Георги ВЕНИН
Да, пак за рекламата… Българската телевизионна. Уви. Но поне на български (забележете заглавието: не „таргет“ а „мишена“).
***
Едно хлапе става сутрин и закусва. Не защото е гладно. А за да се сдобие със сила…: „… силата да се справиш с предизвикателствата и да следваш мечтите си докрай“. Изрича го малко момче в реклама на „Олинезко“ – „детската“ майонеза. Сякаш слушаме лекция на Джон Кехоу (платена, разбира се) или на някой друг гуру на успеха… Във всеки случай опитен (изпитвам неудобство да уточня в какво…), зрял човек, врял и кипял доста лазарници. Малко дете не говори така! надуто, изкуствено.
А друго невръстно отроче ни съобщава доверително, че „Дядо не обича студеното време, защото го болят ставите“. Това ранозрейно детище дали има някаква представа що значи „става“ (прощавайте за нехайната рима). Със сигурност още не е учило анатомия. Можеше да каже „кокалите“ или в краен случай – „костите“.
Малчовците са черешките върху рекламните торти: те винаги умиляват, влизат ни под нащърбените кожи. Но не като в горните два примера. Защото в рекламите с деца има уловка. Актьорчетата не трябва да заместват възрастните, а да се правят на възрастни, да пародират възрастните, и то явно, очебийно. Както е във вафлената реклама, в която невръстната „севда“ кокетно се предава с: „Е, сега вече ме спечели…!“. Вместо академична сериозност тук има игривост, намигване, сладка закачливост.
Това е добър преход между двете части от подзаглавието на този текст. И доста утешителен – защото се оказва, че не само в БГ плещят рекламни небивалици.
Реклама на HELIXVitalBike – чудодейно средство за вечна младост: седнали вкъщи, въртите педали за заздравяване на мускули и гореспоменатите стави. В текста (немски в оригинала си) се промъква изречение, че това се постига без усилие. Заякчаване на мускули… без усилие!?? Безусилно заключавам: пълен абсурд! За да помпаш мускули трябва да се понапънеш, за бога!
***
Завой малко встрани от темата, но в средата на кръстопътя между Европа и България – поне езиково…
Наскоро попаднах на наименование-шок: Сдружение „Източен акселератор“! Като махнем с ръка на факта, че пак (както при налагания в учебниците „въглероден диоксид“) двете думи се бият етимологично и ако щете – междулингвистично, понеже едната е българска, а другата – латинска, разсейваща е дилемата върху коя гласна в първата дума пада ударението: ѝзточен или изтóчен (втората направо ни хвърля в потрес…). Апропо, не знам дали някой се замисля, че думата „изток“ е еднокоренна с „източник“ – та нали от изток изгрява източникът на живота – Слънцето. Отгоре на всичко е единствената заемка в английския по отношение на посоките на света: East; и дори Великден е Easter, защото пак става реч за източникът на живота – този път на вечния Живот!
Пораснете, „акселерати“! Пораснете до осъзнаването, че родният език най-добре ви изразява. Чуждите думи са само ретуш, и то невинаги скопосано принаден.
По БНТ, не къде да е, а в предаването „Култура.бг“, една дама наскоро разпалено ни убеждава, че Бертолт Брехт присъствал ДИСПЕРСНО в нашенското културно пространство. Дисперсно! Уау! – в превод – майко мила! Брехт присъства разпръснато, разстлан по отечествения ни културен килим. Навсякъде – по малко и никъде – целият.
Така „присъства“ в електронните, па и в печатните масови медиуми, и свидният роден език, подложен на насилствено европеизиране и глобализиране. Докато заговорим… дигитално (сиреч цифрово)… Уън, ту, фрий, фор…
|
