CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Чарли Чаплин – отвъд митовете и легендите

02/02/21 / КУЛТУРА
Кое е вярно и кое – измислица?





 culturespace.bg

Най-известен със своя трагикомичен герой – Малкия скитник, който се опитва да се държи като истински джентълмен, Чарли Чаплин прави революция в киното. В ерата на нямото кино, както и по време на филмите със звук, Чаплин е творец-епоха. Почти век по-късно „Златната треска“, „Модерни времена“, „Хлапето“ и „Великият диктатор“ все още се смятат за връх в изкуството да правиш кино. Незабравимият образ на Скитника прави Чаплин най-известната личност в киното, в света. Гилбърт Селдес, американски писател и културен критик (1893 – 1970) пише, че Чаплин е „предопределен от гения си да бъде единственият универсален човек на съвремието“. (От книгата на Джефри Ванс „Чаплин: Геният на киното“, Ню Йорк, 2003). Пише, продуцира, режисира, актьор и композитор на повечето си филми, като творец той получава толкова внимание, колкото и противоречивият му личен живот. Затова е естествено около него да витаят митове, легенди и откровени измислици.

ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН Е ИЗРАЕЛ ТОРНЩАЙН. Той взема псевдоним заради кариерата си в киното, но никога не се отказа от еврейския си произход: когато идва в Лондон, винаги посещава еврейския квартал – като почит към своите предци, избягали от погромите в Източна Европа. През 1947 г. той подкрепя борбата за независимост, като изпраща пратка с оръжие в Израел.
Това е мит. Чаплин е син на английски актьор с родословие на хугеноти и на английска актриса с цигански корени, а митът се е родил в самото начало на кариерата му и въпреки постоянните отричания от негова страна, е останал. Почитателите му включват името на Чаплин в енциклопедията „Кой кой е сред американските евреи“ (1938), недоброжелателите – в Списъка на най-богатите евреи (1933).


КАТО ДЕТЕ ЧАПЛИН СЕ СРЕЩА ДВА ПЪТИ С УБИЙЦИ. Един ден 13-годишният Чаплин минава покрай магазин за хранителни стоки и, през процепа между затворените капаци вижда мъж и голям сандък. Впоследствие се оказва, че мъжът е Едгар Едуърдс, а в сандъка са собствениците на магазини, които са били убити от него (Едуърдс е задържан по време на следващото си убийство). Друг път Чаплин влиза в кръчма и поисква вода. Барманът е с черни мустаци и изглежда странен за Чаплин - той се изплашва и, без да пие водата, избягва. Две седмици по-късно същият барман (Джордж Чапман) е арестуван за отравяне на любовницата си.
Вярно е. Според Чаплин тъкмо тези срещи в детството много години по-късно са го вдъхновили да заснеме черната комедия „Мосю Верду“ за мошеник-полигамист, който убива жени, за да завладее богатството им.

ЧАПЛИН Е ВОДИЛ ТАЙНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ЛЕНИН. В края на 20-те години драматургът Жан Жироду открива три писма от Ленин, адресирани до Чаплин в Париж. На тяхна основа Жироду планира да състави пиеса, но решава до завършването й да не разкрива съдържанието на кореспонденцията. Все пак Всеволод Майерхолд убеждава Жироду да предаде писмата на Института на Ленин в Москва, но съдържанието им така и не се оповестява публично.
Това е мит. Всеволод Майерхолд през 1928 г. говори за съществуването на писмата на Ленин до Чаплин в интервю за „Работнически радиовестник“. Майерхолд очевидно е станал жертва на измама от страна на Жироду - в свое интервю той е обещал да докладва писмата на Института на Ленин, за да ги върне в СССР. Но нито пиесата, базирана уж на кореспонденцията, е написана от Жироду, нито самите писма са открити.


