Църквата „Сен Сюлпис“ в Париж,

culturespace.bg Една красива църква издига внушителния си корпус, изграден в приглушен барок насред модерния днес квартал на Париж „Сен Жермен де Пре“. Строежът започва през 1646 г. Главната заслуга е на енорийския свещеник Жан-Жак Олиер (1608 – 1657), който е създал Обществото на Сен-Сюлпис, духовен събор и семинария към църквата. Големите му заслуги към католицизма будят уважение дори сред висшето кралско общество в средновековна Франция. Кралицата Анна Австрийска полага първия камък на църквата. Има застой в строителството от 1678 до 1719 г., когато се възобновява и приключва в 1745 г. Големите църкви през късното Средновековие се строят бавно. Бурни времена, сменят се династии, идват революции, няма пари… Църквата „Свети-Сюлпис“ е построена там, където някога малка романска църква се е грижела за енорията в квартала, много преди „Сен Жермен де Пре“ да стане дом на екзистенциалистите (Сартр и компания) или шикозното модно място, което е днес. Църквата "Сен Сюлпис" Наричана „катедралата „Рив Гош“ (Левия бряг), „Сен Сюлпис“ е една от най-големите църкви в Париж, отстъпва, с малко, само на Нотр-Дам. Дизайнът е в типично изискания и богато украсен бароков стил. Отворени колонади красят екстериора – алюзия с римския Колизеум. Силуетът й е леко асиметричен, тъй като южната кула никога не е била завършена. Строителството е прекъснато от Френската революция. Църквата „Свети Сюлпис“ е известна и с великолепния си орган, смятан за един от най-добрите (и най-големите) в света. Той датира от 1781 г. и е бил връхната точка в кариерата на Аристид Кавайе-Кол, създател на едни от най-известните църковни пневматични органи през XIX век. Този впечатляващ инструмент превръща концертите, които често се провеждат в църквата, в празник за меломаните. Освен своите величествени сводове, високи арки и великолепни параклиси, „Сен Сюлпис“ е била забележителност във френското общество. По време на Парижката комуна (1871) една фракция, наречена Club de la Victoire (Клуб на победата), избира „Сен Сюлпис“ за свой щаб, а Луиз Мишел (29 май 1830 – 9 януари 1905 г., учителка и важна фигура в Парижката комуна) говори от амвона. В църквата са погребани Луиз Елизабет дьо Бурбон и Луиз Елизабет д'Орлеан, внучки на Луи XIV, и мадам Дьо Монтеспан. Луиз дьо Лорен, херцогиня дьо Буйон и съпруга на Чарлз Годефрой дьо Тур д'Аверн, е погребана тук през 1788 г. Робеспиер посещава тази църква, Виктор Юго се жени тук за Адел Фуше. Църквата "Сен Сюлпис" Неокласическият параклис за кръщение, разположен непосредствено след входа, символизира влизането в църквата. Четири скулптури - Невинност, Мъдрост, Благодат и Сила, бдят над олтара. Тук Маркиз дьо Сад и Шарл Бодлер приемат Светото кръщение. На 30 септември 2019 г. в църквата „Сен Сюлпис“ се провежда погребалната литургия за Жак Ширак , бивш президент на Франция. Но известността на църквата изживява своя ренесанс, когато става място на действие в романа на Дан Браун „ Кодът на Да Винчи“ (или „Шифърът на Леонардо“). Вярващите католици приемат романа като най-голямата църковна измама на XXI век. „Шифърът на Леонардо“ е археологически трилър, който отвежда читателя чрез криптирани съобщения по следите на ценни исторически артефакти, разкриващи загадъчни послания, в Париж. Поредица от исторически кодове води до Светия Граал, намесва гробницата на Мария Магдалина, най-вярната последователка на Иисус Христос според евангелията. Проблемът обаче възниква, когато авторът Дан Браун настоява, че всичко в романа му е факт, а не измислица. Изтъкнати историци и теолози категорично подчертават, че книгата е исторически неточна, че всички „теории“ на Дан Браун са скандални, приблизителни или зле тълкувани