Чаталхьоюк: изчезналата цивилизация

culturespace.bg Равнината на Коня се простира на стотици километри в централна Турция. Преди почти 60 години, на около 30 мили от регионалната столица Коня, екип от археолози започва проучване на два малки хълма. Разклонът между местната пешеходна пътека и самите две могили дават името на обекта. Вилицата (çatal на турски) и могила (höyük) се комбинират, образувайки Çatalhöyük (разклонена могила) Днес обектът е признат от ЮНЕСКО за най-значителното човешко селище, документиращо ранно заселени земеделци през неолита. Преминаването, в човешката история, от номадство към уседнал живот винаги е будело въпроси сред археолози и историци. За съжаление те по-често констатират, отколкото обясняват. Отговорът може да се крие в това 9500-годишно селище в централна Турция. Освен разкриването на завладяващи подробности за това, как е изглеждал животът в град от каменната ера, обектът разкрива преломен момент в човешката история: когато хората започват да изоставят номадските пътища. Преди заселването в Чаталхоюк, хората са били скитници в продължение на стотици хиляди години. Чаталхьоюк разказва за времето, когато хората са предприели един от най-ранните опити в света за „градски“ живот. Чаталхьоюк - градът Голяма част от икономическия, социалния и обредния живот на Чаталхьоюк е организиран около дома. Къщите, всички много сходни по размер, приютявали семейства от пет до десет души. Няма улици. Много интересно е „проектирането“ на сградите. Те са без врати и прозорци, като хората влизат в домовете си през отвор в покрива и слизат по стълба към главната стая. Фурната и огнището са разположени под входа и отворите служат и за отвеждане на дима. Обитателите готвят храна в тази част на основната стая. Подовете са почернели от пепел и сажди. Обсидиан, високо ценен заради гладката си повърхност, се използва за създаване на множество предмети, включително огледала. Стените са направени от кирпич и са покрити с мазилка. Дебелината им е около 50 см и височината на стаите е около 2,5 м. Използването на глина и мазилка като строителни материали улеснява работата на археолозите. Подовете, стените и рисунките по стените е трябвало да се обновяват непрекъснато. В някои сгради са документирани повече от 450 слоя фина мазилка върху само четири сантиметра стена. Всеки от тези слоеве предоставя информация за периода, в който е строена сградата, и понякога дава важни подробности за всекидневието на обитателите, като следите, оставени от кошници или черги по пода. Чаталхьоюк - стенопис Стенопис от Чаталхьоюк показва , според изследователите, изригване на вулкан. Хасан Дауи, вече затихващ вулкан, е разположен на 80 мили североизточно от Чаталхьоюк. Планината е богат източник на обсидиан, вулканичната скала – ценена от жителите на Чаталхьоюк. През 2013 г. вулканологът Аксел Шмит доказва, че Хасан Дауи е изригнал преди близо 9000 години, което съвпада с епохата на сградата, в която е рисуван стенописът. Според Шмит тази стена може да се смята за най-старата карта на света, тъй като показва изглед отгоре на селото. Чаталхьоюк - статуетка Когато изследователите започват да копаят в Чаталхьоюк през 60-те години на миналия век, те откриват над 400 скелета под къщите, които са струпани в лабиринт, подобен на пчелна пита. Погребването на мъртви под къщи е било обичайно в ранните селища в Близкия Изток - в Чаталхьоюк само в едно жилище са преброени 64 скелета. Измазаните черепи са по-рядко срещани. Това е първият, открит в Чаталхьоюк, и първият, погребан заедно с друг човешки скелет. Погребението намеква за емоционална връзка между двама души. Дали измазаният череп е този на родител или на жената, погребана там преди девет хилядолетия? Ходър и неговите колеги също се опитват да разгадаят и обяснят картините и скулптурните фигури, открити при Чаталхьоюк. Изкуството е влязло в домовете на хората от каменната ера, което говори за по-висок културен потенциал и за решаваща крачка към абстрактното мислене, основа на всяка цивилизация. Къщите отвън и от вътре са покрити със стенописи на мъже, които ловуват диви елени и бикове, и с лешояди, които се носят над хора без глава. На някои стени в мазилката се откриват барелефи на леопарди и женски фигури, които може да представляват богини. Ходър е убеден, че това богато на символи селище е един от най-големите и най-добре запазени неолитни обекти, открити някога, който държи ключа към