(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ „Тихият Дон“ като шумен фон,

Георги ВЕНИН Попаднах на тази статия случайно. Автор: Владимир Чомяков. Както се досещате – руснак. Порази ме (и ме стресна, и ме умили) уводното изречение: Простете ми, добри хора, не исках да ви разваля апетита и съня… Владимир очевидно е бесен на гаврата с един от гениалните руски романи. Цитирам го: „Американската стрийминг платформа Netflix обяви излизането на екранизацията на романа от Михаил Шолохов „Тихият Дон“. … Ролята на Гришка Мелехов е поверена на афроамериканеца Кишон Уайт, а трансджендърът Брайън Майкъл ще се превъплъти в Аксиния. Черни казаци и трансджендър казаци?! „Бълнуване!“, си казвате. И ще сгрешите. Защото точно така изглежда днес на Запад прословутата „толерантност“, доведена до делириум.“ Писали сме за това. Чомяков изрежда примери, които сме давали: черната Снежанка и трансджендър мащехата ѝ, черният тракиец Орфей в „Язон и аргонавтите“, Дензъл Уошингтън като принца на Арагано Дон Педро в „Много шум за нищо“, тъмнокожата Ана Болейн… Но явно сме пропуснали някои: - черният Бог във „Всемогъщият Брус“; - Гуиневир в „Мерлин“: афро-хавайката Ейнджъл Колеби; - Негрото Савалас Отиено като финландския сага херой Карл Манерхайм; - чернокожите елфи и дриади в сериала „Вещерът“, скалъпен по произведения на поляка Анджей Сапковски, чиито корени са в западнославянската митология; - Абрахам Попула (негър) в ролята на руския княз Ростов във филма „Великата“ (за Екатерина Втора); - върхът явно е „Падането на Троя“, където виждаме черния Ахил (Дейвид Гиаси) и черния Патрокъл (Лемоганг Ципа), черния троянски герой Еней – митичния прародител на римляните (Алфред Енох), и от същия сорт – великият троянски стрелец Пандар (Алекс Липенкун), спартанският аристократ (Антъни Осиеми) и дори гръцките богове: Зевс (Хаким Кае-Казим) и Атина (Бену Мабхена)! Ако Бог е невидим (дори за Моисей, камо ли за някой пишман режисьор), непознаваем, и може да го ваете според представите си и киноквотите за цветнокожи, инвалиди и ЛГБТ-та, неминуемо ще треснем чела ó въпроса как щерката на Болейн е снежнобялата Елизабет I…! Чомяков отлично формулира това посмешище като „диктатура на малцинствата“. И диктатура, и малцинствена – двете страни на едно нерешимо (плеонастично) уравнение. Чернокожите в САЩ са около 13 процента от населението; транссексуалните са още по-малко. А те налагат „дневния ред“ в киноиндустрията и в изкуството изобщо. Нещата са стигнали до такива абсурдни дивотии, че с бодри стъпки ни водят към Алцхаймера на Бай-Дън и ни карат почти с носталгия да поменаваме „демократическия централизъм“ на Партията-държава. И симптомите на тази проказа са два: 1) не е важна художествената стойност на творбата; и 2) не е важна историческата истина. Имунната система на изкуството е лишена от качество и автентичност. Епидемия. По този начин новото американско кино превръща величави драми в подмолни комедии. Кадър от филма "Великата" Разбирам гнева на руснака: „Тихият Дон“ е в културния геном на Русия. Нека само за миг си представим „Време разделно“, където Манол е нигериец, а Елица е току-що сменил пола си екс-мъж. Или филм за Симеон Велики, в който коронясан африканец седи, вместо на позлатения трон от магичната картина на Гюдженов, в… инвалидна количка. Или Бойчо Огнянов да е травестит и вместо Рада да шие знамето на въстанието в моминска носия. Няма ли да изригнете! Няма ли да ви се преплетат нервите, че и червата! А ето: Националният фонд „Култура“ тръшка 70 000 лв., да подпомогне финансово клуб на травеститите в София (не им стигна кощунството с Майстора!). Утре ще даде и за джендър филмче, в което шестгодишен момчурляк иска да му махнат чурката, за да е принцеса… Неизбежно питане: Защо Холивуд олигавя световните наративи, но пази интимно съкровената си кървава история. Защо почерни Ана Болейн, но никога няма да жегне Ейбръхам Линкълн в образа на мелез и хомосексуалист… Лесно е да кастрираш и пребоядисваш чужда реалност, иностранната историческа правда. Дори британската, с която имаш кръвно родство. И не само. Прав е Чомяков: „И вижте, те ще ни разкажат историята на трагичната любов на трансджендъра Ромео и дебелата черна жена Жулиета, която се придвижва с инвалидна количка. И доколкото скотоложството може скоро да бъде признато за „новата норма“ на Запад, човек може да си пофантазира какво ще се случи от филмовата адаптация на класиката „Баскервилското куче“. А дори не искам да си представя как може да изглежда силното момчешко приятелство на току-що сексуално ориентираните Том Сойер и Хъкълбери Фин в новата екранизация по Марк Твен!“ Какво ни чака!? Поколенията, които сега едва разпъпват сексуално и социално, ще бъдат тотално покварени и когато пораснат, няма да има нужда от чипове в кратуните им, за да маршируват към пропастта. А маршируващите кинорежисьори, задължени да представят човешката еволюция отразена в криви огледала, ще измислят „изкуствоведски“ доводи за извратеността си. Ето пример: на въпроса „Защо чернокож играе финландец?“ (виж. по-горе) продуцентът Ерко Лютинен отговаря без колебание: „За по-голяма изразителност на образа“. Това шикалкавене може да е тарикатско измъкване, но може да е и зомбирано невежество. Както изтърси наскоро една „интелектуално извисена“ дама по Националната телевизия: „Да се фокусираме ОКОЛО…“. Ето това е заветната цел на днешната западна културологична матрица: фокусиране ОКОЛО. Истински фокус! (С което – може би излишно – намеквам, че „илюзионист“ идва от „илюзия“… Но как се нарича илюзионист, който сам взема за истина или му е натрапена състоятелността на една очевидно подставена, лицемерна и тиранична илюзия?…).