7 известни събития, които никога не са се случвали в историята

Нерон Клавдий Цезар Август Германик (37-68 сл. Хр.) управлявал Рим от 54 година до смъртта си ... Исла ВЕСПЕР (Medium) През цялата история са ни разказвани истории за безброй големи събития, които изглеждат твърде важни, за да се поставят под съмнение така или иначе. Но някои от тези известни моменти всъщност никога не са се случили. Независимо дали става дума за битка или инцидент, в който сме възпитани да вярваме – тези фалшиви събития са оформяли нашето разбиране за миналото. Нека да разгледаме някои от тях. 1. Тихият вик на Пол Ревир Под лунното небе на април 1775 г. Пол Ревир тръгва на пътешествие, което ще отекне през поколенията. Приказката, която всички сме чували – Ревир галопира през провинцията, крещейки „Британците идват!“ – представя го като единствения революционен глашатай и символ на храброст. Но историята нашепва друга история. Среднощната езда на Ревир не е драматичен спектакъл, а приглушена мисия. Той предупреждава малцина избрани – патриоти, които пазят приготвените оръжия и лидери като Джон Ханкок и Самюел Адамс. Пътят му е изпълнен с опасности, британски войници дебнат в сенките. Един-единствен вик може да сложи край на мисията му. Но в тишината той носи тежестта на надеждата на една нация. Не гласът на Ревир го увековечава, а писалката на Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, който превръща мита в история. Ние вярваме на вика, защото е по-велик от истината. 2. Нерон, Огънят и фантастиката През 64 г. сл.Хр. пламъци поглъщат Рим, поглъщат домове и животи – трагедия, която оставя града белязан. Сред хаоса започва да се оформя една история – история за император Нерон, който свири музика, докато хората му страдат. С течение на времето този разказ става все по-силен, еволюирайки в позорното твърдение, че Нерон е свирел, докато Рим е горял. Все пак тази история се корени не в действителност, а в погрешно тълкуване и мит. Цигулката не е съществувала по времето на Нерон и историческите разкази предполагат владетел, който може би е предвиждал прераждането на Рим, вместо да празнува унищожението му. Творческата свобода на Шекспир въвежда идеята и векове на преразказване я втвърдяват в това, което мнозина сега приемат за истина. 3. Френската революция и цитатът „Нека ядат торта“ Скандалният цитат на Мария Антоанета „Оставете ги да ядат торта“ е един от най-устойчивите митове в историята, често използван, за да я изобрази като безсърдечен и безчувствен владетел. Фразата обаче вероятно е измислица. Това е грешен превод на френското „Qu’ils mangent de la brioche“, което означава „Нека ядат бриош“, което би се отнасяло за масово употребяван вид хляб, а не за торта. Но дори това изглежда съмнително, тъй като фразата се появява в история, написана години преди Мария Антоанета да стане кралица. Принцесата – героиня на писателя е описана като забравила за тежкото положение на бедните – но Антоанета е само на девет по това време. Вместо да бъде отделен владетел, Антоанета е известна с благотворителните си акции. Митът вероятно е възникнал като инструмент за оклеветяването ѝ по време на Френската революция, превръщайки я в символ на кралското безразличие, въпреки че историята показва, че животът и управлението ѝ са били много по-сложни. 4. Изгарянето на вещици, което никога не се е случвало Легендата за вещици, изгаряни в Салем, остава в нашата колективна памет, но това е история, родена от неразбиране. През 1692 г. процесът на вещиците в Салем поглъща малкото градче в Масачузетс, но никой не е изгорен на клада. Истината е не по-малко мъчителна. За три месеца 152 души – мъже и жени – са обвинени в магьосничество, престъпление, предефинирано като престъпление против правителството. Деветнадесетима са екзекутирани чрез обесване, но не чрез огън. Други изнемогват в затворите толкова низвергнати, че четирима умират от ужасяващите условия. После идва и Джайлс Кори, възрастен мъж, който отказа да пледира. Неговото наказание? Бавна, мъчителна смърт под трошащи се камъни. Неговият предизвикателен вик „По-тежки!“ се превръща в негово наследство. Митът за изгарянето на вещици продължава да съществува, оформен от средновековните европейски практики. Но ужасите на Салем не се крият в пламъците, а в страха и човешката жестокост, прикрити като правораздаване/справедливост. 5. Самоубийствата и Уолстрийт от 1929 г. След срива на фондовия пазар през 1929 г. една зловеща история пуска корени: разпространява се, че борсови брокери, опустошени от финансова разруха, са се хвърляли на тълпи от небостъргачите в Манхатън. Този натрапчив образ се превръща в траен символ на отчаянието по време на Голямата депресия. Въпреки драматичните слухове, през този ден на Уолстрийт не се случва нито едно самоубийство. „New York Daily News“ бързо развенча твърденията, заявявайки, че ако дори половината от предполагаемите самоубийства са верни, Уолстрийт ще бъде сринат. В действителност националните равнища на самоубийства са по-ниски през октомври 1929 г., отколкото през по-ранните месеци. Митът се запазва, подбуждан от черния хумор и необходимостта да се преработи хаосът на епохата. Дори когато историята е изцяло основана на лъжи, тя улавя колективния страх и несигурността на един свят, който се бори с икономически колапс. 6. Христофор Колумб доказва, че Земята е кръгла Идеята, че Христофор Колумб е доказал, че Земята е кръгла, е мит. До 1492 г. образованите европейци вече са знаели, че Земята е сферична. Древногръцките мислители са демонстрирали това още през 600 г. пр.Хр. Историкът Джефри Бъртън Ръсел заявява: „Нито един образован човек в западната цивилизация от III век пр.Хр. нататък не е вярвал, че земята е плоска“. Митът възниква през 1828 г., когато Уошингтън Ървинг написва роман(т)изирана биография на Колумб, лъжливо твърдейки, че испанските географи са отхвърлили вярата му в кръглата Земя. В действителност постижението на Колумб доказва, че трансатлантическото изследване е възможно, а не оспорва формата на Земята. 7. Уилям стреля със стрела по ябълка на главата на сина си Приказката за Вилхелм Тел и ябълката е ярък пример за абсурд. За да се бунтува против потисничеството, бащата трябва да простреля ябълка върху главата на сина си? Легендата разказва, че безукорната стрелба на Тел не само е спасила сина му, но е разпалила швейцарския бунт против Хабсбургите, който довежда до независимост на Швейцария. Историците обаче твърдят, че той вероятно никога не е съществувал, неговите подвизи са просто измислици на фолклора. Дори днес швейцарците държат историята като нещо свещено, третирайки я повече като символ на национална гордост. Пълният абсурд на мита – рискуването на живота на дете като акт на неподчинение – само подсилва неговия легендарен статус. Независимо дали става въпрос за дързък акт на бунт или преувеличена басня, приказката издържа, като съчетава смелост с безразсъдство, което изглежда почти дивашко, за да му се повярва. Заключение Нашата история е изпълнена с митове, които ни пленяват от векове, ш ние вярваме в тях като в истини, въпреки липсата на доказателства в тяхна подкрепа. В човешката природа е да преувеличаваме – в крайна сметка драмата се продава по-добре от реалността. През годините изкривихме твърде много истории от нашето минало, добавяйки свои собствени обрати. Ако продължим тази тенденция, събитията, които се развиват сега, може някой ден да не са нищо повече от изопачени приказки и да оставят на бъдещите поколения История, която е далеч от истината. Превод от английски: Георги ВЕНИН