на политиците си, напук на мизерията си, напук на завистливото менгеме, затегнато като пояс около шията й. И ще влезе в новата година не с видимата си немощ, а с невидимата си сила. За която бронебойни патрони няма открити, няма открити. Нито брейнобойни дроги. Психотронните оръжия могат да ни катурнат от земните тронове, но ние сме отдавна на небесна хомосинтеза. Затова дори световната смет не ни бърка. Бъдете българи и през следващата вечност! На такъв фон е много по-лесно да усетим родината – малката, но най-древна европейска държава, запазила името си неизменно, като част от някакъв си ситен континент, кръстен на яхащата бик богиня Европа. Честита Нова година, древни и нови европейци! И нека ние яхнем бика! Въпреки че ни смятат за измет, анекдот, гнездо на бандитизма, диво племе, което грози префинената европейска порода… Въпреки всичко… Напук на всичко… Ще бъдем силни духом. Ще бъдем красиви телом. Ще доказваме моженето си с умно безпокойство. Ще напомняме с днешна дата на късопаметните колко много сме дали и даваме на световната цивилизация. Ще влеем силната си кръв в изпосталялата стерилност на Старата дама. Ще бъдем по-щастливи, по-спокойни, по-уверени (в себе си), по-отговорни, по-дисциплинирани (но не дотам…), по-подвижни. И дано сме и още пó българи. А ако да сме новоевропейци, ще значи само да сме по-задръстени и по-богати, ще предпочетем да сме по-бедни, но по-будни. Защото тъкмо така ще сме истински богати! Нова година Нова година. Нищо особено… Поредното кръгло остаряване. нечии пресни грòбове. Нечие прясно появяване… ... Упования. Безпричинни. Помирителни полустъпки. Хунски набези в магазините. Чисто нашенско чревотъпкане. … Заклани ели, окичени с наденици. (Традиционният нихилизъм: убиваме, за да има паметници. Дори на семейните ни колизии…) … Вечното шоу. Скука. Увиснали нòсове в чашите. Разнеженост. Късни поуки. (Тук-там – пиянски пердаси.) … И настъпва след махмурлука Поредната. Заварва ни с глава между юмруците да повръщаме в тоалетните… Но след ден – отрезвял, палав, жилав, жизнен – същият този народ благославя смисъла на началото: „Всяко зло – за добро!“…