Георги ВЕНИН
За първи път в живота си ще коментирам нещо, на което не съм бил очевидец. Което тепърва ще се случва у нас. Филм, който не съм гледал – и дори още не са снимани последните му епизоди.
На времето не коментирах „Биг/ВИП брадър“ тъкмо защото бях (и съм) сред единия промил българи, които не са зървали и секунда от тази блатна телевизионна тиня (отвратен от рекламните „трейлъри“).
Но и съдържанието на клипа, с който се рекламира сега бъдещото шоу „Ергенът“, ми дава бол поводи за размисли в аванс (признавам, абстрактни засега, но основателни по принцип).
***
Увещават ни, че ще е екзотично и романтично… Екзотиката изначално е външна, пейзажна (Малдивите, Карибите или бог знае що), но романтиката… Каква романтика!? Това е пошло съревнование на амазонки или Диани, нежен авджилък за скъпоценен и привлекателен ергенски дивеч. С какво е привлекателен – едва ли (само) с мачовска хубост. За да е желан, той вероятно ще трябва да е заможен и известен (значи, по-скоро епитетът „скъпоценен“ е с предимство).
Това е на повърхността. Същината е друга: ловецът пак ще е мъжът; той е трапер, който е заложил капани за двадесет заблудени ко-шут(к)и.
Защо тези двадесет кипри моми ще се състезават като в „Сървайвър“ или „Фермата“ за някакъв представител на несоциалния „силен пол“ (както гласи един необорим афоризъм: „Слабият пол е по-силен от силния по силата на слабостта на силния пол към слабия“)? С какви подбуди – или поне подбуда? Дали защото всичките (ще) са влюбени в него? Вярвате ли!? Изобщо ще знаят ли предварително кой е „избраникът“ (в кавички – понеже никоя от тях няма да го е избрала със сърце и душа; ще го изберат сценаристите)?
А може би ще са осведомени изнапред и ще се явят на кастинг точно защото им изглежда достоен за тяхното внимание (на всяка поотделно) и за предстоящите унижения, които неминуемо ще споходят 19 от тях. А може би и всичките 20…
И надпревара по каква „дисциплина“ ще е това? Щом ще решава ергенинът, значи ще е състезание по СЪБЛАЗНЯВАНЕ. Какво послание отправя подобно риалити шоу към младите девойчета от поколението Z, които и без това, не им стига джендърът, ами са зомбирани от външния блясък и фантазиите да си „хванат“ съпруг, при когото няма да работят и ще бъдат глезени като принцеси в имения с всички удобства и прислуга?
Посланието е: „Драпайте със зъби и нокти, бъдете безмилостни към съперничките си и дори към нарочения „златорог“ мъж! Използвайте всякакви хватки, за да го изкушите да избере вас! Всякакви – позволени и непозволени“.
Връщат ни в първобитнообщинния строй. Само че в случая преследвачи ще са жените. На расов самец с голяма пещера.
***
Защо намесих джендъризма? Ами нали сега кипи световна революция за равноправие, и не само между мъже и жени, но и между хетеро- и хомо-, между би- и транс-, между белолики и тъмнокожи и пр. (от всички тях само първата битка е стара като света и бого- и общественозначима – оттам и това мое отритване на формати като „Ергенът“). И нали тази революция е ядрен взрив, задействан в стратегическите полигони на САЩ. Както и това шоу. Но там има и уравновесяващо риалити – „Ергенката“ („Старата мома“ не звучи… „политкоректно“). В него мацката се натиска с двадесетима мускулести фитнес красавци. Да, красавци. Задължителното „екзотично“ условие е и тя, и те (или и той, и те) да са физически перфектно „изваяни“, сякаш това има нещо общо с истинските чувства – но инак кой зрител ще се вълнува, ако риалити героите не са копия на типажите от буламача „Дързост и красота“!?
Все пак: защо непременно красиви? Защото в опаковъчната естетика на времето, в което живеем (манипулирани и зомбирани с изумителна леснина), това е код за успех. Но тогава не е ли перверзно хубавци и хубавици, които по презумпция нямат никакъв проблем да си намерят подходящ „еш“, да се боричкат като гладиатори на живот и смърт (или на живот и секс)? Да не би другият мотив, който придърпва участниците, да е себедоказването – онзи модерен селфи нарцисизъм на показ?
Няма да се учудя, ако и в нашенския вариант на „Ергенът“ мачото ще трябва да преспи с всяка от двадесетте хубавелки, понеже, нали, трябва да установи с коя би имал най-добра „сексуална съвместимост“…!
