Берсерките – бесните воини,

culturespace.bg Те ужасявали всички, които са нямали късмета да ги срещнат по време на битка: ръмжели, втурвали се към противниците без доспехи, а понякога и без оръжия, хапели щитовете си в ярост и най-важното, не изпитвали болка и често побеждавали в схватките. Воините-берсерки сякаш се превръщали в някакви диви животни. Берсерките дават живот на много митове и легенди, а през призмата на миналите векове самите те се възприемат като полумитични герои. ЯРОСТЕН, БЕЗСТРАШЕН И МНОГО СЛАБО ПРОУЧЕН Природата на безстрашието на воините в различните култури е различна – самураите например поставят преди всичко честта да умрат в битка за своя господар и затова не избягват смъртта и не се сковават с прекомерна предпазливост. Но в северната част на Европа някога бушували, в буквалния смисъл на думата, берсерки – не самураи, но категория воини, които също са любопитни за изучаване. Просто това им не е лесна задача, тъй като явлението е достигнало до наши дни по-скоро под формата на легенди, отколкото описано в исторически документи и потвърдено от факти. Племената на т.нар. източни славяни знаят от първа ръка за берсерките и най-вероятно са се опитвали да избегнат среща с тях на всяка цена. Но как да бъде избегнато това? Времената от VIII до XI век са период на господство на викингите, „морски разбойници“, които или се ограничават до разоряването на крайбрежни села и градове, или завладяват земите на Северна Европа и извън нея. Тъкмо с викингите е свързана историята на полуделите воини, мистериозните герои от скандинавските саги. Защо мистериозни? Да, просто ако е имало берсерки – такива, каквито сега изглеждат в очите на историците, то това е било още преди появата на писмеността в Скандинавия и изобщо в Северна Европа, тоест преди разпространението на християнството там. От XII век започват да се записват саги – литературни произведения, базирани на устни разкази, но тези източници не може да се смятат за достатъчно надеждни, тъй като по това време сагите са били разказвани вече повече от сто години. Във византийски източници се срещат описания на такива безстрашни „диваци“; те обаче не се наричат берсерки. КАКВИ СА БЕРСЕРКИТЕ И ЗАЩО ПОБЕСНЯВАТ Първият от документите, в които се появява думата „берсерк“, е сагата на Торбьорн Хорнклови за битката при Хаврсфьорд, състояла се през 872 г. В превод от староскандинавски „берсерк“ означава или „меча кожа“, или „по риза“. И двете тълкувания са позволени, тъй като според епоса берсерките наистина са се биели без доспехи и не са използвали защитни оръжия, а са предпочитали кожата на мечка като облекло. Те се бият с особена ярост, неистово, изпадайки в състояние на гняв, който не може да бъде усмирен. По време на битка берсерките не усещат раните си, според легендата нито желязото, нито огънят може да ги убие. Сякаш самите те се превръщат в мечки – следователно появата на легенди за върколаци понякога се свързва с тези воини. Берсерките често започват битката – така става възможно да се внесе несигурност или дори паника в редиците на врага. Очевидно тези плашещи на вид воини често са отивали на служба на владетелите, изпълнявайки функциите както на лични телохранители, така и на изпълнители на специални задачи на господаря. Те отиват на викингски кораби, превръщат се в отлично оръдие при завладяването на нови земи. Берсерките не подстригват косите си и не бръснат брадите си – докато не спечелят първата си победа, тогава се отървават от космите на главите си. За традиционно оръжие на берсерка се смята бойната брадва или меч, но според легендата той може да ги захвърли и да се бие с почти голи ръце – в крайна сметка звярът не използва човешки оръжия, освен може би тояга или камък, повдигнат от земята. След края на битката берсерките изпадат в дълъг, до няколко дни, здрав сън. КАК ДА ОБЯСНИМ ИЗЧЕЗВАНЕТО НА БЕРСЕРКИТЕ Въпреки че информацията за берсерките не може да се има за абсолютно надеждна, многобройните препратки към тях в древни произведения позволяват да се добие известна представа за тези „луди бойци“ и да се спекулира за причините за такова поведение по време на битка. Според една версия берсерките са използвали тинктури от халюциногенни гъби, по-специално от мухоморка, както правят шаманите на някои северни народи. Друго обяснение за състоянието на лудост е психично заболяване, вероятно наследено от родителите, което може да доведе до предаване на този боен стил на потомството. Трета вероятна причина за изключителната смелост и нечувствителност към рани е състоянието на боен транс, причинено от специални ритуали. С края на епохата на викингите през XI век берсерките вече не се смятат за герои, както са били по време на завоеванията. Те не обичат да работят и наистина не могат и е било трудно да намерят употреба на бойната си ярост в цивилния живот. Преданията разказват, че по време на своите „пристъпи“ берсерките хвърляли огромни каменни блокове и изкоренени дървета. Църквата не облагодетелства берсерките и в новите саги те вече са представени като разбойници и злодеи. В началото на второто хилядолетие тези воини са обявени извън закона и след няколко десетилетия вече са част от миналото. Превод: Георги ВЕНИН