culturespace.bg
14 януари е Ден на магарето. Може би си мислите, че това е един от многото „празници за всеки ден“, появили се през последните години. Но всъщност това е един от най-старите паметни дни в историята на Европа и се празнува от XI век!
И може би дори по-рано, това са само надеждни данни, засечени в хрониките. Празникът е религиозен и тъй като Коледа и Богоявление току-що бяха отпразнувани, време е да си спомним за него. Появява се в средновековна Европа и се свързва с легенда, когато Йосиф и Мария взели бебето и избягали в Египет на магаре.
Те били принудени да направят това, защото цар Ирод, който управлява по това време, наредил всички новородени да бъдат унищожени. Казват му, че се е родил нов цар на евреите и за да избегне конкуренцията, той решава да вземе превантивни мерки. Това не помага много, но благодарение на такава жестокост името на Ирод става известно.
Йосиф бил предупреден за намеренията на царя от ангел, който се явил насън. Той му казал: „Вземи Младенеца и Майка Му и бягай в Египет“. Когато бъде възможно да се върне, той щял да получи отделно съобщение. Какво се случва по-късно: ангелът предава, че Ирод е умрял и е възможно семейството да се върне. Но тъй като синът на Ирод Архелай започнал да управлява в Юдея и имало опасност той също да е наясно с причините за избиването на бебета, родителите на Иисус се установяват в малкото градче Назарет. Христос е известен на своите съвременници предимно като Иисус от Назарет.
Именно в памет на това събитие през Средновековието започват да поставят драматизации по библейския сюжет. По онова време това е обичайна практика – не само по-голямата част от населението, но дори благородниците са неграмотни, а театралното представление предава думите и сюжета на Светото писание по достъпен начин. И магарето става негов задължителен герой, което е справедливо: в крайна сметка тъкмо то отвежда Светото семейство далеч от опасността.
Струва си да се каже, че от всички канонични евангелия бягството на Йосиф, Мария и Иисус в Египет е описано само в Евангелието от Матей (Матей, 2:13). И в същото време в останалите няма нито дума за този епизод. Но в евангелията, които не са станали канонични, му се обръща много внимание и понякога се дават такива подробности, че възникват подозрения в неумереното въображение на авторите.
Но в коптската църква това обстоятелство наистина е изследвано по-задълбочено. Разбираемо е: коптите са потомци на древните египтяни и са приели християнството. Египет е гръцко име, самите египтяни са наричали страната си Та-Кемет, или Кеми. Коптите откриват всички предполагаеми места, където Иисус и родителите му са могли да спрат и живеят, там са издигнати църкви и центрове за поклонение.
Няма нищо изненадващо в такова внимание към престоя на Христос в Египет от страна на местните, неарабски жители на страната, тъй като много от предпоставките за възникването на тази легенда имат египетски корени. Достатъчно е да си припомним фараона Ехнатон и въвеждане на монотеизма в цялата страна. Но това е отделна и много сложна тема.
Почти нищо не се знае за съдбата на това героично магаре, което спасява Светото семейство. Самото животно обаче постоянно се споменава в Библията, както в Стария, така и в Новия завет. Като обозначение можете да срещнете думите „хамор“ – това е общоприетото име на ослите, „айир“ – жребче, „рамах“ – младо магаре.
Но най-често се среща „атон“ – магаре. Магаретата са се ценели високо, смятало се, че са по-издръжливи и са мерило за богатство. Така например Йов има 500 магарета, съобщава се, че най-почтените хора, като съдиите, яздят магарета. Следователно става ясно защо Христос влиза в Ерусалим на осли – магаре и магаренце. Всички веднага виждат: това не е обикновен човек.
Магарето е играло огромна роля в живота на хората от древните цивилизации. Учените смятат, че то е едно от първите опитомени животни. Освен това били опитомени африкански (нубийски) магарета; азиатските кулани, се оказват неподходящи за това, а и поначало в Азия на почит са повече конете.
Превод: Георги ВЕНИН
|
