Георги ВЕНИН
Всички имаме минало. А то ще рече – спомени. Особено незаличими са детските.
Любимият ми десерт през тоталитаризма беше млечният сладолед – между две квадратни вафлени корички или във вафлена фунийка. Дойде Десети ноември и той изчезна. Западните хранителни вериги внасят само сметанов: сметаната е по-трайна. Едва тази година Algida пусна млечен сладолед, макар и не така апетитен като онзи, „тоталитарния“ – „Eskimo“. Повече от четвърт век не бях докосвал с език оскрежена млечна сладост.
Подобна е еднотипната тирания на черните клавиатури за компютри. Почти не може да намерите свястна бяла клавиатура. Старомодни били… Да, но тъмните букви върху клавишите им са по-четливи на електрическа светлина.
Още по-насилническа е мъжката мода. От няколко години ми налагат да ходя на плаж с раздърпани шорти на рапър. Извинете, моля-моля, освен че съм заклет рокаджия, защо половината ми бедра не трябва да виждат слънце? Къде са слиповите (триъгълни) плувки!? Не се произвеждат изобщо, и те са в графата „Демоде“. Така е решил някой корифей на моделиерите, който прави пари от унифицирането на дрес-кода ви, дори на плажния. Пако Рабан или Лоран. И всички конфекционери се втурват да ги имитират. Всички, до един. Не монопол, а направо тотална (тоталитарна) световна неразличимост.
А помните ли мъжките вратовръзки, които бяха с фабрично ушити възли и ластиче със закопчалка зад врата, под яката на ризата? И тях ги няма, никъде. Длъжен ли съм да владея като факир заплитането на подобни моряшки възли?! Ами ако имам проблеми с фината моторика, или съм еднорък? Ако просто не ме бива в това?
Модата се превръща в хищник. Тя напада дори най-интимните сфери на живота ви. Вече няма съвременна млада жена, която би правила любов с природно окосмен мъж, понеже откакто налудничавият маниак и тенис звезда Андре Агаси се депилира от глава до пети, дори порно индустрията пълни главите на недозрелите ученички с с гладки като пластмаса мъжкари, а сексът е представен като онодване между земноводни.
Модата против природата (дали това не е самата й същност?)!
Не искам да съм биологична единица от модното стадо.
Такива мърморковци като мен може да са малцинство, но демокрацията, казваше Хелмут Кол, е реална тогава, когато и най-мижавото малцинство има право на избор.
|