ЧАПЛИН Е БИЛ КОМУНИСТ. В началото на 20-те години той се присъединява към комунистическата партия и постепенно се превръща в един от основните й спонсори - Чаплин редовно отпуска от 1000 до 25 000 долара за партийни нужди. Освен това той е една от ключовите фигури в Червения Холивуд и му е поръчано от Москва да снима пропагандни филми, критични към капиталистическата система - така се появяват „Великият диктатор“ и „Мосю Верду“.
Това е мит. Слухът е разпространен от колумнистката на „Лос Анджелис таймз“ Хеда Хопър, след като Чаплин започва публично да се изказва в полза на каузата САЩ да влязат във войната и да открият втори фронт. Въпреки че разследването на ФБР през 1949 г. доказва, че Чаплин никога не е бил член на комунистическата партия и не я е финансирал, това не спира американското правителство през 1952 г. да забрани влизането му в страната като комунистически съмишленик.

ЧАПЛИН СПАСЯВА ПЪРВИЯ СИ ФИЛМ ОТ АРЕСТ, като го скрива в кутии за кафе. През 1920 г., докато монтира дебютния си филм „Хлапето“, Чаплин се развежда с първата си съпруга Милдред Харис. Адвокатите й планират да изземат ролките заснет филм, за да получат дял от бъдещите печалби. Изплашен, Чаплин опакова 120 000 метра филмова лента в кутии за кафе и ги пренася в Солт Лейк Сити, извън юрисдикцията на Калифорния, където продължава да монтира филма в хотелска стая, докато делото по развода приключи.
Вярно е. Чаплин и Харис се развеждат през ноември 1920 г. Харис получава 100 000 долара и част от общия недвижим имот, а два месеца по-късно, през януари 1921 г., е премиерата на „Хлапето“, който се превръща във втория най-касов филм за годината след „Четиримата конници на Апокалипсиса“.

ЗА ДА ИЗБЕГНЕ ЗАТВОРА, ЧАПЛИН СЕ ЖЕНИ ТАЙНО. На снимачната площадка на „Златната треска“ през 1924 г. 35-годишният Чаплин започва връзка с 16-годишната актриса Лилита Макмъри. След като научават за това, роднините на Макмъри искат спешна сватба и заплашват да съдят Чаплин за съблазняване на непълнолетно лице, ако той откаже. Изплашен от затвора и скандала в периодичния печат, Чаплин се съгласява да се ожени, но тайно и в Мексико – далеч от журналистите. Лилита си спомня, че по време на сватбата Чарли през цялото време пуши и когато церемонията приключва, той веднага отива на риболов.
Вярно е. Лилита ражда двама синове на Чаплин, но бракът им продължава само три години: Макмъри си тръгва, обвинявайки Чаплин в изневяра. Този път, за да избегне поредния медиен скандал, Чаплин плаща на Лилита почти 700 000 долара.

ЧАПЛИН ПРАВИ 342 ДУБЪЛА ЗА ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА СЦЕНА. Става реч за епизода, в който актрисата казва фразата: „Цветя, сър“. Известен със своя перфекционизъм не само по отношение на собствените си роли, Чаплин иска от актрисата Вирджиния Черил, която играе сляпата цветарка в „Светлините на града“, да изрече своята реплика високо и бавно, сякаш говори с глух човек. Защо е толкова важно това в немия филм, Чаплин не обяснява, но резултатът не го устройва. В края на краищата това заснемане на 70-секундната сцена отнема няколко дена.
Вярно е. Впоследствие Чаплин обяснява заснемането на този епизод с факта, че Черил била начинаеща актриса и през цялото време фалшивила, а след това той получил нервен срив. Самата Черил смята, че Чаплин просто я е мразил.

