Петя Грам@икова
За майчиното мляко…
Последното социологическо проучване на нагласите сред българските шестокласници ме порази, да не кажа – отчая. Не само с горчивата статистика, която присяда в гърлото на нашето, нескромно, но точно казано, по-ограмотено поколение, но и с професионалното неумение на нашите журналисти да забелязват важните детайли. Никой масов медиум не коментира най-„очебодния“ факт: децата ни смятат английския език за един от най-важните предмети, сред които го няма… българския език! Тъй де, английският за тях е по-важен от майчиния език. В същото време хлапаците признават, че имат затруднения при ословесяването на мислите си в родна реч. Е, след като слагаш консервирано прясно мляко на прах пред кърмата на майчината гръд, как да имаш здравословно езиково животуване!?
Въпросът кой е виновен, май е реторичен. Но все пакпокрай авторите на учебници по български език и литература, да не забравим идаскалите, на които непрекъснато вдигат заплатите, без това и на йота да подобрява преподаването. Да речем – една доскорошна министърка на спорта, след чиито словесни порои вече никой не се учудва, че много от спортистите ни са почти нечленоразделни.
Пази Боже, окато да ослепее за родното!
Въпрос към Министерството на образованието: Защо не се провеждат матури (опреснителни изпити) и за учителите (в случая – по български език), за да се види очевидното: че повечето от самите даскалуващи българисти са за скъсване?
За цената на просвещението
24 май. От година на година икономичната групица на културните дейци, която поначало е един файтон хора, и обикновено само словодеятели, така се смалява, че вече няма нужда ни от кочияш, ни от два коня (и един е много) и ни напомня тъжната истина, че между просвет(е)ността и културата не винаги има кръвна връзка.
В същото време културологичните журналисти (с малки изключения) надуват фанфари за често безумните награди „Варна“ и за още по-безумните почетни звания и отличия около 15 август с тотално закърнял критически рефлекс.
„Тотално“ е дума, еднокоренна с „тоталитаризъм“.
В огромната си част журналистиката винаги е била масова култура. Попжурналистика е плеоназъм. Но не би пък чак попфолкжурналистика!
Защото да се развява по-високата „успеваемост“ от матурите като обнадеждаващо достижение е, меко казано, дебелоочие. И за слепия е видно, че тестовете от година на година се „олекотяват“. А да се тупаш в гърдите, че повече щудиращи са решили задачата „Колко прави 2 + 2?“, докато през миналите години е трябвало да търсят решение на задача с две неизвестни, е самозалъгване, което убива смисленото образование. И никакви високи заплати няма да решат тази задача, докато се дават на учители по български език и литература с първа степен квалификация в елитни гимназии, които пишат „благодарносТа“ и „обикновеННо“…
|
