Петя ГРАМ@ИКОВА
На 11 юни от 11 ч. в Ротондата на ДТ „Стоян Бъчваров“ (по-скоро на Операта) наблюдавах, деликатно незабележима, премиерата на една книга – „Пристрастно. Театърът на Варна“ от Виолета Тончева, пи-ар на варненското ТМПЦ. Беше пълно с местни знаменитости, поканени от шефката на В. Т. да се влеят в „престижен“ инициативен комитет, понеже събитието бе част от предстоящите чествания по повод вековния юбилей на варненския театър (който изкушените от други градове разочаровано определят като най-скучния у нас).
Книгата е естетски отпечатана и със сигурност – интелигентно написана.
Но може ли да вярваме на оценките в нея, след като е писана от… пи-ар?
Какво ще рече „пи-ар“? Да преувеличаваш заслуги. Чии? На близкото си обкръжение, но най-вече – на този, който те е наел и ти плаща.
Та – за преувеличенията и липсата на мяра:
През март и април В. Т., тъй да се каже, „промоцира“ изложба и книга на своя близка. В рекламно-подканящия текст в навечерието напредпремиерата тя написа: „Д. Д. е от онези творци, които са надарени с умението да се изразяват едновременно със средствата на различни изкуства. ПОДОБНО НА НИКОЛАЙ РЬОРИХ ИЛИ НИКОЛАЙ РАЙНОВ, С КОИТО Я СВЪРЗВА ДУХОВНО РОДСТВО, тя пресъздава света със сетивата на поет и художник“.
Преди баш премиерата на книжката пък нарече приятелката си „… Варненската Багряна“ (да, с главно „в“).
Има ли право пи-арът, „изпълнявайки служебните си задължения“, да осквернява?! Защото да намираш сродство, и не какво да е, а духовно, между такива колоси като двата Николаевци плюс Багряна и една скромна и непретнциозна артистка, е светотатствои провинциален комплекс. Все едно да сравняваш Еверест с Джанавара.
Затова няма да прочета и книгата за родния ни театър.
|