ЧАПЛИН Е УЧСТВАЛ В КОНКУРС ЗА СОБСТВЕН ДВОЙНИК И ГО ГУБИ. Конкурсите за двойник на Малкия скитник започват в началото на миналия век и достигат своя пик на популярност около 1920 г., когато самият Чаплин решава да участва в такъв конкурс в Сан Франсиско. Той се включва в състезанието без фалшивите мустаци и гигантските ботуши на Малкия скитник и в крайна сметка заема 27-мо място от 40. Чаплин казва пред журналисти, че е решил да участва в състезанието, тъй като не може да наблюдава лошите имитации, особено на походката на Малкия скитник, на другите участници.
Това е мит. За първи път сингапурският вестник „The Straits Times“ пише за загубата на Чаплин в състезанието за негов двойник през 1920 г., цитирайки думите на някакъв лорд Десбъро, който научава пък за състезанието от актрисата Мери Пикфорд. Чаплин отрича информацията, като заявява, че при цялото си желание той просто не може да участва в състезанието, тъй като прекарва цялото си време на снимачната площадка.

Чарли Чаплин и Уна О'Нийл

ЧАПЛИН Е ПРОВЕЖДАЛ КАСТИНГА ПРЕЗ ЛЕГЛОТО СИ
. Обикновено прослушванията на актрисите за филмите на Чаплин протичали така: облечен в костюма на Малкия скитник, Чаплин показвал картички на актрисите, като в неми филми, на които било написано какво трябва да правят. Като започвал от картички с думите „Страх“ и „Плач“, Чаплин постепенно преминал към „Съблечи се“ и „Докосни гърдите си“ и след това ги принуждавал да правят секс.
Това е мит. Тези слухове плъзват през 1943 г. и са подхвърлени от Хеда Хопър, която е спец в холивудските клюки и мрази Чаплин. Те отново започват с появата на движението #metoo, позовавайки се на информация от статия в пародийния уебсайт за новини The Sleeze, където измислен филмов историк обвинява Чаплин в тормоз. Въпреки че Чаплин има отношения с няколко актриси, никоя от тях не го е обвинявала, че я е принудил да прави секс.

ЧАПЛИН И МАРЛОН БРАНДО СА СЕ МРАЗИЛИ. Те се срещат на снимачната площадка на последния филм на Чаплин „Графинята от Хонконг“, в който Брандо играе главната роля. На Чаплин не му харесва, че Брандо играе по Станиславски, а на Брандо не му харесва, че Чаплин непрекъснато бърза и прави скандали заради минутни закъснения. Актьорът и режисьорът не постигат взаимно разбирателство: след снимките Брандо нарича Чаплин „ужасен садист“, а Чаплин избухва, че Брандо е „позор за актьорската професия“.
Вярно е. На снимачната площадка на „Графинята от Хонконг” Брандо се сблъсква не само с Чаплин, но и със София Лорен: по-късно актрисата си спомня как Брандо и пускал ръце, което дълбоко я обиждало. Но затова пък Лорен била доста доволна от Чаплин.

ЧАПЛИН ОТНЕМА МОМИЧЕТО НА ДЖЕРЪМ СЕЛИНДЖЪР. Уна О'Нийл, дъщерята на драматурга Юджийн О'Нийл, и амбициозният писател Джеръм Селинджър се срещали в продължение на една година и мислели да се оженят, когато Селинджър е призован в армията през 1942 г. Уна обещава да го чака, но скоро среща Чаплин, който е с 36 години по-възрастен, но я очарова с чувството си за хумор и сините си очи. Уна спира да отговаря на дългите писма на Селинджър и скоро приема предложението на Чаплин да се омъжи за него. След като научава за това от вестниците, Селинджър побеснява и изпраща на Уна писмо, в което я нарича „златотърсачка“, а Чаплин – „перверзник“.
Вярно е. Впоследствие Селинджър многократно е признавал, че мрази Чаплин и се надява бракът му с Уна скоро да се разпадне. Бракът обаче не се разпада: Чарли и Уна живеят заедно 34 години – до смъртта на Чаплин. Те имат осем деца.
Източник: kommersant.ru
Превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА









Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.