Да спасиш дори един човешки живот,

Фани Маер ЛЕВИ Всеки един от нас е благодарен на малкото хора в живота си, които са го изслушвали, без да го съдят, помагали са му в трудни моменти, без да искат нещо в замяна, разбирали са го без думи и без да се преструват са го обичали безусловно! За мен един от тези хора бе моят скъп баща Майер Арманд Леви, роден на големия християнски празник „Вяра, Надежда и Любов“ – 17 септември. На този ден се връщам към най-милите си спомени за него като един топъл, безкрайно добър човек, обичащ, раздаващ се, ценител на изкуството във всичките му форми, предан съпруг, баща и дядо. Ведно с това се връщам с огромна болка и към най-кошмарния период от неговия живот. За тези години на ужас научих много късно, когато бях на 44 години. Защо толкова късно??? Майер Леви (1994 г.)  Майер Леви със съпругата си Мария  (1945 г.) Майер Леви със съпругата си и внуците: Мария и Майер (20.02.1984 г.) През пролетта на 1998 г. големият Стийвън Спийлбърг, изненадващо и неочаквано за всички нас, изпрати екип да заснеме филм за татко като преминал през три лагера на Холокоста и един от малкото оцелели. Аз го придружавах по време на заснимането, което продължи няколко дена. Бях поразена от разказа на баща ми за преживяното, болката ме задушаваше и спираше дъха ми, докато слушах спомените му. Задушавам се и днес, защото всяка негова дума се е запечатала в съзнанието ми. През същото това време имах повод за размисъл върху човешкия живот, върху силата на духа и надеждата. Една могъща и вдъхновяваща история за това как тя, Надеждата, оцелява дори на най-мрачните места. Ще спестя подробности от неговия разказ, за да съхраня психиката на читателите. Най-важното е да не забравяме никога този мракобесен период и най-ужасяващото престъпление в историята на човечеството и да почитаме паметта на шестте милиона души, загубили живота си в лагерите на смъртта. Когато попитах татко защо не ни е разказал всичко това по-рано, той ме погледна с насълзени очи и отрони само три думи: „Защото ви обичам“. Филмът пристигна два месеца след смъртта му, той не можа да го види… Остана за семейството… В писмото си до татко, прикрепено към филма, Спийлбърг е написал: „Уважаеми господин Леви, … Споделяйки своя личен разказ на оцелял от Холокоста, Вие предоставихте на поколенията възможността да се докоснат лично до историята като важна част от най-голямата създадена досега библиотека от лични спомени. Вашето интервю ще помогне в далечно бъдеще хората да видят лица, да чуят гласове, да усетят преживявания и да се вслушат в тях, да научат неща, които винаги ще помнят. Благодаря Ви за Вашия безценен принос, Вашата сила и щедър дух. Стийвън Спийлбърг, 27.09.1998 г.“ Аз, от своя страна, искам да благодаря на големия режисьор, че благодарение на него можахме да научим всичко това за тази част от живота на своя баща и дядо. Поклон пред живота и паметта ти, скъпи татко! Твоята малка дъщеря Фани