culturespace.bg
Археолози от Националната академия на науките на Армения и Университета на Мюнстер откриха останките от неизвестна досега раннохристиянска църква в древния град Артаксата. Находката се състои от осмоъгълна сграда с кръстовидни разширения.Информацията излиза в прессъощение на Университета в Мюнстер от 11 октомври м.г. Екипът разкопава части от църквата и я проучва с геофизични методи. „Сградата от IV век е най-старата археологически документирана църква в страната – сензационно доказателство за ранното християнство в Армения“, отбеляза професор Ахим Лихтенбергер от университета в Мюнстер. „Осмоъгълните църкви са били непознати тук досега, но ние ги познаваме от региона на Източното Средиземноморие, където са се появили за първи път през IV век .“, добавя д-р Мкртич Х. Зардарян от Националната академия на науките на Армения. Академичен екип, работещ в Армения, потвърждава, че структурата е една от най-старите църкви в света. Това е най-старият храм, открит досега в древна Армения, считана за първото царство, което официално е приело християнството.
Откритието „се състои от осмоъгълна сграда с кръстовидни разширения“, която „съответства на раннохристиянски мемориални сгради“, се казва в съобщението. Конструкцията е била „около 30 метра в диаметър“ и е имала „прост хоросан под и теракотени плочки“. Изследователите също откриха мраморни фрагменти, които показват, че структурата е била „щедро украсена“ с вносен мрамор.
„В кръстообразните разширения изследователите откриха останки от дървени платформи, които са радиовъглеродно датирани от средата на 4-ти век сл. Хр.“, се казва в изявлението.ю
Манастирът Хор Вирап в подножието на планината Арарат е близо до новооткритата църква. Снимка: Арменско-германски проект Artaxata.
Днес, разрушеният град Артаксата, разположен на върха на хълм в Южна Армения по протежение на границата с Турция, е основан през 176 г. пр. Хр. и „се е превърнал във важен метрополис“, особено през елинистическия период, и в крайна сметка е служил като „столицата на царство Армения в продължение на почти шест века“, казват изследователите.
„Това наистина изглежда значително откритие и достоверно твърдение от добре квалифицирани археолози“, казва проф. Джоди Магнес, класически и библейски археолог и религиозен историк, който преподава в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, в обмен на имейли с Времената на Израел.
„Откриването на тази църква има смисъл, тъй като царство Армения е първата държава, която приема християнството като своя официална религия в началото на IV век“, казва тя и отбелязва, че приблизително по същото време „арменците установяват присъствие в Йерусалим , което са запазили до днес.”
Макар и рядко срещани другаде, древните „осмоъгълни църкви не са необичайни в източното Средиземноморие, включително църквата Катизма [църквата на Седалището на Мария, V век], разположена между Йерусалим и Витлеем, която е разкопана от Рина Авнер от Израелският орган за антики“, казва Магнес.
Има друга осмоъгълна църква, датираща от около 500 г. сл. Хр., в Кесария, а в църквата "Рождество Христово" във Витлеем, поръчана от Константин в началото на IV век, "гротото първоначално е било затворено в осмоъгълник", каза тя.
„Освен това Куполът на скалата [7-ми век] е осмоъгълен“, отбеляза тя, както и параклисът „в сърцето на двореца на Карл Велики [9-ти век], в Екс-ла-Шапел [Аахен, Германия]“ който „е вътрешен осмоъгълник, заобиколен от шестнадесетстранна амбулатория, и все още стои днес“.
„Не мога да ви кажа какво се е случило с този тип сгради по-късно в историята“, казва Магнес. „Възможно е да е имало и други, по-ранни християнски места за поклонение, но те не са идентифицирани в археологическите записи. Не забравяйте, че християнството е било забранено [в римския свят] преди 313 г. сл.Хр., така че християните трябваше да се покланят тайно, например в частни къщи.“
Разкопки в Артаксата, Армения, на изображение, публикувано на 11 октомври 2024 г. (с любезното съдействие на арменско-германския проект Артаксата)
Кралство Армения, по това време зависима държава на римляните, официално става християнско през 301 г. сл. Хр., когато „според легендата Григорий Просветителят обръща арменския цар Тиридат III в християнството в Артаксата“, отбелязват изследователите в своите прессъобщение.
Това било преди Никейския събор през 325 г. сл.Хр., който кодифицира и рационализира разнообразните християнски принципи, а също и преди Миланския едикт на римския император Константин от 313 г. сл. Хр., който забранява наказателното преследване на християни и прави християнството призната религия в империята .
Следователно Армения се смята за първото християнско кралство, а Арменската православна църква е една от най-старите християнски деноминации. (Съществува и значителен брой арменски католици, които имат различни традиции, но дължат вярност на Светия престол в Рим.)
Армения вече може да се похвали с това, което някои смятат за най-старата катедрала в света: катедралата Ечмиадзин, построена през 301 г. в град Вагаршапат, около времето на покръстването на крал Тиридат III.
Германско-арменският екип, който работи в Артаксата от 2018 г., каза, че „ще продължат разкопките си и се надяват да направят нови открития, включително да отговорят на въпроса - на кого е посветена църквата“.
|
