(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Размисли в един сакрален ден,

Тони ТОПАЛСКА Днес е сакрален ден. Децата тръгват на училище. Всички сме били деца, а повечето – и родители. Помним вълненията, желанията, представите в началото. Тръгваме по пътечката към знанието, която става… магистрала. Започваме с първата малка крачка, за да стигнем… далече, далече… Не забравяме и героите на днешния ден – учителите. Какво би била Опра Уинфри без госпожа Дънкан (учителката й в четвърти клас), която й вдъхнала любов към ученето, и признанието й: „Днес не бих била там, където съм, без моята учителка!“. А Бил Гейтс казва, че без ръководството на учителите си по математика нямаше да постигне успехите си. „Няма как да има Microsoft без това, което те са направили“. Очакванията са големи – и на децата, и на учителите, и на родителите. И като че ли всички очакват – децата да учат, учителите да преподават, родителите да помагат. Но на практика никой не се занимава с това, което му е работа. Децата се оплакват от учителите, учителите – от тях, родителите пишат програмата на учебния материал. Защо отпаднал Паисий от програмата по литература (като че ли мястото му е там!), къде е „Маминото детенце“ (а не поглеждат в дома си), защо руска литература не се учи, защо по история няма за Крум страшни (например). Не ви ли прави впечатление, че програмата по математика и физика никой не я пренарежда. По история и БЕЛ (боже, каква абревиатура!) всички са компетентни. А аз имам един прост въпрос: Дали тези родители, които оревават орталъка за едни или други „книжици“ са чели и „Историята“ на Паисий, и „Война и мир“, и Достоевски, не знам дали се учи, но нима има значение, нищо че са били в програмите им!? Какво значи учебна програма? Ако я няма, тези книги няма ли да се четат! Спомням си една моя колежка, журналистка, която в пристъп на откровеност ми „сподели“: „Добре че съм завършила руска филология, та прочетох „Братя Карамазови“ и „Ана Каренина“. Почувствах се неудобно, защото бях завършила икономика и бях чела и Толстой, и Достоевски, и Чехов, и Тургенев… Така че програмата не е виновна, че някой не четял. В семейството се възпитава интересът към света – а дали това ще са книгите, „National Geographic“ или програмите „History“, резултатът ще е един и същ. Посоката ще е вярна. Не съм учителка (уважавам много учителския труд) и не съм компетентна, за да им давам оценки, но винаги съм го казвала: тези учители, и по три хиляди лева заплати да получават, ще си останат същите. Какви? Такива, каквито са. Без съвременни критерии и диференцирано заплащане нищо няма да се получи. През двадесетте години на миналия век, когато Багряна е била селска учителка, селските учители са говорили чужди езици и са свирили на цигулка. Екстраполирайте това в днешно време и вижте какво ще се получи. А за възпитанието… – нека се върнем пак в миналия век и чуем какво казва Елена Рьорих (12 февруари 1879 – 5 октомври 1955) – известен руски философ, писател и общественик: „Вие ме питате за методите на възпитание, които са дали такива прекрасни резултати при моите синове. Те бяха много прости. И основно се състояха в това, че от ранно детство, почти от люлката, им се внушаваше любов към природата, към книгата и към изкуството. Правилният избор на книги и на наставници им даде прекрасна основа и помогна много от рано да се открият техните склонности и дарби. Така уважението към знанието и труда, художествената, културната обстановка, дисциплината, полагането на първите основи на един нравствен характер в разбирането за изпълнение на дълга, и главното, примерът на техния велик баща им даде възможността сравнително рано да започнат да проявяват своя голям вроден потенциал. Освен яркия талант и дори майсторство в няколко области, те носят в своя дух голям синтез, който именно им дава основата на нравствеността и мъдростта, на любовта към Родината. Така, без лъжлива скромност, мога да кажа, че аз справедливо се гордея със своите синове“. Като че ли всичко е казано! П.П. Елена Рьорих не е била в моята учебна програма.