Георги ВЕНИН
Няма да крия: лично засегнат съм (думата „засегнат“ е финият начин да не блъвна по-яростна).
Но това не значи, че съм си изгубил ума от обида и злост и не мога да бъда непредубеден.
Един от заобиколните пътища към безпристрастността е да не споменавам своя случай. Но той е толкова красноречив, че загърбването му би било лицемерна преструвка на уж-обективен разбор.
Моят индивидуален музикален проект, с който кандидатствах за финансиране в Националния фонд „Култура“ (НФК), имаше ето тези параметри: четири композиции по мои текстове, музика и аранжименти – две на български и две на английски, свързани концептуално с темата „Възвисяване“ (на духа, разбира се).
Само да вметна, че срокът за реализирането на проектите е краят на август 2022-ра, сиреч имах… всички имахме… подръка по-малко от десет месеца.
На 8 ноември в електронната ми поща се пръкна ей това тръпно „Не!“:
„Мотивация за взетото решение: Амбициозно и масивно авторско присъствие, но проектът не надгражда творческата дейност на кандидата. Проектът не се предлага за финансова подкрепа“.
Да кажа, че паднах от коня (или от стола), би било псевдоартистично преувеличение. Отказът е една от напълно логичните вероятности. Но не такъв (безумен)!
За късмет, съм свидетел на други два проекта, които ще ни оттласнат от близането на моите рани.
Първият: шест композиции в стил „християнски рок“, на английски, с всичката позитивна сила на Христовата духовност, тиражирани на компактдиск, който впоследствие ще бъде издаден и в Япония („закотвено“ с партньорско писмо от японския издател). Авторът – изключителен музикант, китарист и мултиинструменталист-виртуоз, певец и автор на популярна музика в широк жанров спектър, работил в шест рок групи и публикувал 13 самостоятелни албума досега, награждаван, с една дума – абсолютно доказан „профи“. Отхвърлен от НФК.
Вторият: ако не греша – една или най-много две инструментални пиеси и обещание това да е първа брънка от бъдещ албум. Също талантлив посвоему, също награждаван. Финансиран.
И двамата „проектанти“ са ми близки приятели. Забравете, че ще се заяждам с втория. Напротив! Каква вина има той, че е одобрен! Радвам се искрено за него; той помогна на много други да съчинят своите проекти, докато сам се чудеше какво да измисли.
Обидата извира от съвсем друго място. Зад нея стои вина – и тя се нарича Невежество.
Ама хайде по-конкретно.
За първия проект отказът е обоснован така:
1) „Недоказан краен продукт“ (при условие, че става дума за компактдиск, който, според разписания „тайминг“, щеше да бъде издаден до края на август; и що значи „недоказан“ за продукт, който още не е ни чут, ни видян!? И с какво повече са „доказани“ продуктите от одобрените проекти…!?);
2) „Християнски рок-албум“ е неясно обяснение“ (явно комисията не е на „ти“ не само с официалната религия на България, но и с едноименния жанр в рок музиката, най-добре илюстриран от американската рок група „Stryper“ и от много други, у нас – от чудесната група „Милениум“);
3) „Проектът няма високо художествена стойност“ (оставям разделното изписване на „високохудожествена“, но това вече е пълна глупост, подобна на 1) – да се съди за стойността, преди реалното въплътяване на музиката!! Откъде тези „комисари“ знаят, че парчетата няма да имат висока стойност – да не са преродени Ванги или Нострадамуси!?).
И защо пък да не бръкнем и в моята рана, нанесена с ръждив пирон.
Като смислова матрица от отказа излиза, че под „надграждане“ гумените глави от комисията, пълни с небулоза или невро(но)паралитичен газ, биха могли и май разбират не друго, а планувано бавно развитие на бавноразвиващ се талант, който не може да вземе всички изпити в първи клас и повтаря годината, за да „надгради“ проектираното си бъдеще. А „вундеркинд“ като моя милост (ей, самоиронизирам се – нали затова са кавичките!) – или като приятеля виртуоз (тук може и без кавички) – проектира да вземе две години за една и комисията му казва, че така той не надгражда!
С една дума, ето каква е картинката: ако си на върха и няма накъде повече – то значи и че не надграждаш, а ако си в подножието и лениво се влачиш, тогава каквото и различно от това живуркане да скроиш, то ще е надграждане!
Абе, несретници, какво по-голямо надграждане (в личен професионален план, сиреч „в творческата дейност на кандидата“, както се го формулирали) от това, че ЗА ПЪРВИ ПЪТ ще направя всичко (до тиражирането) САМ. И съм го вписал: „ще усвоя нови организационни умения“. А и самият проект… е, как да не е надграждане изработването на видеоклип и акустичното му концертно представяне (и двете са описани в проекта) по-нататък.
Но елементарното и буквалистко разбиране на комисионерите свежда надграждането до просто продължение на заявеното. Това, господа съдебни заседатели, не значи нищо друго освен тъпчене на място. Трамбоване на отъпкан път. И то равен. Скъпи глупендери, надграждането никога не е праволинейна – то е ИЗКАЧВАНЕ!
И дали догодина няма да сте длъжни пак да финансирате тъкмо това продължение от втория проект на другия ми приятел – понеже инак ще си плюете на собствените анонимни физиономии! И дали ако дружката ми виртуоз бе написал само „рок албум“ (без „християнски“, а аз бях предложил само две песни с добавката, че през следващата година ще ги „надградя“ с още две, нямаше да бъдете благосклонни към нашите идеи? Ах, какво нещо са думите – и лишните, и спастрените!
И още един нюанс в схващането на така дъвкания тук термин: музикални тъмнила, „надграждане“ не означава „нагаждане“ (към условията в програмата или към вашите смътни, смотани представи за надграждане).
Ние с виртуоза ще пооцапаме малко този културен сайт с един „поздравително-попържителен“ адрес до вас:
МАЙНАТА ВИ! Едва ли някога вече ще се обърнем за подкрепа към НФК.
Защото, както е казал един мъдър човек, разумът е ограничен, но глупостта е безгранична. А вашата се рее отвъд Млечния път.
|
