(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ За формата на мозъка,

Георги ВЕНИН Вчера „Галъп интернешънъл“ истински ме развесели. Тъжно веселие (извинявайте за оксиморона). Социолозите му, дали по повод Деня на космонавтиката, или по друга причина, излязоха с резултати от анкета с едничкото питане „Кръгла ли е Земята?“. 81% от анкетираните се съгласяват, че е кръгла. 8% категорично не са съгласни. 11% не са сигурни, двоумят се. Тези, последните, приличат на маймуни, седнали на клон, които чешат темето или тила си зад ушите с дългите си ноктести пръсти. Уж да отлюспят въшки и прочие гадини. Но въшките са не НА, а ПОД черепа, ОТВЪТРЕ. Обаче съвсем не незначителните 8% нямат родство дори с човекоподобните ни предци. Те може би са от динозаврите. Само дето не измират… В края на двадесетте години на XXI век да твърдиш, че Земята е плоска, означава, че самият ти си милион години по-неразвит от днешната човешка раса, сиреч че не си човек. Щом смяташ, че е плоска като тава с тюрлю-гювеч, а не топчеста като полегнал плондер, значи и мозъкът ти е още плосък, без гънки и вдлъбнатинки. Неразоран, камо ли посят. Някога Блез Паскал нарече дървените философи, които не излизат от предписанията на рамкираното мислене, хора „с квадратен ум“. С какъв ум са тези „електорални единици“ с право да избират кой да ни управлява, но без задължението да си размърдат сивото вещество (при тя х може би е черно… или девственобяло), да се научат да четат и да почетат… знанието. Едновалентен ум в брауново движение. Време е гласоподаването да е право само на бюлгари с ценз. И ако „ценз“ е първата сричка от „ценз-ура“, съм готов ретроградно да посрещна такова решение с „ура“