culturespace.bg
На Коледа стават чудеса… Малкото момиченце намира изгубеното си кученце, болната майка оздравява, беден човек печели от лотария, скъп семеен спомен излиза от забравено чекмедже, обажда ти се приятел, който си отписал… все такива радости, които ти се струват чудеса. Но има едно чудо на Коледа, чудо, за което си струва да напомним на поколенията, които не помнят ужаса на бомбардировките, артилерийските атаки, смъртта, която изтръгва на бойното поле стотици и хиляди млади животи.
Първата световна война. В началото на декември 1914 г. има няколко мирни инициативи. Отвореното коледно писмо за мир, адресирано до „жените на Германия и Австрия“, подписано от 101 британски суфражетки в края на 1914 г., когато наближава първата Коледа от Първата световна война, е публично послание за Рождество без артилерийски канонади и смърт. Папа Бенедикт XV на 7 декември 1914 г. моли за официално примирие между враждуващите правителства. Той моли „оръжията да замълчат поне в нощта, когато ангелите пеят“. Официалният отговор на командванията е „не“.
И тогава става чудо… Коледното примирие от 1914 г. между хората от двете страни на фронтовата линия. На Коледа 1914 г. хиляди войници, прекарали месеци, наблюдавайки как другарите им умират по най-ужасен начин, спонтанно хвърлят оръжията си и спират да се бият. Няма заповеди отгоре, няма официално примирие – има само уморени и нещастни мъже, които решават на този ден да бъдат повече хора, отколкото войници. По бойните полета на Франция британските, германските и френските войски отказват да се бият. Вместо това те пеят коледни песни и споделят храна и цигари помежду си. Един британски отряд дори започва футболен мач с германските си „врагове“ – мач, белязан от дружелюбност, любезност и много коледно веселие. Приблизително 100 000 британски и германски войници участват в неофициалното прекратяване на военните действия по протежение на Западния фронт.
Примирието започва на Бъдни вечер 1914 г., когато германските войски украсяват района около окопите си в района на Ипър, Белгия. Германците поставят свещи на окопите си и по коледните елхи, след което продължават тържеството, като пеят „O, Tanenbaum…“. Британците отговорят на „огъня“, като пеят „Christ was born on Christmas Day“… Двете страни продължават, като викат коледни поздрави от окопите си. Скоро след това има преминавания на фронтовата линия, размяна на дребни подаръци, като храна, тютюн, алкохол и сувенири като копчета и шапки. Артилерията в областта е замлъкнала. Примирието позволява и да се приберат убитите войници. Проведени са съвместни религиозни служби. На много места примирието продължава от Коледната нощ чак до Нова година.
Близостта на окопните линии улеснява войниците да викат поздравите си един другиму. Мъжете често обменят новини, подпомагани от общ език; много немски войници са живели в Англия, особено в Лондон, и са запознати с езика и културата. Няколко британски войници разказват за случаи – германци да питат за новини от футболните лиги. В деня на Коледа бригаден генерал Валтер Конгрейв, тогава командващ 18-а пехотна бригада, разположена близо до Шапел, помни този ден и пише в писмо от фронта как един от хората от неговата бригада смело вдига глава над парапета, а други от двете страни тръгват към ничията земя. Офицери и мъже се ръкуват и си разменят цигари и пури, един от капитаните му „пушеше пура – най-доброто попадение в германската армия“. Конгрейв признава, че не е искал лично да стане свидетел на сцената на примирието от страх, че ще бъде основна мишена за германските снайперисти.
Брус Бейнсбат, който служи през цялата война, пише: „Не бих пропуснал този уникален и странен коледен ден за нищо на света… Забелязах немски офицер, някакъв лейтенант, на когото подсказах, че съм малко колекционер и се загледах в бутоните му… извадих машинката за рязане на тел и с няколко ловки жеста свалих две от копчетата му и ги сложих в джоба си. След това му дадох две мои в замяна…“.
Бъдещият писател Хенри Уилямсън, тогава деветнадесетгодишен редник в лондонската стрелкова бригада, пише на майка си в деня на Коледа: „Скъпа майко, пиша от окопите. 11 часа сутринта е. Земята е кал в същинския окоп, но другаде е замръзнала. В устата ми е лула. В лулата – тютюн. Немски тютюн. Разбира се, казваш си, от затворник или намерен в пленен окоп. Но почакай. О, скъпа, не! От немски войник. Да, жив немски войник от собствения му окоп. Вчера британците и германците се срещнахме и се ръкувахме на земята между окопите, разменихме сувенири… Да, цял ден на Коледа, както пиша. Чудесно, нали?“.
Това са думите на обикновените войници. Това, което са изпитали в този коледен ден, когато оръдията наистина са замлъкнали и е победило човешкото братство. Коледното примирие от 1914 г. е особено важно, защото дава глътка въздух на фронтоваците, символичен момент на мир и човечност сред най-ужасните и кървави събития от човешката история.
И това ако не е чудо! Чудо на Коледа! Но такива чудеса трябва да ги пазим в сърцата си, да ги помним. Сега живеем в друго време, не е трудно да ставаме по-добри и да живеем в любов, да си помагаме, да не се лъжем и кой знае един ден може да станем достойни за този светъл празник – деня, в който се е родил Спасителят!
|