факти от историята, изкуството и християнството. Но това не пречи обиколките в църквата по романа на Дан Браун да се радват на голям успех. Климент Савари е студент по история на изкуствата и един от доброволните официални гидове на църквата „Сен Сюлпис“. Органът „Тези обиколки по „Кодът на Да Винчи“ са като обиколките по местата на Джак Изкормвача в Лондон“, казва той. „Повече хора отиват на тези рекламни обиколки, отколкото на нашата официална обиколка на църквата. Понякога е толкова неприятно да отговаряме на нелепи въпроси. И на такива абсурдни теории“. И какво искат да видят феновете на „Da Vinci Code“ в „Saint-Sulpice“? „Гномонът е основният елемент, свързан с кода на Да Винчи“, обяснява Савари. „Това е древен слънчев часовник, който обозначава обедното слънцестоене, когато слънцето е на най-високата си точка. На пода отпред метална линия води от Гномона към другата страна на църквата.Това е меридианът Свети Сюлпис“. Всъщност месинговата линия в „Св. Сюлпис“ няма нищо общо с парижкия меридиан (който минава на 100 метра източно от църквата) – това е устройство за разказване на време, инсталирано в църквата, така, че Великден да може да се определи по-точно. През 1727 г. Лангет дьо Герси, тогава свещеник в „Сен Сюлпис“, иска изграждането на гномон в църквата като част от новата му конструкция, за да му помогне да се определя времето на равноденствията и следователно Великден (тъй като Великденската неделя трябва да се празнува в първата неделя след пълнолунието подир пролетното равноденствие). Направена е линия на меридиана от месинг, която минава над пода и след това се изкачва към бял мраморен обелиск, висок почти 11 метра, в чиято горна част има сфера с кръст. Обелискът е с дата 1743 г. „Те [търсачите на тайните пътеки от „Кодът на Да Винчи“) наричат това Розовата линия – термин, измислен от автора“. Гномонът На монограма на няколко метра от гномона, преплетената 'SP' означава Свети Петър, покровител на Свети Сюлпис. Друго тълкование дава значение на двете букви P и S в малките кръгли прозорци от двата края на трансепта за Петър и Сюлпис, покровителите на църквата и пак не за въображаемия „Приорат на Сион“, фалшиво тайно общество, което е централно в сюжета на романа. „Тези идеи, казва Савари, датират от 20-те и 30-те години, когато хората започват спекулации за свещеник Беранже Сониер във френското село Рен-ле-Шато. През XIX век свещеникът реконструира църквата в „Рен льо-Шато“ като величествена вила. Не знаем как е получил парите“, казва Савари. „Но да говорим за тайно съкровище, за тайна организация…“. Параклисът „Дьолакроа“ се намира вдясно, след влизане в църквата. Тук е прекрасната творба „Свети Михаил, убиващ дракона“ на един от най-значимите художници на романтизма във Франция Йожен Дьолакроа. „Тези, които искат да видят конспирация навсякъде, казват, че желязната корона на дракона представлява короната на френския крал и че Сен Мишел (Свети Михаил), който убива дракона всъщност е последният рицар на тамплиерите, който сваля френската монархия, според древно проклятие. Но да се мисли, че Дьолакроа е имал всичко това предвид, когато рисува този общ християнски символ!“. Посетителите и поклонниците могат да се свържат директно със „Сен Сюлпис“, за да посетят тези и още скрити тайни на църквата. Църквата привлича тълпи през 2005 и 2006 г. след огромния успех на книгата на Дан Браун. Годишният брой посетители надминава 200 000. Но за любителите на тайните и загадките от книгата има и едно разочарование. През 2005 г., за да се опази сакралността на мястото, Парижката архиепископия отказва разрешение на Рон Хауърд да снима в „Сен Сюлпис“, когато прави филма по романа.  Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА