Една от исландските „кралски саги“ разказва за норвежкия крал Сверир
culturespace.bg
Страните от Северна Европа – Скандинавия, Исландия, Гренландия, Фарьорските и Аландските острови – са не само сняг и природни ресурси, но и склад за ценна историческа информация. Ето 10 археологически находки, които разказват за удивителните събития, случили се на територията на северните страни.
Епоха на викингите / Олаф Харалдсон използва меча, за да получи
контрол над Норвегия.
Мечът на викингски пътешественик е открит от съвременен пътешественик. По време на туристическа разходка из едно от живописните места в Норвегия, Горан Олсен решава да спре и открива любопитна находка, която е на повече от хиляда години. Въпреки липсата на дръжка, мечът е доста добре запазен и представлява рядък и ценен артефакт. Железните мечове не са били лесни за правене през епохата на викингите, затова се предполага, че 76-сантиметровият меч, датиран около 750 г. сл.Хр., е принадлежал на викингски благородник. За съдбата на мечоносеца не се знае нищо, но според основната версия той може да е загинал, опитвайки се да преодолее планинския проход.
Олаф Харалдсон е роден през 995 г. в Норвегия и е образцов викингски воин, докато не приема християнството през 1013 г. – и след това започва да се бие на страната на английския крал в изгнание против датчаните. Връщайки се в Норвегия през 1015 г., той е провъзгласен за крал. През 1018 г. Олаф трябва да се ожени за дъщерята на краля на Швеция Ингигерда, но бащата на булката внезапно променя решението си, като дава дъщеря си на княз Ярослав Мъдри. Съдбата среща Олаф с неслучената булка десет години по-късно: след като е победен във войната с Дания, Олаф е принуден да избяга в Швеция и по-нататък – в Новгород. Тронът на Олаф в Норвегия е зает от Кнуд II, крал на Англия. Олаф Харалдсон умира в битка през 1030 г. в битка за норвежката корона и е погребан в Трондхайм. Цяла година жителите на града разказват, че покойният крал върши чудеса и скоро Олаф е канонизиран.
През 2016 г. отново се заговори за Олаф: археолозите твърдят, че са намерили лобното му място. Според учените каменната основа, свещеният кладенец и правоъгълната каменна платформа може да са били олтар, построен над гробницата на Свети Олаф.
Изненадани ли сте, че датски викинг може да има прозвище, свързано с испанска територия? Викингът Улф, прадядото на датския крал Валдемар I Велики, получи такъв прякор за многобройни и разрушителни набези в земите на Северна Испания. Археолозите твърдят, че през 2009 г. са открили предполагаемото място за погребение на Улф Галисийски. Самият гроб е открит още през 50-те години на миналия век, но новите изследвания ни позволяват да направим предположения кой е бил погребан там. И така, погребението се намира на земята, принадлежала на крал Валдемар I, а фрагментите от меч, открити до останките, свидетелстват за високата титла на починалия и датират от XI век. Това ни позволява да заключим, че гробът съдържа останките на благороден предшественик на крал Валдемар, най-вероятно – Улф Галисийски.
По време на разкопки в норвежката община Скьордал през 2010 г. археолозите откриха могила. Изглежда, че това е обикновено погребение, но учените забелязват, че гробната могила е по-висока, отколкото е обичайно. И след като изкопават горния слой, те виждат изображения на осем човешки отпечатъка и пет вдлъбнатини, издълбани в камъка. Предполага се, че рисунките имат ритуално значение, а самото гробище принадлежи към бронзовата епоха (1800 – 500 г. пр.Хр.). По-късно подобни изображения са открити и в други региони на Норвегия.
Смята се, че първите заселници на Фарьорските острови, разположени между Исландия и Норвегия, са били викингите. Но скорошни археологически доказателства сочат, че някой е изпреварил скандинавските воини и моряци с 300 или дори с 500 години. Които и да са били тези мистериозни първопроходци, те са живели на островите дълго, като при това предпочитат да не се заселват масово, като викингите. В пепелта, открита на един от островите, са открити останки от ечемичено зърно. Първо, тези следи от ечемик датират от ерата преди викингите. И второ, ечемикът не расте по тези места и следователно е донесен. Тези открития отварят нови въпроси в областта на изследването на историята на скандинавските страни: кой и кога е пътувал из Северния Атлантик преди викингите?
Огромен лабиринт беше открит от археолози в Дания през 2017 г., близо до община Стевнс (ако можете да го произнесете!). Построен през каменната ера, той обхваща площ от 18 000 квадратни метра. Може би лабиринтът е служил като древен храм на слънцето. Подобни лабиринти има на датските острови и в Швеция. Най-мистериозният от тях е открит през 1988 г. на остров Борнхолм: той е по-стар от лабиринта, открит в Стевнс, и определено е имал религиозно предназначение.
Най-старият кораб в Дания е намерен от представители на енергийна компания, които полагат подводни комуникации. Останките от кораба почиват близо до остров Аско. Лодката с дължина около шест-седем метра е била в движение преди около 6,5 хиляди години. Замислете се: този кораб е с две хилядолетия по-стар от древните египетски пирамиди! Древният плавателен съд посочва друга, също толкова ценна находка: близо до него е открито наводнено неолитно селище.
Една от исландските „кралски саги“ разказва за норвежкия крал Сверир, като обхваща годините 1177 – 1202. Сред епизодите в нея е превземането на замъка „Свересборг“ от съперника на крал Сверир. След като превзема крепостта, врагът изгаря до основи всички сгради на територията на замъка и хвърляйки тялото на един от защитниците на дъното на кладенеца, го покрива с камъни, като по този начин лишава хората от питейна вода.
През 2016 г., докато разчистват камъни от древен кладенец близо до Трондхайм, археолозите откриват човешки кости на дъното. Анализът показва, че починалият е живял през XII век, а това, от своя страна, потвърждава автентичността на една от легендите на известната сага.
Древна пясъчна крепост на живописен шведски остров някога е била обитавана от жители – докато не се случва ужасна трагедия. Преди около 1,5 хиляди години е имало истинско клане. Врагът не пощадява никого: не само възрастни, но и деца са брутално убити. Някои жители се опитват да избягат, като изоставят домовете си с ценни златни предмети. В момента е разкопана само малка част от крепостта, но тя вече илюстрира дивия мащаб на случилото се.
През 2017 г. корабът „Блекинге“ е открит край бреговете на Карлскруна, потенциален конкурент на известния „Васа“. Подобно на „Васа“, „Блекинге“ е дълъг 45 метра, но превъзхожда „Васа“ по отношение на броя на оръдията. „Блекинге“ е първият кораб, построен в корабостроителницата „Карлскруна“. Пуснат на вода през 1682 г., след 30 години служба корабът потъва през 1713 г. близо до местните брегове на Карлскруна. Според една от версиите може да е наводнен умишлено. След битката при Полтава, загубил войната от Русия, шведският крал Карл XII бяга в Турция. В Карлскруна се страхуват от руско нашествие и според археолозите „Блекинге“ може да е бил наводнен, за да бъде използван като платформа за оръдия.
Превод: Георги ВЕНИН
|