праисторическата психика и към един от фундаменталните въпроси за развитието на човечеството: защо хората започват да се заселват в постоянни общности. През хилядолетията преди разцвета на Чаталхьоюк по-голямата част от Близкия Изток е била окупирана от номади, които ловували газели, овце, кози и бикове и събирали диви треви, зърнени култури, ядки и плодове. Защо, започвайки преди около 14 000 години, те правят първите стъпки към постоянните общности, заселват се заедно в каменни къщи и в крайна сметка изобретяват земеделието? След хилядолетия повече от 8000 души се събират в Чаталхьоюк и остават повече от хиляда години. „Формирането на първите общности е основен повратен момент в развитието на човечеството и хората от Чаталхьоюк, изглежда, са довели идеята до краен резултат“, казва Ходър. „Но ние все още оставаме с въпроса защо те изобщо ще си направят труда да се съберат в такъв брой“. Десетилетия наред изглеждаше, че мистериите на Чаталхьоюк никога няма да бъдат проучени. След Джеймз Мелаарт, британски археолог, който открива обекта през 1958 г. и го прави известен, Иън Ходър (роден на 23 ноември 1948 г. в Бристъл) е британски археолог и пионер на постпроцесуалистичната теория в археологията) се заема с Чаталхьоюк. През 1993 г., след няколко деликатни преговори с турските власти, подпомогнати много от подкрепата на водещи турски археолози, той получава разрешение за повторно отваряне на обекта. Близо 120 археолози, антрополози, палеоеколози, ботаници, зоолози, геолози и химици се събират на могилата близо до Коня и преглеждат почти всеки кубичен сантиметър от древната почва на Чаталхьоюк, за да разберат как са живели тези хора и в какво са вярвали. Неортодоксалният подход на Ходър – съчетаващ научна строгост и въображаеми спекулации за „влизане“ в психологията на праисторическите обитатели на Чаталхьоюк – поражда полемика. Археолозите дълго обсъждат какво е причинило неолитната революция, когато праисторическите човешки същества се отказват от номадския живот, основават села и започват да обработват земята. Ходър набляга на ролята, която играят промените в човешката психология и познание. Не всички археолози са съгласни със заключенията на Ходър. Но няма съмнение, че неолитната революция промени човечеството завинаги. Корените на цивилизацията са засадени заедно с първите посеви на пшеница и ечемик и не е трудно да се каже, че най-могъщият днешен небостъргач може да проследи своето наследство до архитектите от неолита, които са построили първите каменни жилища. Почти всичко, което се появява след това, включително организирана религия, писменост, градове, социално неравенство, експлозии на населението, задръствания, мобилни телефони и Интернет, има корени в момента, в който хората решават да живеят заедно в общности. И след като те правят това, както показват откритията в Чаталхьоюк, вече няма връщане назад. Иън Ходър - археолог „Икономическите фактори винаги изглеждат малко недостатъчни, за да обяснят подробностите за живота през неолита, особено на обект, толкова интересен като Чаталхьоюк“, казва Къртис Рънелз – археолог от Университета в Бостън. „Моето мнение е, че неолитните народи първо е трябвало да си осигурят надеждна храна, след което да могат да се концентрират върху ритуалните практики“. Но Ходър твърди, че хората на Чаталхьоюк дават по-висок приоритет на културата и религията, отколкото на препитанието и, както хората днес, се обединяват за общи ценности на общността като религията, да речем. Предположенията, теориите, дебатите продължават, без да дадат отговори на важни въпроси. Кои са били хората, изградили Чаталхьоюк, и защо са го изоставили? Има и много мистерии около това, защо селището в крайна сметка е изоставено. Доказателствата сочат, че социалната система постепенно се разпада поради културни промени и изменение на климата. През по-късния период археолозите откриват увеличение на разликите, разделящи социалните класи. Археолозите все още търсят обяснения. Физичните, химичните и биологичните техники за датиране и анализ напредват бързо, но културните и историческите модели и концепции потъват в нескончаеми дискусии, в които се включват професионални археолози, културни антрополози и философи. А отговорите не идват. Като се има предвид, че само 4% от обекта Чаталхьоюк са разкопани и проучени… много изненади чакат археолозите, както и цялото човечество. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА