CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

БЕЗ-ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ V ЧАСТ

09/13/18 / КУЛТУРА
За музиката, слушана с очи…





Д-р Мър


Нищо ново. Откак израснаха няколко поколения с клипово съзнание, музиката, уви, вече няма самостоятелна стойност. Без ярка визия тя бързо се срива до преоценена стока.

Но когато става въпрос за рок на живо, това вече ми идва в повече.

„Nightwish“ забиха във Варна. Според мен – повече от достойно. Зрелище и звук, каквито рядко може да се видят и чуят в България.

Отдавна водя (знам, безсмислени) спорове за „величието“ и „незаменимостта“ на първата вокалистка на групата Таря Турунен.

След концерта във Варна един колега, запален рокаджия, ехидно ми подметна: „Не съм съгласен с мнението ти за Флор Янсен. Гледал съм Таря, по-добра е“.

Вкусът е като частната собственост: неприкосновен. Но и той иска нотариален акт, сиреч защитни доводи. Колегата изтърколи три: Първата песен звучала ужасно. Таря била по-красива. Флор много танцувала по сцената.

Когато някой се „обосновава“ така, не само падам от коня, но се оставям конят да ме къчосва и тъпче до загуба на разум.

При първата песен микрофонът не беше още добре настроен.

Да, Таря е красавица и излиза на сцената повече за да си покаже муцката и сценичното облекло, отколкото за да пее рок (тя пее белканто – нещо, което го може и Флор, но тя може и всичко друго – от детски песни за анимационни филми до хеви метъл: чуйте „While Love Died“ на „Northward“). Затова е статична и не танцува.

Ако някой ходи на рок концерт, за да се наслаждава на женска хубавелщина, по-добре да се ориентира към конкурсите „Мис Мокра фланелка“. По логиката на такива „естети“ никой не би трябвало да си купи билет за концерт на „най-великата певица на всички времена“ (това не е мое, а на авторитетното списание „Rollingstone“) Арита Франклин (да почива в мир!).

Наричам Турунен „ледената кралица“ на рока, защото е студена. Флор е огън. Това, апропо, не им пречи да са приятелки.

Но най-важната причина да не харесвам пилотната вокалистка на „Nightwish“ е, че ми е несъзвучно оперното пеене в рока. Днес, когато музиката се развива чрез миксове, кросоувъри, преливане на жанрове, на етно мотиви, и изобщо на волни съчетания от различни типове музициране, искам да напомня, че не всеки коктейл е пивък. За мен рок с оперно пеене е коктейл от боза и уиски. Ако все пак ви харесва – наздраве! 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.