Но дори без това, самата хрумка за подобно предаване разпръсква разврат, по-перфиден и от разгула по времето на Калигула. Защото е не физическо, а ментално блудство; защото е налагано/внушавано като образец за поведение и е обществено вседостъпно.
А високопосветените ще ни подтикват към безусловна Любов!
Още в сценария на това шоу любовта (дори тази с малка буква) е прагматично, безочливо и лукаво изтрита с гумата на първичните, низши емоции. Но, разбира се, лустросана и захаросана като уж-любов.
Имам идея: защо да тръшкаме луди пари за откупуване на авторските права върху „Ергенът“, като може да „конвертираме“ тв версия на ромските хайван пазари за булки!
Или да завъртим още веднъж „Великолепният век“, понеже и в „Ергенът“ някакъв съчинен султан ще избира жена от харем.
***
Няма как да не разширя темата…
Бесът, който предизвика Виктор Орбан у върхушката на Европейската комисия с приемането на Закон, забраняващ джендър пропагандата в унгарските школа, бе израз на безсилието на бюрократите от Брюксел да наложат като задължителна неолибералната си мътилка и да отнемат самобитността и дори суверенитета на коя да е страна членка. Урсула фон дер Лайен гневно и патетично нарече маджарския закон „срам за Унгария“… „в разрез с неотменими европейски ценности“… Тя трябва да обясни кое ги прави неотменими. Може би това, че са силово натрапени едва отпреди няколко години, без да имат историческа опора, тъкмо от чиновниците в ЕС, а не са нито изконни, нито традиционни за Старата дама.
Никакви „ценности“ няма в главата на Дер Лайен, само абстрактни представи и отвлечени формули. Ценностите се създават от читави Учители на човечеството, не от политиканстващи чиновнически сатрапи. Такива създават само идеологеми и рестрикции за нормалността – плод не на „идентичността“, както ни пързалят, а на политическата „целесъобразност“ (каква всеопрощаваща думица!). И театралното възмущение на Лайен бе смехотворно самонапомпване, след като десет страни, между които – браво! – и България не подкрепиха критикарската нота към Орбан на Европейската ѝ комисия.
… Това ме връща към наскорошните „прайдове“ у нас и телевизионните дебати по темата.
Най-тежкият довод на гей- и трансбранителите беше „Не давате на различните право на ЛЮБОВ!“. Това е дива глупост. Никой не може да ви забрани да изпитвате любов. Нито да правите секс с еднополов партньор. Тъкмо за това, второто, е битката: не за „правото на любов“, която е универсална, а за „консумирането“ на тази любов, сиреч за „неконвенционалния“ секс! А всеки средноинтелигентен човек знае, че между двете няма пряка връзка. Че има и секс без любов, и любов без секс. Както и любов без брак и бра без любов (другата любима тема на „изщците“).
И това, което е най-отвратително в джендър идеологията, е тъкмо подменянето/приравняването на любовта със секса. Или с пари, власт, влияние, пробивност.
Преди десетина години бях в Антверпен (Белгия – средището на европейските деребеи) по време, когато там се водеше дебат за легализирането на педофилията. И наистина, ПО ЛОГИКАТА на нашите секс-маргинали, защо да лишаваме от „правото на любов“ някой сластолюбив дядка, който изпитва изпепеляваща „любов“ към някое осемгодишно момченце?! Нали и той би трябвало да има привилегията да се самоосъзнава джендърно като педофил – генетично предрешéн, както обикновено си се обясняват останалите от сорта!
Апропо, У(р)сул-службашите бяха не по-малко негодуващи от българското „Не!“ при гласуването за присъединяването на Северна Македония към ЕС. С което доказаха, че за тях няма нищо свято; че нямат идеали, а само интереси. Както съвършено точно изтъкна брат Калистрат от Зографската света обител в Атон (преразказвам): Който лъже за историята, лъже против Истината, а който лъже против Истината, лъже против Светия дух (питайте богословите има ли по-смъртен грях от този!). И нека македонските торбалановци злобно да съскат, че България нямала сила да ги подкрепи. Не, майцеубийци, България имаше по-голяма сила от това – силата да НЕ ви подкрепи – сама всред глутница от „целесъобразници“!
***
Та – за „любовта“ (към истината и към другия) в „Ергенът“ (както виждате, уж-отклонението ни доведе до тематичния център на този коментар):
Каква ли е мотивацията на тези „придворни дами“, с които ще се забавлява „кралят Ерген“? Очевидно не е екзотичната романтика, равнополагана с някаква „любов“.
Дано греша, но едва ли…
|
