6 септември – спомен за несбъднатия идеал

Траян Димитров, уредник в Музей за Нова история на Варна Новата история на България е низ от радостни и тъжни събития. След извоюваната свобода в руско-турската война през 1878 г., следват несправедливите решения на Берлинския конгрес. Сбъднатата мечта за Сан-Стефанска България е разбита и българските земи са разпокъсани. В следващите близо 60 години, до септември 1944 г., основна цел на всяко едно правителство и всеки един българин е поправянето на неправдата в Берлин. Безспорно най-ярък успешен акт на тази борба е Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6-ти септември 1885 г. Младата българска армия извоюва първата си победа при Сливница и започва да пише своята бляскава история. Мощният български боен вик "Ура" и страховитата атака "На нож" винаги са насочени към постигането на завета от Сан-Стефано – Мизия, Тракия, Македония и Добруджа да бъдат в границите на България. Днес, 134 г. по-късно, ние продължаваме да честваме Съединението като празник. Разбира се, че е редно да отдадем почит на извършителите на това велико и дръзко дело. Но също така трябва свеждаме глави с чувство за неизпълнен дълг като техни наследници. Толкова години след това ние не сме извършили почти нищо за постигането на българския идеал – Обединението на България. Единствено през 1940 г., с подписването на Крайовския договор, Южна Добруджа е възвърната трайно в границите на нашата държава. С преврата през 1944 г. и идването на власт на комунистическата партия българският стремеж към целокупност е зачеркнат напълно. В желанието си да угодят на господарите от Москва, поставените пионки неотлъчно следват идеята за интернационала. Българите в Егейска и Вардарска Македония, Западните покрайнини и Северна Добруджа са оставени на милостта на окупаторите. Стига се до парадокса, че в Пиринска Македония българите са принуждавани да се пишат за македонци.. И така до идването на демокрацията. Не че нещата се променят към по-добро. Напротив – новите европейски ценности изключват националната идентичност като цяло. Стига се до отричане на турското робство, Баташкото клане и т. н. Благодарение на всички тези процеси и събития историята ни е обезличена... Важно е, че не сме на работа или че ще получим двоен надник. Днес все по-малко българи отдават значение и осмислят паметните дати в историята ни. А 6-ти септември 1885 г. е точно такава дата – със Съединението е поставено началото на Обединението. Ние сме длъжни да работим, за да довършим започнатото свято дело. И всеки българин дал своя живот в името на българския идеал ще намери покой, когато над всяко късче българска земя зазвучи отново старата песен: От Черно море до Охрид, от Дунав до Бялото море, единен народ живее, той свойта съдба кове. България, България, щастлива си сега, в ръцете си на своите чеда.