Гарсън О’ТУЛ
по Кевин ДИКИНСЪН
((Pocket)
КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ
Както е казал Алберт Айнщайн, „Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различен резултат“. Само дето няма доказателства, че той е казал или написал тези думи. Най-ранното доказателство за този цитат идва от вестникарска статия от 1981 г., която съобщава за среща на Ал-Анон. Това е повече от четвърт век след смъртта на прочутия физик.
Разбира се, Айнщайн е бил проницателен мислител, който е направил много умни и дълбоки наблюдения относно природата на Вселената и човечеството. Но като се вгледаме в публикациите в социалните мрежи и индустрията на вдъхновяващите плакати, човек би си помислил, че той е машина за поговорки.
Ето няколко други цитата на Айнщайн, които може да разпознаете:
• „Въображението е всичко. То е предварителният преглед на предстоящите атракции на живота.“
• „От време на време умът на човека се разширява от нова идея или усещане и никога не се свива до предишните си измерения.“
• „Казаха, че не може да се направи, но глупакът не го знаеше, така че глупакът продължи и го направи.“
• „Човечеството изобрети атомната бомба. Никоя мишка на света не би си помислила да построи капан за мишки.“
• „Разликата между минало, настояще и бъдеще е илюзия, макар и ужасно настойчива.“
От тях единственият цитат с доказателства в подкрепа на приписването му на Айнщайн е последният (ето защо останалите ги няма на български – бел.прев.), чиято версия е открита в писмо, което той е написал през 1955 г.
Айнщайн е човек, когото наричам „магнит за котировки“ или „фигура от мухоловка“. Такива хора привличат погрешни цитати със същото гравитационно привличане на слънце, събиращо сателити. Тези цитирани звезди включват такива знаменитости като Марк Твен, Оскар Уайлд, Мая Анджелоу, Уинстън Чърчил, Дороти Паркър и Бенджамин Франклин.
Ръководя Quote Investigator – уебсайт, посветен на разкриването на истината за цитатите и локализирането на тяхното проверимо най-ранно използване.
ТОП ИСТОРИИ
Защо личности като Айнщайн стават магнити за цитати, как възникват тези погрешни приписвания и се циментират в нашето културно съзнание и как едно много упорито китайско проклятие в крайна сметка се превърна в благословия за разследване на цитати?
Странният случай с китайското проклятие
Започнах да проучвам цитати в началото ва новия век. По това време пишех статия, която проучва изследователските възможности на проекта Google Books, който качва сканирания на книги и периодични издания от големи библиотеки. Случайно срещнах този цитат горе-долу по същото време:
Дано живееш в интересни времена!
Освен че е семантично драматичен, цитатът е поразителен, защото не се приписва на индивид. Вместо това се рекламира като древно китайско проклятие. Идеята е, че това, което изглежда като благословия в началото – кой иска да живее скучен живот без събития? – се превръща в проклятие, когато осъзнаете, че „интересните времена“ обикновено са белязани от войни, пандемии и други социални катаклизми.
Забелязах, че най-ранният цитиран източник на Уикипедия е научнофантастичен разказ от 50-те години, който не е нито древен, нито китайски. Реших да копая по-дълбоко, използвайки базата данни на Google Books. Разкрих няколко обещаващи следи и в крайна сметка успях да проследя срещането на цитата в книга от 1944 г. в близката библиотека. Озаглавена е „Американският характер“. Все още не е древен китайски източник.
Статията ми бе открита от Фред Шапиро, асоцииран директор за колекции и специални проекти в Юридическия факултет на Йейл, който отбеляза в коментарите, че в книгата се цитира още по-ранна препратка, датирана 1939 г.
Текущият ми запис за „Дано живееш в интересни времена!“ не само предлага убедително доказателство за още по-ранен цитат – вестникарски доклад от март 1936 г. в „The Yorkshire Post“, – но изброява няколко китайски цитата, които може да са послужили като предшественици на благословията с обратен знак.
Например ей този цитат от XVII век от ерата на династията Мин в ръкописа „Търговецът на петрол печели кралицата на цветята“:
„Наистина, по-добре бъди куче в мирни дни,
отколкото човек по време на война!“.
Проучване на „кавички“ в кавички
Има три качества, които превръщат определени фигури в магнити за котировки.
Първо, човекът е исторически значим. Ейбрахам Линкълн води Съединените щати през бурната Гражданска война. Ненасилствената кампания за независимост на Махатма Ганди вдъхнови движения за граждански права по целия свят. И двамата са стопроцентови магнити за котировки.
Както видяхме при Айнщайн, второто качество е, че човекът вече има репутация на съчинител на мъдри, остроумни, дълбоки и проницателни изказвания.
И накрая, човекът трябва да въплъщава архетип, който функционира като вид задействащ ефект. Остроумието на Марк Твен подготвя читателя за хумористичен афоризъм, докато връзката на Чърчил с велики речи ни подготвя да бъдем вдъхновени.
Когато проницателно изказване, приписвано на второстепенна фигура, бъде преназначено на голямо име, то незабавно става по-очарователно, по-запомнящо се и по-разпространимо.
