Георги ВЕНИН
Заглавието е нарочно плагиатство. Защото, въпреки сипещите се хвалби, особено след преломния Десети ноември, за памфлетите в едноименната книжка, то е езиково несъобразно. И то тройно. Първо – защото щом са камилЧЕТА, те няма как да не са малки (така нескопосано преведохме и „Десет малки негърчета“ вместо „Десет негърчета“ – както го направиха руснаците). Второ – „ситни“ и „дребни“ са синоними и е очевидно, че едното е напълно достатъчно. И трето – защото са еднородни определения и между тях трябваше да има запетая.
Но да не тревожим духа на мъртви писатели…
Имаме си и днес за кого и за какво да бием камбаната (да буним сатирата).
***
Телевизията ни облъчва не само с едностранчиви и лъжовни (фейкови . боже пази родния език!) новини. Водещи и гости в студиата ръсят „бисери“ като двойкаджии на матура.
В поредната реклама за поредното лепило-панацея ни уверяват, че то „лепи здраво в екстериор“, очевидно – буквален превод от английското „in exterior“); как така ВЪВ ОТВЪН?! Все едно да преведеш „in principle“ като „в принцип“ (вместо „ПО принцип“, или просто „принципно“)! Буквалният превод е като буквалната „любов“ на участничките в „романтичната“ пошлотия „Ергенът“…
Пак буквалистки, една… май изкуствоведка… с претенциите на елитна интелектуалка, изтърси за някаква фигура в изложбена зала, че „стои наведено“. Истински стои-ци(ни)зъм спроти свидната българска реч!
И отново, и отново ни предлагат „антидот за отрова“. Буквалният превод на български е „противоотрова за отрова“. Да оставим това двусмислено и примиряващо „за“ – то е донякъде неизбежно, защото когато основното съществително започва с „анти-“ или „противо-“, няма нужда от още една езикова подплънка като „срещу“ или „против“. Но явната тавтология боде… ушите. И най-малкото иска „спецификация“ на отровата – например: „антидот“, или „противоотрова“, на… цианкалия, да речем.
Който май вече не ни трови, понеже живеем в среда, наситена с негови езикови „деривати“.
|
