Георги ВЕНИН
Подзаглавието на тази „дописка“ е заглавие на някогашен, драматично-трогателен, български филм. Под „никое време“ не си представяме непригодни сезони „ни в клин, ни в ръкав“, а имаме наум сегашното време на пандемиен застой, когато самото то е замряло на кота „Никое“.
Като грамотността българска, която се опитваме да разбудим с четвъртъчните си „Записки по българските граматики“.
„ГраматикИ“ – защото се оказва, че не е една.
Софиянци, и не само шопите, продължават да замърсяват с „фини граматични частици“ радиа и телевизионни студиа, които „озонират“ с непоправимото си „е“-кане: работимЕ, пишемЕ, живеемЕ. Е, де! Софийски вирус. По-могъщ дори от коронавируса. (Ужасно се забавлявах онзи ден, когато приятел ми изпрати превод на страховитата дума от нашенски на английски през Google: crown virus вместо coronavirus – само защото приятелят невежо я бе написал разделно на български: „корона вирус“.)
Той не е лингвист, не е езиковед, не е дори журналист, нито списва сайт или блог. В един от сериозните национални сайтове за продажби наскоро ни предложиха за закупуване… „фиатове“ (профаните веднага са схванали какво значи, затова обяснявам само за интелигентните: става реч за автомобили „Фиат“).
Нищо чудно… след като една пишман поетеса реши, че множественото число на огън е „огъни“, а друга „умножи“ ‘кон’ на ‘коньове’.
Да паднеш от коня! То при такива къчове… Ама в равното софийско поле повече са магарета, възяздени понякога и от мастити езиковеди – пак шопи. Да припомням ли на самообразоващите се паметливи „провинциалисти“, че в предния нормативен речник на българския език (на издателство „Хейзъл“) „коньове“ може да нямаше, ама чаят бе сборуван множествено в „чаеве“ (това май е на езика „ронгоронго“, за който преди дни обсъждахме на страниците на сайта)…
Или като споменатите по-горе журналисти, от които половината изговарят „пропускВателен“ вместо „пропускателен“, сякаш отглаголното съществително е производно на неизвестния глагол „пропускВам“. Но под тази могила (на незнайния глагол) има и други „геройски загинали“.
Да не споменавам журналистическата логорея, особено в телевизиите, където времето наистина е пари (и зрителски нерви) и всяка секунда е (без)ценна. Например адетът на Цв. Р. след почти всяка умна тирада на свой събеседник да повтаря казаното от него под формата на „обобщение“ („Нека да обобщим. Ако правилно съм Ви разбрала…“ – и се нижат изгубени минути, през които може да се зададат нови смислени въпроси.) Подобни дедукции имат разумни основания, ако събеседникът е бръщолевил двусмислици или е обяснявал твърде заплетени и сложни дилеми. Иначе е обидно за нас, телевизионните кибици, които, ако сме умни, сме схванали реченото, а ако сме нискочели, няма да го схванем и след резюмето на Цв.)
Но не само телевизионерите грешат, сакън! В броя на в. „Уикенд“ от прежния петък с толчави букви на с. 9 гърми сензационното (и граматически) заглавие „Прикрили други 2 катастрофи с келешЪТ Кристиан“. А на с. 59 в подзаглавие на материал за Алеко Константинов ни се блещи повсеместно допусканата грешка със спестяването на предлога „по“ във наречието „по погрешка“: „Пияни мъже убиват ПОГРЕШКА автора на „Бай Ганьо…“.
Развалиха (ми) „у/Уикенда“…
И тъкмо се възрадвах на тв рекламата, призоваваща да дарим храна на нуждаещите се, защото за първи път от години чувам – и не вярвам на ушите си! – винителен падеж: „… на някоГО, който…“, и – пльос!: даряваме „на Хранителна борса“… вместо „на ХранителнаТА борса“. Додеял ми е този спор за членуванията, особено в афиши, плакати, дипляни и пр., където е „забранено“ (от кого бе, джанъм!) да се изписва членувано мястото на дадено събитие, например: „МорскаТА градина“, а „задължително“ отнемат на думата нейната уникалност и пишат: „Морска градина“ – като че ли има няколко морски градини и това е една от тях (понеже по немски тертип пред „Морска градина“ съвсем логично може да пъхнете бройното „една“, с което да намекнете, че има и друга…).
Докато чакаме да отмине пандемията, предизвикана от коронавируса, да си „дезинфекцираме“ мозъците, за да не ни доубие пандемията на неначетеността…
|
