(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ За пандемията против здравия разум,

Георги ВЕНИН В „Лице в лице“ преди два дена, в сряда, Цветанка Ризова се направи на Зевс и громи гръмовержно един бизнесмен – дарител на медицинско оборудване, че и зам.-председателя на Народното събрание Веселин Марешки. Тя богоравно отмина признанието на госта си, че решението му било „спонтанно и недообмислено, но с добро намерение“ – и това не погъделичка ушите й (водещата изобщо не чуваше доводите на отсрещните, бе омаяна от собственото си „морално превъзходство“). Не съм будист, пък и в този случай, както обикновено доброто намерение постла пътя към ада за този човек с лик на простоват селски хитрец. И в страната на вечно асфалтираните и вечно преасфалтирани магистрали, и той ще трябва да прави ремонт на доброто си намерение. (Тук обсъждам само казуса с апаратите, а не моралният облик на Пенчев, да сме наясно.) (НЕ)МОРАЛНАТА СЕГРЕГАЦИЯ Ризова буйно оправда народните представители, натъпкани като сардели в парламента (след като цялата нация е насилена да не се сбира множествено, и то – поне на по метър и половина разстояние), защото… трябвало да се коват закони… които според нея не важат за законоковачите (та като плъпнат по села и паланки, за да разнасят великите си обети и светозарни послания, да посеят и смъртотворното бедствие). Но не преглътна, че един бизнесмен, добър или лош, е готов да дари десет скъпи животоспасяващи апарата за коя да е наша болница, с условието, ако негов служител се разболее, да бъде третиран с предимство. Абсурдността на този масов иск против дарителя е явна: ако той беше купил апаратите само за фирмата си и ги бе ползвал само в нея, никой не можеше да му каже гък. Но той, идиотът, решил да не хаби капацитета им на полезно действие и да ги предостави на някоя болница, та да спасява живота на анонимни сънародници! Ама, видите ли – с условие! Водещата бе гневна: Как така – бизнесменът има пари и с тях, пиявицата му изедническа, „купува“ здраве на своите работници, а бедните да мрат, така ли!? Адрешковска ревност. Ами, госпожо, те и сега мрат: завалиите пенсионери, които нямат петачета за животоподдържащи илачи, се гътват почти ката ден. С риск да бъде укорен в ретроградна носталгия, нека попитам: нали искахме капитализъм, пазарна икономика!? При нея е така: богатите живеят, лекуват се, и дори умират, по-уредено от „плебса“. Подобна дилема: защо само паралиите да имат право на здравни грижи и избавление, не стоеше при гадния тоталитаризъм. СЪЩИНСКИЯТ ВЪПРОС Каквото и да говорят, Цветанка Ризова е интелигентна жена, начетена, смислена, но ето че вирусът е засегнал и нея. Поболян е здравият ни разум. А в световни кризи тъкмо простотата на здравомислието трябва да решава и най-сложните морални дилеми. На бизнесменския въпрос, на семейството си ли ще помогне първом, или на всички останали, Цветето не отговори, но осланено посърна. И по този начин доказа, че тежестта на алтернативата спитва рационалната й вещина: тя не отговори, понеже отговорът й, ако би бил безпощадно откровен, щеше да потвърди правотата на бизнесмена. Още по-прямо щеше да е следното питане към нея: ако сте накупили, госпожо Ризова, много свръхскъпи противоракови цярове от Америка със свои пари за своята майка, бихте ли ги дали всичките, и без никакви условия, на някое онкологично отделение или клиника, докато майка ви гасне? Възможното решение/възможният отговор: бизнесменът да си остави две от машините във фирмата и да даде останалите осем на някоя лечебница. ПРИМЕР ЗА ЗРИМОТО И НЕЗРИМОТО Ние живеем толкова черно-бяло, че се отучихме да надничаме зад фасадата на видимото. Преди да съдите, ето ви повод за размисъл. В един от концентрационните лагери немска акушерка изражда и веднага удушава с възглавница всяко новородено на лагерничка. Какъв садист! – ревете, заслепени чистофайници. Но след края на войната лагерничките й целуват ръка! Защото