Църквата „Света Параскева“ –

Симеон КУЛИШ В Гръцката махала на Варна, близо до Южните римски терми, познати сред варненци като „малките римски терми“, се намира малка църква, съхранила в себе си история на повече от 200 години. Построена е през 1785 г. със средствата на гръцкия крупен търговец Роде и ктитора Петър Ишпетов. Историята за нейното съграждане е твърде любопитна. При едно от морските си пътувания г-н Роде попада в стршна морска буря. Той се заклева, че ако оцелее, ще построи храм на името на Света Параскева Римлянка. Завръщайки се жив и здрав във Варна, корабният магнат спазва обещанието си. Купува земя, точно срещу дома си, в който днес се помещава Музеят за нова история на Варна. Така на бял свят се появява семейният параклис, носещ името на светицата. А защо точно на нейното име? Може би защото Роде е бил впечатлен от нейния живот и отдаденост на Бога или по някаква друга причина, която навярно никога няма да разберем със согурност, но е редно да кажем няколко думи за светицата. Параскева се ражда в семейство на римляни през 138 г., в петък. Тя се отдава на християнството и поради тази причина заплаща с живота си. Хвърлена е в котел с горещо масло и катран, но остава невредима, и то пред погледа на самия император Антонин Пий. Докато наблюдава мъченията, няколко пръски попадат в очите му и той ослепява. По негова молба Параскева му връща зрението, но по-късно е посечена с меч. Мощите ѝ са пренесени в Цариград. Век след изграждането си параклисът е ремонтиран и разширен. Около него е издигната и каменна ограда. Това свято дело е осъществено от вдовицата Евтимия, която от къща на къща събира дарения от варненци. След 1914 г. храмът преминава към Варненско-Преславската митрополия и започва да се обслужва от български свещеници. От 1939 до 1962 г. е предоставен на руските емигранти във Варна. В жилищната част към църквата се настаняват и две руски монахини – сестрите матушки Стефанида и Хредислава. Тук служи и известният руски духовник отец Тихон. По времето на социализма църквата на два пъти е ремонтирана – веднъж през 1965 г. и втори път – през 1985 г. Главен виновник за това е свещеноиконом Иван Вълков – един от хората, положили сериозни грижи за този, а и за други православни храмове в нашия град. Роденият през 1904 г. в с. Хърсово, Новопазарска околия, Вълков свързва живота си с морския град. След като завършва Софийската духовна семинария, а след това и Търговската академия във Варна, той е ръкоположен за свещеник през 1927 г. През 1949 г. по нареждане на милицията е изселен с цялото си семейство в Тервелско. Но само три години по-късно се завръща във Варна и е назначен в храм „Св. пророк Илия“. До 1964 г. последователно служи в храмовете „Св. Успение на Пресветата Богородица Панагия“, известен като „Малката Богородица“, и „Св. Атанасий”. На следващата година той поема църквата „Св. Параскева“. Освен богатата си история, храмът съхранява и интересни икони, като иконите „Св. Харалампий с евангелието в ръка“, „Св. Николай“ и „Иисус Христос до дверите“. От стария храм са запазени Светият престол, както и каменните зидове. През 2008 г. тържествено е посрещнато ковчеже с частица от мощите на света Параскева Римлянка, дарени от митрополит Агатоник на Катерини (Гърция). В двора на църквата може да се види и камък от първия градеж на храма. През 2012 г. при разкопки пред църквата археолози откриват останки на античен храм от древния Одесос, което доказва, че това място е свещено от столетия. Източници: Дряновски, Б. Храмовете в р-н „Одесос” Община Варна, Варна 2019 Сайт на храм „Св.Атанасий” https://www.sv-atanasii-varna.org/ Сайт на Варненска и Великопреславска света митрополия https://www.mitropolia-varna.org/