(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Нефункционална или нефункционираща?
01/23/19 / КУЛТУРАЕдин въпрос с много отговори, а може би – без отговор.
|
|
Тони ТОПАЛСКА
Случайно се загледах в „Стани богат” – случайно, защото след участието на младо, но учено моме, което „откри“, че слънцето изгрява от запад, вече не го гледам. Измъчвам се.
Тази вечер един млад доктор на науките – киновед, трябваше да отгатне отговора на въпроса (формулирам го по смисъл) за коя битка Клинт Ийстууд е направил два филма – за двете гледни точки – японската и американската. Предложените отговори бяха – битката при Аустерлиц, Бородино, Термопилите и Ива Джима. След дълго обмисляне, придружено с коментари от рода как колегите му от института щели да го скъсат от бъзик, като сгреши, бъдещият киноексперт каза, че не знае отговора, но улучи Ива Джима. Това Наполеон, Ксеркс, спартанците, Уелингтън, Кутузов... – тези нещица за „доктора” на науките са просто тера инкогнита. Както и това основно образование, средно (сигурно е завършил „елитна” гимназия)...
И сме се загрижили, че 41% от учениците били функционално неграмотни – можели да четат, но не разбирали това, което четат. Предполагам, че този „доктор” е изкласил, провирайки се в дебрите на тъкмо тази същата, вечно реформираща се образователна система. Засега само „реформираха” заплатите на учителите. Не знам как този акт ще реформира мисленето им, по-скоро как ще помогне да натрупат нещо, пропускано десетилетия. След като една възпитаница на „елитна” варненска гимназия (която непрекъснато го изтъква в разговор), завършила в чужбина и поназнайваща три-четири езика, изтърси, че „ерудиция“ е „чуждата“ дума, синоним на „образование“.
Явно нещо липсва в нашия натежал от технологии живот. А то е много просто, много лесно и обикнеш ли го, ще е завинаги. Четенето. Наистина има образователна платформа „Аз чета“, което е похвално. Но има и сайт „Уча се“ и в този сайт – казват го в рекламата по телевизията (което значи масова реклама) – уроците се поднасят на интересен и разбираем език, както и с картинки и клипчета. По-интересно е на какъв „неинтересен и неразбираем”език са написани учебниците и защо? И докога? Но тук основният проблем е, че когато на децата (и по-големите ученици са пак деца) им се поднесе нещо готово, „сготвено“ и „сдъвкано“, то пак не задвижва енергията на мозъците им, не предизвиква фантазията им и разказът остава (въпреки интересния език) като картинки, които не ги правят функционално грамотни. И животът си върви... И един ден, вече големи, с дипломи, ще седнат за проверка на стола на „Стани богат“ и както сполучливо го каза Емил Кошлуков: „Това не е игра „Стани богат“, а „Стани за смях“. Но те не са виновни. За смях, по-скоро за бой, са други – тези, които са ги „произвели“.
Веднъж в едно телевизионно предаване показаха анкета сред младежи с въпрос „Кой е авторът на стихотворението „Хаджи Димитър”? Някои се опитаха да налучкат, но за Христо Ботйов никой не се сети. „Ето, виждате ли, не знаят!“ – обърна се младата журналистка към поканения за коментар писател Владо Даверов, който гледаше материала в дълбок размисъл. Коментарът му беше кратък: „Трагедията е, че и майките и бащите им не знаят…”.
Накрая само ще кажа, че като видя млади и стари, вторачени в дисплея на телефоните си – на улицата, в кафенето, в учебната стая, в университетската аудитория, в магазина, тоалетната… наистина започвам да вярвам в световната конспирация.
|
|