Петя ГРАМ@ИКОВА
Живеем във „миш-маш“ време. Попартът и радикалният авангардизъм се съприкосновиха в търгашеството. Културата и културната стока са вече тъждествени. Ако (според Ален Боске) ХХ век е белязан от победата на количеството над качеството, ХХI век започна сякаш с победата на нескопосната енергичност над талантливия усет за мяра.
Бездарни хора бълват книга след книга, организират културни хепънинги, превеждат и биват превеждани (защото са лесни за превод), редактират печатни издания или продуцират тв предавания, влизат в управителни тела, консултират, закачат като на афиши своите драсканици в лични сайтове или върху фейсбук стените си (новите стенвестници!), спукват се да правят „презентации“, врат се във всякакви „асоциации“ на себеподобни псевдознаменитости – един неспирен обмен на посредственост, взаимно възнаграждавана с без(от)четни отличия; докато истински можещите и посветени съ-творци ваят качество, без да разхищават самородната си дарба в парадни светски шумотевици, към които, уви, опошленият вкус на голяма част от публиката вече има почти наркотична пристрастеност.
Такъв според мен е фестивалът ВарнаЛит (между другото, открадната и профанизирана идея от друг проект).
След който лактите на фестивалния „гуру“ – нахакания Захари Карабашлиев, с ракетна скорост си пробиха път и до друго литературно шоу, този пътв Пловдив, за да се самоизтъкне в една национална телевизия, която му е втори дом, като най-касовия романист на България. Халал да му е.
Неговите превъплъщения сами по себе си са тема за роман. (Само че той няма да се зове „Хавра“, а ще предпочете друга инициална буква…)
Някога той създаде във Варна прекрасната рок група „Тотал“, написа чудесни песни за нея („Остани“ например е в тройката най-силни балади в българския рок според познавачи и ценители), но после отиде да търка барплотовете в САЩ и изведнъж придоби американско самочувствие (подплатено с американски, а вече и с наши) парични единици – на Сорос, на „Отворено общество“, на „Америка за България“… което май е едно и също.
Купиха вкуса ни.
|
