Марияна Георгиева – С ВИДНА
Карл Густав Юнг казва в своя лекция, че светлите мисли наподобяват гълъби, а тъмните – свраки… Когато го прочетох преди години, високомерно заявих, че гълъбът е символ на духа и няма общо с всекидневните мисли. Защото те стоят по-близо до емоциите, т.е. до душата… Днес смирено споделям, че тъкмо духът прави мислите светли. Разбира се, когато ги извисим. И че Юнг, осененият познавач на душевните дебри, се оказва прав.
И все пак – кое би събрало и заслонило гълъбите, особено ако са бели?! А и би държало свраките наблизо… Така или иначе без тях равновесието не би било възможно.
Обещах ви, обещах си да споделям преживяното… Затова ще ви разкажа за стрехата, под която нощуват и гукат моите гълъби…
Наричат я Благодарност. Благозвучно, нали! И не само… Да дариш благо, т.е. частица душа на този, който също те е дарил преди това, е прекрасно подобие и съзвучие… Ставаш по-голям вътрешно и по-истински външно.
Приятели, познавате ли друго състояние като роденото от чувството на благодарност?! Излъчено от дълбините на душата, това чувство не трансформира както прошката. То прави друго: отпуска и освобождава, разширява. Напоява всяка клетка с мекота и с топлина… Успокоява, уравновесява… Огражда те… И озарява.
Когато преди сън (освен другите си малки ритуали) в сърцето си благодаря на всички, които са ми помогнали, за всичко, с което са ми помогнали, ме обзема неописуемо чувство на лекота. Спя дълго и непробудно, защото съм отпрашила към Високото. Затова и не сънувам. Но ако потъна в сън, помня и разчитам знаците. С благодарност.
Изпитвам ли тревожност, обземе ли ме безпокойство за нещо, което липсва – благодаря за това, което имам… За това, което не липсва… Станало ми е рефлекс… И когато спокойствието се завърне, сякаш се отваря „коридор на случването“… Ситуацията е обърнала знака си и освободената енергия задвижва, придвижва липсващото към мен.
Има и още… Винаги се старая, когато гоня цел, да имам резервен вариант, наричат го План Б. Така не се „вторачвам“ прекалено върху План А – просто благодаря, че го има… Благодарността дава храна на въображението ми, за да осигуря още една възможност… А дава и спокойствие, и увереност, че План А ще се случи, при това – по-добре от представяното. И той се случва… План Б просто го е избутал напред.
Щом имам пък проблем в общуването с някого, когото познавам отдавна, извиквам спомена и държа в съзнанието си това, за което съм му благодарна и до днес. Винаги има неща, които съхраняват взаимната ни благодарност… Нали заради тях сме заедно… Ако пък е скорошен познат, си представям, че ще стори жест в бъдеще, за който ще му благодаря… Застилам отново миналото… загръщам бъдещето с благодарност… И не след дълго някоя мила случка така ни завърта, че пространството между нас се скъсява и стопля… Усмихва се… И ни сближава повече… Синхроничност, би отбелязал Юнг. Да, благодарността ражда благодарност.
.jpg)
Обичам да си я представям в цвят… Обикновено е синя. В онзи нюанс, малко преди индиговия. Или като карамел на светлината на залеза. Усещам и аромата ѝ: тръпчив и едновременно сладостен. Надипля уюта в стаята и притихва с очакване. Сгушвам се в нея и… изчезвам.
Понякога благодарността, всъщност често, се превръща в стихотворение. Думите в него не падат с отвесен откос, водопадни, а топли пълзят сред тревата. Поят я…
Друг път е фанфарна и еуфорична… Пее ѝ се… И ѝ се танцува щуро…
Нейно Приказно Великолепие!
Тя винаги е искрена, разискрена…
Разкошна кошница с метличини…
Перо от гълъб бял…
Подарете си я! Непременно си благодарете за това! Осъзнато, издълбоко нека бъде!
Превърнете я във вашето любимо чувство и целебно състояние. За да върнете крепкостта на душата и тялото си. За да ги скрепите с духа си. Защото благодарността е най-красивият и вълшебен път към Свободата.
И стрехата, прислонявала… и свраки.
--------------------------------
Марияна Георгиева – СВИДНА
След 20-годишно скитане из вътрешните си равнини и върхове, минала през редица езотерични и мистични учения и школи, след 10 книги, след купища публикации в наши и чужди издания и антологии… След скъпи за нея награди – „за журналистическо майсторство“ и поезия, - тя се завръща… С нови: име, светоусещане и космогония.
За да сподели наученото и преживяното, защото Времето е дошло. И в непрогледната информационна мъгла има нужда от видимост, а за Пътуването са нужни пътни знаци. И защото смисълът на живота ѝ винаги е бележел това.
С дипломи по икономика, инженерство и журналистика; изучавала и: история на религиите и на съвременната демокрация, право, социология и културология… А членството ѝ в Съюза на българските журналисти и в Съюза на българските писатели, както и обещанието за срещи с любими и нови приятели, остават непроменени.
|
