Георги ВЕНИН
Навремето книжарниците бяха задръстени от американски книжлета, чиито заглавия започваха с „Как…“: „Как да манипулираме правилно“, „Как да спечелимприятели“, „Как да привличаме парите“ и пр.
Още ги има.Псевдопомагала за наивници и невежи кандидати за сладък живот (я по-модерно: за „уелнес“!).
Нямам претенции да съм гуру. Пък итекстът е сериозен, но поднесенс гарнитура „Майтап бе, Уили!“. (Вече написах нещо подобно за поп звездите, но… небосклонът е необятен…)
Съвети на звездоброеца:
- Ако не сте софиянец, заселете се без помайване в столицата, както направиха Георги Господинов или варненските групари от P.I.F и „Джангозе“ (които по никакъв начин не са „космонавтите“ на варненския рок, защото тук, в морската столица, имаше къде по-кадърнирокаджии – като се почне от „Д-р Дулитъл“, мине се през „Луцифер“, „Хадес“, „Тотал“, „ДжекилХайд“/“VirtuEl“ и се стигне до „Фобос“);
- „Бракувайте се“ за човек от своята артистична сфера(без сгледа – може и със затворени очи), но не баш сВашия занаят – ако (ще) сте писател, се оженете за литературна критичка, пак, за предпочитане – софийски жител, та с един куршум да гътнете два тлъсти заека…;
- Бъдетемод(ер)ни (мейнстриймни, епигонни): следете тенденциите (трендовете, уау!) – какво се харчи, какво се рекламира като пост(модер)но (да живеят веганите!), какво се награждава и сюр(реалистично)-призира;
- Като пряка сетнина от предното – забийте нос и зеници в пъпа си, по-възможност – чак до пъпната си връв, дори – още преди да е била срязана, сиреч пишете мемоаристика под глазурата на белетристика, тъй като днешният синоним на „роман“ е „дневник“ – с един самовлюбен главен герой (за доказателство на последните два абзаца може да нанижем: мнението на преводачката на „Времеубежище“, „Естествен роман“, тазгодишната Нобелова награда за литература и победителя в частния конкурс „Орфей“ – всички те разказват никому-не-интересното житие-битие на авторите си);
- Не си задавайтеглавоболни езикови въпроси (главоболието, дори от напрягане на ума, е противопоказно за гладката литература),например: защо сложносъставното съществително „благовоние“ е синоним на упойващ аромат (с антоним „зловоние“), а коренната му съставка„воня“ си е направо смрад; сиреч бъдете контета, но, тъй да се каже, конюнктурни (например вместо „обезкървяване“ казвайте „обезкървавяване“ – завчера го чух по телевизията);
- Задължително бъдете политкоректни по български, плюйте Андрешко като криминален хайдук, а байганювщината за нищо на света на признавайте да е национална характеристика; и не забравяйте – негри няма дори в памучните плантации на Америка през XVIII век;
- Изтрийте от паметта си зловредните мисли за качество и обективност (или поне безпристрастност); разигравайте феодални бартери от сорта „Ти – на мене, аз – на тебе“, заменили височинно-дълбинната литературна критика, затъкнали като пакли вакуума на липсата ѝ;
- И най-главното, най-важното: Впишете се в кръг (колкото се може по тесен и малоброен), чийто „попечител“ е неолиберален милиардер (че да работи за Вашата слава, като плаща всичко – хонорар, издаване, реклама, превод на десетки езици, рецензии в чужди вестници исписания: нещо като неосредновековен меценат, макар „неосредновековен“ да е contradictioinajecto- но нали такова е нелогичното прилагателно „кратковечен“… каквато е и цялата нашенска литературна бъркоч).
Ако сте пишуркаща туристка (по Левчев) с красива муцка и изваяна снага, може да сте сигурни в победата си – тя се символизира с буквата V (Victory), в случая – „изписана“ с вирнати женски крачета.
Мартин Карбовски ни призова да четем не наградените, а забранените книги. Но вече няма такива. Който може да си плати, публикува, отпечатва, превеждат го. На мястото на идеологическата цензура и забраните, първо, дойдоха друга цензура и други забрани; освен това старите „решетки“, в чиято цедка все пак имаше и естетически телчета, бяха ответи от цунамито на свободния пазар, който освен с банани, глутени ГМО-кльопак ни сервира итиня от кичозни паразити, платежоспособни графомани и самозвани гении.
По-скоро четете книгите, които в несметните родни литконкурси са били номинирани, но затлачени на второ, трето и пето място. Както в конкурсите за Мис (България, Свят, Вселена) най-красива по правило е подгласничката на „кралицата“, така най-често е и тук.
За финал – един любим виц:
– Да Ви се представя: аз съм блогър, инфлуенсър, веган, постмодернист и модел.
– Не се притеснявайте: и мен за нищо не ме бива…
П.П. Не бързайте да свързвате този памфлет единствено с Георги Господинов и наградата му „Букър“. Самият той, без да иска, я възвиси до… себе си, като хем я обяви за нещо грандиозно, хем припомни, че не са я получили Маркес и Кундера. Което значи само две неща: първо, че той, ГГ, е ученик, надминал учителите си; но и че журито, което определя нoсителя на „Букър“, не винаги е с ума си – и кой да гарантира, че и сега случаят не е медицински…
|
