Абел Тасман – откривателят на нови земи

culturespace.bg Остров Тасмания: приказно кътче на света между Индийския и Тихия океан, известно с националните си паркове и резерватите – стъпка към опазването на необикновената му флора и фауна. Красивите каменни колони, които чертаят брега му и се простират на 300 м над морското равнище, впечатляват и днес пътешествениците. Годината е 1642-ра. „Следобед, около 16 часа… видяхме първата земя, с която се срещнахме в Южното море… много висока… и непозната на нито една европейска държава“. Остров Тасмания След месеци в морето Абел Тасман отбелязва в дневника си на 24 ноември 1642 г. първото официално откритие на земя отвъд австралийския континент. Откритието нарича Земята на Ван Димен, на името на губернатора на Нидерландска Индия. Това е и първото голямо пътуване с проучвателна цел на холандския мореплавател. До 1642 г. холандците са открили непрекъснати участъци от западното крайбрежие на Австралия, но дали тези брегове са континентални и свързани с хипотетичния южен континент на Тихия океан, остава неизвестно. На Тасман е възложено да реши този проблем, като следва инструкции, основани на мемоарите на Франс Якобзун Вишер (1623 – 1645), холандски моряк и изследовател. Той е инструктиран да изследва Индийския океан от запад на изток, на юг от обикновения търговски път и продължавайки на изток в Тихия океан (ако това се окаже възможно), да проучи възможността за морски проход на изток към Чили. Абел Тасман напуска Батавия (съвременна Джакарта ) на 14 август 1642 г. с два кораба – „Heemskerk“ и „Zeehaen“, и отплава към Мавриций. До 1642 г. холандците са картографирали северната, западната и голяма част от южната географски граници на земята, която днес е Австралия, според историка Едуард Дуйкер от Австралийския католически университет в Сидни. Но за континента като цяло не се е знаело нищо. Абел Тасман, опитен моряк (роден около 1603 г. в Холандия), е участвал в рейдове за борба с контрабандата и други държавни морски учения, преди да бъде нает от Холандската източноиндийска компания, за да изследва останалата част от тази мистериозна южна земя, наречена тогава Terra australis incognita. На 24 ноември 1642 г. екипажът на Тасман се натъква на Тасмания откъм запад, най-вероятно при нос Сорел, но той решава – поради опасностите, които крие неизвестната територия – да изведе корабите по-далеч от залива. Екипажът прекарва следващата седмица, курсирайки по бреговата линия на юг, в търсене на подходящо място за пристан поради настъпилото лошо време. На 1 декември те се закотвят на северозапад от залива Грийнс един час след залез-слънце и на следващия ден проучват възможността да намерят местни растения, които стават за ядене. Поради лошото време усилията на дърводелеца на кораба Петер Якобсон, да достигне брега с гребна лодка и да забие знамето на принц Вилхелм II Орански, не успяват. Екипажът съобщава, че е чул човешки гласове и е видял дим да се издига от няколко точки на брега по време на престоя си в Тасмания, но не е виждал хора наяве. „Въпреки че Тасман не се срещна с местните жители на Земята на Ван Димен, въвеждайки техния остров в европейското въображение, той на практика разрушава тяхната 14 000-годишна изолация“, казва Дуйкер. Карта на пътуванията на Абел Тасман Абел Тасман отплава на изток и открива Нова Зеландия на 13 декември. Следват Тонга, Фиджи и други тихоокеански острови. Съветът на компанията обаче решава, че Тасман е проявил небрежност при изследването на земите, които е открил; изпращат го на нова експедиция до „Южната земя“ през 1644 г. с инструкции да установи връзките на Нова Гвинея, „великата известна Южна земя“ (Западна Австралия), Земята на Ван Димен и „непознатата Южна земя“. Абел Тасман картографира континенталната част на Австралия при второ пътуване през 1644 г. Тасман отплава от Батавия на 29 февруари, като се насочва на югоизток по южния бряг на Нова Гвинея, плавайки на югоизток към пролива Торес (който той приема за плитък залив), изкачвайки Австралийския залив Карпентария, след което следва северния, а после западния бряг на Австралия до 22° ю.ш. Въпреки че е награден с чин „командир“ и е назначен за член на Съвета на правосъдието на Батавия, второто му пътуване също е разочарование за компанията, тъй като не успява да разкрие земи с потенциално богатство и да създаде търговски пунктове. През 1647 г. Тасман командва търговски флот в Сиам (сега Тайланд), а през следващата година командва военен флот против испанците във Филипините. Той напуска службата на Холандската източноиндийска компания няколко години по-късно. Но Абел Тасман „на практика доказа, че нашият островен континент не е прикрепен към друга сухопътна маса на юг или изток“, казва Дуйкер. „Едва тогава холандците започват да наричат този континент Нова Холандия, за разлика от непознатата южна земя Terra australis incognita“. Национален парк "Абел Тасман" в Нова Зеландия Откритията на холандския мореплавател може да са се сторили на Холандската източноиндийска компания недостатъчни за добра оценка на работата му, но днес, след столетия, паметта за смелия откривател намираме в името на австралийския о-в Тасмания (преименувана е земята на Ван Димен), Националния парк „Абел Тасман”, полуостров Тасман, Тасманово море в Нова Зеландия и десетки други, в които благодарното човечество оставя траен знак за смелия изследователски дух на Абел Тасман. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА