Снежана ИВАНОВА
„Малко Внимание, малко Мисъл за другите – и всичко би изглеждало иначе!“. Сигурно вече се досетихте чий е този цитат – на чаровния мъдрец Мечо Пух. Простичко казано, но не е толкова просто да го разбереш и почувстваш. Трябва мъдрост. И голямо сърце. „Понякога…. най-малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти!“.
Пуховски ми ти работи! Днес всичко е по-иначе. На съвременния човечец, понесъл на крехките си рамене товара на техническия напредък, съвсем не му е до духовен напредък. Непосилно е едновременно да трупаш хем материални благини, хем добродетели. А и всеки що-годе грамотен знае, че ‘образование’ не е синоним на ‘възпитание’, нито пък наука – на човеколюбие. Слава богу, понятието възпитание не е отживелица. Доста добре ни служи в битката със себеподобните. Винаги ще се намери някой, на когото да стоварим гнева си с нравоучителен тон: „Позор! Липсват ти първите седем години!“.
Тези седем години! Все липсват, все се губят се някъде. И колкото и да е абсурдно, търсим ги откакто свят светува – от древността, та до днес. Обръщането към Античността е присъщо за Просвещението в Европа. Според Хегел, „европейският дух е прекарал юношеството си в Гърция“. Това до голяма степен определя интереса на нашите възрожденци към литературата на Елада.
През 1837 г. българите се сдобиват с първия наръчник за добро поведение в обществото, преведен от гръцки език. Заглавието е „Христоития, или Благонравие“, Преводът е на Райно Попович, български даскал и възрожденец. Защо е направил този избор, Попович обяснява с думите: „На читателите с много премъдри поучения, като да могат от нея да се пообреждат, и да си украсяват жителството, и между хората да имат похвално и благонравно съществуване“
С КАКВО БЛГОЧИНИЕ ТРЯБВА ДА ПОИМЕНУВАМЕ МЕЖДУ ЧЕЛОВЕЦИТЕ
- С много внимание да се пазиш да не си приближаваш руката при срамните удове, или да се показуваш явно пред сичките, че ги похващаш. Затуй полезно е, кога си сам, да са обучаваш, чи да го не правиш.
- Нето прави такива работи, нето думай такива думи, които наносят гнусота на ония, що са при тебе.
- Не си скърцай зубите, нето прави такова някакво, което знайш, че докарва тръпка на ония, които са разговарят с тебе.
- Ако някога понудиш да се покашляш, колко можеш с голямо внимание го прави,а не да ръсиш с лигите си ония, що са при тебе.
- Кога са секнеш, позасрамяй се малко и са варди като да не свириш с носа си като сос бурия. Гнусно нещо е да гледаш в кърпата сополя си и да си чистиш носа с пръстите, защото можеш с едно добро благочиние да си изполниш тая нужда с кърпата си.
- И от това треба да се пазиш, сиреч да не си туряш пръстите в устата и да не ги облизваш като някой пес. След туй не си кълчи пръстите, кога щеш да ги извадиш от ставите вън, защо и това не е от похвалните работи.
- Да си люлееш главата и да си махаш нозете без причина, да си гръчиш веждите и устните си да разкривяваш, совсем с явна беснота и лудост.
- Никоги да не са изхрачиш и да стрелнеш храчката си като стрела, защо е мръсно нещо.
- От прозорците да плюеш вън по пътя, пази са по много причини.
- Голямо отвращение и гнусота нанася на ония, които та срящат, кога е телото ти совсем мръсно и сквернаво. Ама не треба пък толкоз безмерно да са красиш и труфиш и да си миеш вън от мярката и надолго, защото знай – туй е курварско дело.
- Да не си страшен в лицето и грозен, да не гледаш люто и смущенно, ами колкото е возможно, гледай да имаш един поглед тих и кротък, размесен с една почтена сладост.
- Никому да са не пресмееш на шега, а когато разумяваш, чи не приноси закачки и пресмивки, нему никоги да не си продумал някоя реч на шега или на присмивка…
- Мярка да е на смехът ти едно усмихване и поухилване и да показваш душевното си веселие на край устните си: а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и бесота.
- Най-голямо изкуство в разговоруването е да направиш другите да се смеят, а ти да се не смееш.
Премъдри поучения, както пише Райно Попович ,с надежда между хората да има благонравно и похвално съществуване. Само че на някои нашенци не им е било до възрожденска литература. Иначе нямаше цели 58 години след появата на този наръчник да се роди Алековият Бай Ганю. Създателят, освен че е известен с псевдонима си Щастливеца, често в писмата си се е подписвал като „непоправим оптимист“. Със сигурност е вярвал в непреходната мъдрост и в преходната простащина. Неговият герой обаче се оказа жилав и преживя всички български преходи, та оцеля и до днес. Е,съвременният Бай Ганю е далеч по-цивилизован от предшественика си и не му трябва наръчник за поведение в обществото. Пък и келепир няма в тия работи. Друго си е да си я депутат, я кмет…
А прословутото благонравие… Кому ли пък се нрави?!
|
