(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ „Под игото“ на ГМО-езиковия инженеринг,

Георги ВЕНИН Нарочно забавих този коментар. Исках да прочета и чуя всички разнопосочни мнения. Не бяха кой знае колко разнопосочни. Общо взето, 95% от оценките за „осъвременяването“ на знаменития Вазов текст бяха двойки. И дори призиви за изключване от училище… Слава богу, призивите бяха чути от министъра и Министерството на образованието; пък и те, оказа се, нямат пръст в „модерните“ идеи на злополучните (и зловредни) издатели, отпечатали новата редакция на „Под игото“. Сега нека добавя няколко свои щриха към темата – за отсенки, които (почти) не бяха ословесени. Първо, издателите и самозваната редакторка трябваше да започнат от заглавието. Щом ще улесняваме четящите ученици (все по-малко, апропо), на които от поне десетилетие непрекъснато се внушава, че на Балканите е нямало ни робство, ни иго, а само „присъствие“ или „владичество“, как е възможно заглавието да си остане същото допотопно, примитивно, неисторично, нетолерантно „клише“! Обаче „Под присъствието“ някак не върви, но „Под владичеството“ може да събуди в мозъка на някои сексуални ранозрейки – шавливи тийнейджърки, представата, че „владичеството“ ги оножда в препоръчителната мисионерска поза. Което не е далеч от истината за онези петстотин години… Така „умните и красивите“ възпитават „тъпи и грозни“, за да ги… владеят. Второ, многократно съм натъртвал, че ПРИОБЩАВАНЕТО Е УСИЛИЕ. Производният от тази максима въпрос е: Какво искаме – да приобщим младите към художественото слово, или да атрофираме мисловната им мускулатура с „екстри“, които да ги отучат от труд, възприемчивост и желание да разширяват кръгозора си. Защото когато не знаете как да сготвите някоя вкусна гозба, вие изчитате всички най-благи рецепти за съставките и тънкостите на приготвянето. Когато обаче се препънете в някоя непозната дума, ви мързи да отворите речниците! Трето, езикът не е просто средство за общуване, както гласи популярната щампа. Езикът е отражение на мисленето и начин да се (само)изразите, сиреч да се отъждествите със същността си. Ако мисълта ви е стройна, а словесното й отражение – безобразно, значи вашето съзнание е криво огледало. И вие живеете с напълно погрешна представа за действителността. Четвърто, естествените, народностни, възрожденски, сочни думи и заемки у Вазов са естествена, нашенска, възраждаща, подхранваща тор за неговите послания. Да ги заменяш с купешки навлеци от съвременната лексика, е все едно да замениш щастлива кокошка с бройлер или чисто хлебно зърно с ГМО-екстракт. Вместо живителна тор – съсипателни за имунната система на наниз поколения, пестициди. Не най-страшните, признавам: понеже има къде по-отровни химикали – хищни чуждици, които изяждат нашите думи-агнеци и после намятат отгоре си кожите им… (Самият Вазов, ако ни гледа от небето, сигурно се гневи на безбройните реклами за „безупречни“ изделия и резултати – след като отдавна е заменил русизма „упрек“ със своя „укор“ – но кой днес казва „безукорни“!) Пето, като че ли не всяка противоположност е антиномична. Ние махаме колорита на художествената словесност, за да я снижим до пустинната монохромност в някои лениви млади тикви, а „политкоректните“ блюстители на „хуманността“ пренаписват „Чичо Томовата колиба”, в която вече няма негри, а само афроамериканци… Май липсват алинеи и членове в световните закони за авторското право, които да бранят мъртвите писатели от кощунствени посегателства върху изболените им текстове… Утре и „непонятното понятие “ БОГ ще заменят със СИНГУЛАРНА ТОЧКА или с ХИГС БОЗОН. И като споменах Бог… Накрая не мога да не призная, че една авторка ме изпревари със споменаването на „Възвишение“ – романа на Милен Русков, написан на старокотленски диалект. В пъти по-несмилаем от „Под игото“. Но – хит! Рекламиран, филмиран, награждаван. Шум до бога. Бог явно е глух. Или не разбира котленското наречие отпреди 170 години. Спокойно – имаме ревностни издатели, които ще Го улеснят! Ти си следващият!…