ако се разбере, че е родено бебче в лагера, то и без това мигом ще бъде убито – но заедно с майката. А така, ако оцелее, след войната тази майка ще си народи дечица. Страшен избор, да – но каквото и да плещят религиозните фанатици – хуманен. ПО СЪЩЕСТВО Какво (може да) значи „предимство“ на пациент? Ами просто е: ако двама болни са еднакво зле, на един и същ стадий от болестта, с еднакви симптоми, първо да бъде прегледан и подложен на лечение служителят на дарителя. Онзи, който ще се възмути, че това е неморално, нека докаже, че морално е обратното – да бъде прегледан и лекуван по-напред другият. И заради тези подвижни философски пясъци вие не искате животоспасяващата машинария! Която би помогнала на НЕВЪОБРАЗИМО ПОВЕЧЕ (а може би – дори САМО на) незнайни за дарителя болни българи. Неравновесно на яростта, която отприщи спрямо бизнесмена Пенчев, водещата силно зажали лекарите (отказали дарението). Сигурно между тях има чудесни, човечни професионалисти, но да не преувеличаваме (както и с учителите, и със свещениците – това море от света вода ненапита): когато детето ми (с 95 процента ТЕЛК и в инвалидна количка) трябваше да бъде прието във вътрешното отделение на една варненска болница с направление от семейния лекар и с диагноза „двустранна бактериална бронхопневмония“ (с всички симптоми на коронавирусната напаст), чака осем (!) часа в спешната (сМешната) чакалня на това търговско „учреждение“, преди да го прегледат и отправят към болничното легло, застлано със скъсан чаршаф, докато на съседното легло един разтропан ром с роднини в Германия, които му пращаха евро пачки, бе обслужен като крез след завоалираните си подкупи. Да жалиш лекар, че той трябва да вземе решение как, кога и кого да „закачи“ или „откачи“ за/от апаратурата, е все едно да го жалиш, че е лекар изобщо: ами че той точно затова е там – да решава подобни казуси. Ако не може – да става продавач в кварталния супермаркет. Лекарят и без това винаги прави избори (между спешен и не толкова спешен пациент); би го правил, и без условия, дори между десетимата „закачени“ за лековитите десет машинарии. И като не щем никакви предимства за никого, как да преценим предимствата при разболяване, които законово имат самите медици! Ние си умираме (и в буквален смисъл сега) да облайваме благодетелите си, да забиваме зъби в ръката, която ни подават. Какво ти облайване – викториански моралисти с пуританска настървеност джафкат, без да се умислят над плюсовете и минусите на бизнесменския жест, па да теглят отдолу калема и да видят резултата. Ама тогава ще трябва да свалят капи на човека! Защото той ще спаси стотици българи, а те ще спасят само буренясалата си псевдосъвест… като частна собственост… Да, Пенчев наговори куп омерзителности с типичния си хашлашки цинизъм, но защо лековерно оставяме наточените ни като бръснач, ама с ръждясало точило, емоции да пробождат и съсипват здравия ни разум! MORAL (англ. – ПОУКА) Последен въпрос: кое е по-добре – България да има десет животоспасяващи апарата „с условие“, или поради „моралната неприемливост“ на условието, да остане без никаква апаратура? Да не би моралната уравниловка между служителите на бизнесмена и останалите да е толкова нравственоимперативна, че по-добре ВСИЧКИ „равнопоставено“ да погинат…!? Това е урок. Урок, който ни учи, че – въпреки библейските благовестия, позитивизма и утопиите – животът е твърде жесток и несправедлив, за да подхождаме към него и към заплахата спрямо него с моралистична гнусливост. Не е сега моментът, нравоучители. Когато отмине сянката на онази с косата, може да човъркаме темелите на етиката. Сега трябва да се спасяваме. В най-буквалния смисъл. Без нюансни „смисли“. Ако негодник ви хвърли пояс, когато се давите, ще придиряте ли дали е добър, или лош? Стискайте пояса. Като излезете от водата, ако искате, вместо да му целунете ръка, му зашийте шамар. Но не отказвайте да живеете заради блудкави скрупули.