В новата си книга „ Войната, създала Римската империя: Антоний, Клеопатра и Октавиан при Акциум“, която e публикувана през март т.г. от Simon & Schuster, Строс премахва митологията, която е заобикаляла този решаващ момент в историята на Древния Рим и на негово място предлага по-точен, нюансиран разказ за конфликта и завладяващите личности в основата му.
Бари Строс и книгата му.
Строс говори с „Chronicle“ за книгата.
Трите ключови фигури в центъра на вашата книга са Антоний, Клеопатра и Октавиан. Как бихте характеризирали техните личности и динамиката между тях?
Антоний и Клеопатра са били любовници, но в известен смисъл Клеопатра е била повече сродна душа на Октавиан. Тя и Октавиан са били и стратези, и макиавелистски манипулатори. И двамата са безмилостни, мотивирани и готови на почти всичко, за да постигнат целите си: в случая на Клеопатра – запазване на независимостта на нейното кралство, като същевременно разшири властта му; в случая на Октавиан – спечелването на контрол над цялата Римска държава, както беше направил неговият прачичо и осиновител Юлий Цезар. Антоний е бил талантлив дипломат и генерал, но е надминат. Той не е бил нито толкова хладнокръвен, нито интелигентен като Октавиан или Клеопатра.
Във въведението си описвате битката при Акциум като борба за сърцето на Римската империя. Как така?
Империята винаги е представлявала баланс между латиноговорящия Запад и гръкоговорящия Изток. Ако Антоний и Клеопатра бяха спечелили, махалото щеше да се люлее на изток. Александрия щеше да се превърне във втора столица, съперничеща на Рим, точно както Константинопол в крайна сметка направи това векове по-късно. Европа щеше да стане по-малко латинска и повече гръцка. Днес можеше да говорим на гръцки, а не на латински език.
Има ли по-малко известни личности, които са излезли от вашите изследвания и са променили разбирането ви за историческия разказ?
Имаше по-специално трима души. Октавия имаше незавидното положение да бъде сестра на Октавиан и съпруга на Марк Антоний. Обикновено тя е представяна като човек, хванат между привързаността към брат си и лоялността към съпруга си: послушната, дълготърпелива и в крайна сметка изоставена съпруга на Антоний. Всъщност тя е била активен политически играч и е пазела повече интересите на брат си, отколкото на съпруга си.
Агрипа е бил незаменимият командир на Октавиан, който печели не само битката при Акциум, но и шестмесечната морска кампания, която я предшествала. Агрипа извършва смелото превземане на главната снабдителна база на врага в Метони в югозападна Гърция, отрязвайки доставките на Антоний и Клеопатра от Изтока. Без тях те трябвало да се борят, за да нахранят хората си.
Третият човек, Богуд, е крал в изгнание на днешно Мароко (Мавритания). Този свален африкански монарх отговарял за защитата на Метоне. Той е бил опитен войник и е помогнал на Юлий Цезар да спечели решаваща битка в Испания през 45 г. пр.Хр. Но може би защото оставя Агрипа да го изненада, той не успява да спаси Метони. Убит е в бой.
Голяма част от тази история е оформена от митове. Когато разровихте по-дълбоко, каква беше историята, която открихте?
Митът гласи, че Клеопатра е предала Антоний при Акциум и е избягала по средата на битката, оставяйки го в беда. Всъщност двамата предварително са се разбрали за този план. Те смятали, че имат шанс да спечелят, като победят вражеската флота в началото на битката. След като става ясно, че това няма да се случи, Клеопатра изпълнява възложената ѝ роля: да ръководи организиран, но бърз пробив от Акциум с възможно най-много кораби, които да избягат. Друг мит е, че Октавиан е спечелил битката, като е разположил леки и пъргави кораби срещу тромавите чудовища във флотата на врага. Всъщност двата флота си приличат. И двете флотилии се състоели от средно големи галери. Това е била пропагандата на Октавиан, която представила погрешно флотата на врага. Целта е била да се изобразят Антоний и Клеопатра като източни деспоти, внушителни и високомерни, спрямо пъргавите и рационални западноевропейци във флота на Октавиан.
Какво ще кажете за тази война – и конфликта между Антоний, Клеопатра и Октавиан – какво ни говори днес?
Акциум може да е била първата постмодерна война. Подобно на войната днес, това била война на дезинформация и фалшиви новини. Октавиан превръща враждебната ситуация в открит конфликт. Борбата му била с Антоний, но той знае, че римляните не искат гражданска война. Затова обявява война на Клеопатра, знаейки, че тя е непопулярна като чужденка, монарх и могъща жена. Той измамно представя Антоний като любовен роб на Клеопатра и фалшифицира последната воля и завещанието на Антоний, за да изглежда, че Антоний предпочита Египет пред Рим. От своя страна Антоний лъжливо твърди, че Октавиан е от ниска класа и от африкански произход, като по този начин използва предубедени и расистки тропи.
Акциум предлага майсторски клас за това как се печели война. Антоний и Клеопатра започват войната с повече пари и по-добри технологии. Бойните им кораби имат подсилени носове, което им дава предимство при таран. Но Октавиан е имал печеливша ръка, защото е бил по-смел, по-склонен да поема рискове и по-опитен. Антоний разчитал, че Октавиан ще направи грешки в навечерието на битката при Акциум, но Октавиан се държал безукорно. Антоний изчаква да се бие със силите на Октавиан, но Октавиан воюва против стратегията на Антоний, като прекъсва доставките на храна. В резултат на това хората на Антоний са уморени, гладни и заразени от болести и не са били във форма да водят битка.
Не на последно място Акциум ни говори за Клеопатра. Тя не е била само рядка жена-адмирал, но и една от най-интригуващите и запомнящи се жени в историята.
