(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Словоблудството като престижна модност,
07/19/19 / КУЛТУРАили Как безкритичното чуждопоклонство и пренебрежението към правилата минават за привилегия на разни „езикови секти“
|
|
Георги ВЕНИН
„Арго“ – това ни е темата. Не корабът на аргонавтите (Argo), не едноименното съзвездие, а вътрешноведомственият жаргон (argot–фр.), тайният санскрит на затворените общества и гилдии, шифрованото знание за уж-посветени (всъщност – смехотворно неграмотни и забравили, че са българи). Защото съвременното арго не е дело на кодировчици-словотворци, а на невежи сноби. Техните „пароли“ и умопомрачителни „езикови находки“ няма как да са истинско „арго“, защото си остават неразгадани и непонятни дори от членовете на съсловната им „каста“.
Повечето нелепи, безсмислени и направо нелогични и неразбираеми фрази са плод на буквалистки преводи от чужди езици, най-паче от силно възлюбения английски. Вместо да коригират Googleпреводача, самозвани „интерпретатори“ нехайно стават негови огледални отражения, да не речем – дори пародийни двойници. Да им припомням ли, че когато избраха Джордж Буш-младши за първия му президентски мандат, в българоезичния Интернет се появи заглавието „Храст е новият президент на САЩ“. И вие, господа, обраствате родния ни език с подобни „бисери“. А когато един ги пусне от кутията на Пандора в някой зловредно и нехайно преведен учебник, всички следващи преписват терминологичните му зашеметители и ей ти така лелеяния от Тато „мултипликационен… дефект“. Мрежата е пълна с примери на издевателство над българската граматика, морфология и синтаксис, но някои я имат за меродавен норматив и едва ли не за онлайн „Езикови справки“. Да, ама не! (апропо, това не е откритие на посредственото плямпало Петко Бочаров – така е нарекъл една от главите в „Дневник на писателя“ Фьодор Михайлович Достоевски).
Съдбата ме сблъска с няколко превода на учебници по медицина. Всяка глава – със свой преводач (всяка коза – за свой крак…). Един превежда „знак на изображение“, друг– „белег на изображение“ (очевидно, или може би – вместо „форма на изображение“) и като капак – „добив на изображение (или на фотография)“… Гаро Кешишян веднага да напише някое поредно сардонично дву-, три- или четиристишие…!
Ами „(т.нар.) регион на интерес“–не съм специалист, но ми се чини, че може би думата е за място (в човешкото тяло), където са най-изявени симптомите на налегналата го болест, сиреч за интригуваща зона, за област; заслужаваща внимание, или важна точка за изследване. И други подобни.
За тези „експерти“ няма речници, няма нормативи – всъщност няма норми…! Пердашат през просото. Както дойде, каквото им скимне.Дотам, че масово и твърдоглаво да „мачовизират“ бактериите в единствено число: „бактерий“ (което не им пречи да запазват множественото число като за женски род).
Те пишат „газ-съдържащ“ или „йод-съдържащ“, вместо „газосъдържащ“ и „йодосъдържащ“. Просто защото на английски е gas-containing. Да се чудиш те преводачи на български ли са, или „конвертори“ (спроти техния речеви терк) от английски: разликата е като между ария на Павароти и ехото на гласа му в някоя пустиня.
И не дръзвай да им посочиш, че грешат – изяждат те с парцалите! Че кой си ти! Що разбираш от техните сложни материи!
Някои термини и в други сфери хвърлят грамотния българин в потрес. Понякога той се хваща за корема. Например когато види как всички юристи в България, че и върховните ни законодатели, вместо „забавяне“ или „отлагане“ тъпчат в законите забавния термин ‘забава’. Забавляват се един вид… Купонджии!
Телевизионните реклами, които обикновено са правени от професионалисти, някои имат оригинален заряд и доза пипер (виц), от време на време ни завличат с фрази, които оборват сами себе си… Например: „Цени с намаление минус 50 процента!“ При двойното българско отрицание, щом намалението не е 50 процента, а е МИНУС 50 процента, значи стоката е поскъпнала с толкова! Не стига че „НАМАЛЕНИЕ“, ами и „МИНУС“. Ама как тия коскоджамити пиар лингвисти ще се излагат с просторечие като „Цени, намалени наполовина“…! Хайде холан!
Не мога да не призная,че самият ни език не е лесен за смилане и сегиз-тогиз ни кара да се почесваме зад тила. Например не е нелогично да оСИНовите ДЪЩЕРЯ (джендърите не знаят да ръкопляскат ли, или да пустосват…). В латинските езици (в английския – adopt) „осиновяването“ не е завързано за синовността.
Раболепието пред купешки чужди езикови стоки (вече писахме за това) е признак на модност, модерност и „висок статус“. Но обърнете внимание на този парадокс: „простите“ футболни коментатори отдавна не казват „тъч“, а „странично хвърляне“, не „корнер“, а „ъглов удар“ и т.н. „Културните стожери“ (българският превод на „културтрегери“), изкуств(ен)оведи, рецензенти и „художествени“ критици се пъчат с пишман познанията си по английски и френски. И трябва да се четат най-малкото с Речник на чуждите думи в ръка.
Защото „простият“ познавач или ценител няма нужда да се „доказва“, а псевдоинтелектуалецът непрестанно иска да покаже, че е повече от другите. И ако колегата му използва пет чуждици, той мигом научава петдесет – за да го „затапи“.
За разлика от оптимистите, аз смятам битката за пречистване на българския език за обречена. Понеже егото на префърцунения лъже-елит, чиито правила и закони ние, „егалитарният електорат“ (хайде де, и ний поназнайваме францужки и албионски), сме принудени да търпим, е колосално и непоклатимо в космически размери.
Все пак сега ще надзърна в сайта чуждица.бг, белким ме опровергаят…
|
|