Като се има предвид това, може да се чудите дали има хора, които умишлено погрешно приписват цитати, за да придадат на своите публикации в социалните мрежи или епиграфи на книги повече привлекателност. Случва се. Като пример ще посоча този цитат, често приписван на Христофор Колумб:
„И морето ще даде на всеки човек нова надежда, както сънят носи мечтите за дома.“
Както вече се досещате, няма доказателства, че Колумб е изрекъл или написал тези думи. Най-ранното доказателство за цитата е и най-известната му рецитация: репликите, изречени от Шон Конъри във финала на филма „На лов за Червения октомври“ (1990).
Сценаристът Лари Фъргюсън пише цитата специално за края на филма и поставя името на Колумб върху него; нито той. Мактиърнън открито обсъжда измислицата с коментари в DVD: „Лари написа стихотворението, което Шон цитира в края. Очевидно Христофор Колумб никога не е писал нещо подобно, но трикът работи“.
Много по-често обаче неправилното приписване е резултат от честни грешки. Писатели, оратори или гости на партита споделят цитат, който харесват или смятат за подходящ за момента, но в процеса приписват цитата на грешния човек или погрешно запомнят някой друг важен детайл. Ето пример:
„Добрите хора спят спокойно в леглата си през нощта само защото грубите мъже са готови да вършат насилие от тяхно име.“
Този цитат е приписван на Ръдиард Киплинг, Джордж Оруел и Уинстън Чърчил, но най-ранното надеждно съвпадение, което може да се намери, се появява в колонка на „Washington Times“ от 1993 г. Като се има предвид тази дата, никой от тези мъже не е бил жив, за да напише думите, а действителният автор се оказа филмовият критик и есеист Ричард Грениър.
Май Грениър обобщава възглед, който приписва на Оруел, а по-късните коментатори погрешно го поставят в кавички. Точно така една парафраза еволюира в пасаж.
Ето още един пример:
„Определение за класика: това, което всекиму се иска да е прочел, но никой няма желание да чете.“
Това е известен цитат от Марк Твен и през 1900 г., докато изнася реч в клуба „Nineteenth Century“ в Ню Йорк, той наистина каза тези думи. Но по време на речта Твен дава да се разбере много ясно, че цитира умна забележка, която чул от Калеб Томас Уинчестър, професор по английска литература в Уеслианския университет, Кънетикът.
Твен внимателно приписва заслугите на Уинчестър, но в областта на цитатите името на Уинчестър е до голяма степен забравено и Твен почти винаги получава заслуги за това bon mot (хрумка – бел.прев.).
Още един цитат:
„Лекарството против скуката е любопитството. Но няма лекарство против любопитството.“
Често заслугата за това се приписва на Дороти Паркър: поетесата е написала много известни шеговити думи за любопитството. Въпреки това, най-ранното доказателство за цитата е брой на „Reader’s Digest“ от декември 1980 г. Там се появява в колонката „Цитирани цитати“, приписвана на някоя си Елън Пар.
Как се забърква с Паркър? Тъй като списъкът е по азбучен ред, цитатът на Паркър се появява точно над цитата на Пар. Като се има предвид и близостта на имената (Parr срещу Parker), вероятно невнимателен читател е объркал кой цитат на кого принадлежи.
Ако сте любопитни, ето го действителния цитат на Паркър от списъка: „Двете най-красиви думи в английския език са: „Чекът приложен“. (Което също е доста добро.)
Трябва ли да те цитирам за това?
И така става. Докато някои грешни цитати са измислени, повечето са просто резултат от мащабна игра на развален телефон. За щастие, писаното слово предлага един вид еволюционен запис, чрез който може да проследим донякъде родословието на тези културно значими цитати и да отдадем дължимото на техните автори.
Съвременните технологии помагат при реконструирането на тази линия благодарение на широчината и достъпността на висококачествените бази данни. Въпреки това, ако се използват необмислено, тези технологии може да осигурят на хората фалшиво чувство за сигурност.
Неправилните цитати се появяват онлайн все по-често. Човек, който се бори да запомни цитат или израз, често ще го включи в Google и ще избере първата или втората връзка. Тези връзки често водят до уебсайтове като Goodreads или BrainyQuote, които са блокирани от неправилно приписани цитати. Без да си прави труда да проучва по-задълбочено, човек просто споделя неправилно присвоения цитат в текст на приятел или последователи във Facebook и той се умножава.
И AI може да влоши това.
Като тест попитахме популярните чатботове кой изрича цитатите в тази статия. Всеки от тях ни даде популярно погрешно приписване, като рядко кимваше, че може да е неточно. Единствените изключения, уверени в себе си, бяха Perplexity AI – който директно цитира Quote Investigator като източник, и ChatGPT – които казаха, че цитатът на Колумб идва от поемата „Старецът и морето“, написана от Джон Стайнбек (!!?).
Вече е възможно да се създаде измамно аудио или видео, в което известна личност изговаря почти всеки сценарий; възможно е да създадете реалистично изглеждащи цифрови изрезки от вестници. Това означава, че проследяването на произхода на доказателствата е от съществено значение.
Превод ог английски (със съкращения): Георги ВЕНИН
|
