(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Култ-ура,

Георги ВЕНИН Културата е живот. Културата е моят живот: винаги съм й служил – и като поет, и като публицист, и като общински труженик. Културата е витамин. Но напоследък все по-често ме спохожда мисълта за мярата. Не се ли втурнаха твърде много знайни и незнайни „заявители“, „проектанти“, „дизайнери“, „мениджъри“, „продуценти“ на културни изделия (фармацевти на културата) да произвеждат и предлагат тонове витамини. Свръхпроизводство. И дали витамините не са по-жадувани от тях самите (заради всеобщата „финансова авитаминоза“), нежели за жадната (или жаждаща) публика. Тази публика е подложена на всекидневно облъчване с културни събития. Понякога в един и същи ден, в един и същи час – и поболяна от тежката дилема на невъзможния избор. Дори витамините не са полезни в неотмерени дози. Време е да проумеем, че културата не е количествена, а качествена категория. И че всеядността не е дори субкултура – тя е безкултурие. Когато изричаме убедено, че културата ще спаси нацията, не бива да забравяме, че понякога културата отлъстява естетските ни сетива. И че преяждането с изкуство – концерти, спектакли, изложби, филми, фестивали, може да има обратен ефект: да предизвика рефлекс за повръщане… Да не говорим за пресищането със сурогати и телевизионни буламачи, пикантни, но некалорични. (Има такова особено свойство на лесносмилаемата духовна храна: никакви екскременти – и се трупа, започва да гние вътре, докато предизвика аутофагия…) Такава „култура“ вече е халтура. И дори Colt-ура. Тя разстрелва усета ни за красиво. Само три примера: ПРЕИГРАВАНЕ С ФОЛКЛОРА. Откакто влязохме в Европейския съюз, където културното разнообразие и националната идентичност са сред основополагащите принципи на общността, новото възраждане на любовта към народното творчество придоби гротескни размери: общински и национални ансамбли-мастодонти като „Българе“, „Пирин“, „Чинари“,, „Родопи“ и безчет още – с огромни бюджети и изнемогващо държавно спомоществование (дори за частните формации). Нека се държим за корените си със собствени ръце и крака: лавинообразната „професионализация“ е просто добър бизнес, златна мина за предприемчиви хореографи, които яхват компенсаторното ни чувство за малоценност. Защото любовта към фолклора и величавата ни древна история буят най-силно, когато сме най-затиснати от оцеленческия бит. БУФОСИНХРОНИСТЪТ КЛАЙДЕРМАН. Всяка година тази популярна звезда на пианото изнася концерт в препълнената зала (втора по големина в България) на Двореца на културата и спорта във Варна. Клетите възрастни хорица, които цедят стотинка по стотинка от мижавите си пенсийки, за да си купят билет, знаят ли, че господинът „свири“ на пълен плейбек, сиреч прави се, че свири, докато във въздуха се носи механичен запис, пуснат от озвучителите. Без коментар. ПОРЕДНАТА ПОДМЯНА. Буквално преди дни в Интернет се появи вестта, че Криско ще изнася концерт с филхармоничен оркестър. Симфоничен хип-хоп/рап! Егати кросоувърът (в свободен превод – „кръстоска“)! Все едно да съвокупиш бръмбар и лебед… Така че… Освен тялото си, подлагайте и духа си на диета и не преяждайте. Дори с културни „гурмета“.