Десет поговорки, които означават...

culturespace.bg Целта на пословиците и поговорките е да научат хората на мъдрост, да им помогнат да разберат идеите и наблюденията на мъдреците, законите на живота и взаимоотношенията. Някои поговорки наистина си струва да се запомнят и съблюдават, но има някои, чието следване ще ви струва скъпо. Много поговорки имат точно обратното значение от общоприетото и всяка е „убедена“ в правотата си, така че е трудно да се проумее коя от тях отразява истинската същност на нещата. И накрая, има поговорки, които обикновено се използват в един смисъл, когато всъщност говорят за нещо съвсем различно. „ЛЮБОПИТСТВОТО УБИ КОТКАТА“ Оказва се, че любопитството изобщо не убива котката. Всъщност: Притесненията я убиват. Изразът „любопитството уби котката“ се използва като предупредителен съвет към прекалено любопитните. За техен хатър. Тази поговорка обаче идва от думите „безпокойствата убиха котката“, където „безпокойствата“ означават „притеснение“ или „тъга“. Тази фраза се появява за първи път в пиесата на Бен Джонсън „Всеки със своя нрав“ от 1598 г. Смята се, че самият Уилям Шекспир е играл в трупата на актьорите, представящи пиесата. По-късно Шекспир дарява тази запомняща се фраза на собствена пиеса – комедията „Много шум за нищо“. Триста години по-късно, през 1898 г., първоначалното значение на израза „безпокойствата убиха котката“ все още се използва, а Речникът на крилатите изрази на Brewer го описва като „Котката има девет живота, но притесненията могат да изчерпат дори това притежание“. През същата година фразата е публикувана в дневника на Галвестън, като се твърди, че означава „Веднъж любопитството уби котката Томас“. По времето, когато поговорката се появява в пиесата на Юджийн О'Нийл от 1921 г. „Различен“, фразата най-накрая придобива формата и значението, които толкова често използваме днес. „КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА“ Общоприето значение: Има по-силни роднински връзки. Всъщност: Кръвта на завета е по-плътна от водата в утробата. В продължение на десетилетия фразата „Кръвта вода не става“ се използва, за да се подчертае значението на семейните връзки, техният приоритет пред задълженията към всекиго извън семейния кръг. И днес често използваме този израз, като си напомняме, че семейните връзки имат по-голяма тежест, отколкото временните връзки между приятели. Но това изобщо не съвпада с първоначалното значение на фразата. Оригиналната версия твърди, че „кръвта на завета е по-плътна от водата в утробата“, тоест връзката между спътниците е по-силна от лоялността към семейните задължения. По онова време думата „кръв“ не е символ или метафора – тя е истинска кръв, пролята от войници от местни и световни войни на бойните полета. Още по-рано е имало „кръвни завети“ – когато, за да сключат някакво споразумение или съюз, страните трябва да порязват дланите си и да смесват кръвта си в бокал. Този „коктейл“ участниците в действието изпивали или изливали в огъня. Такъв „кръвен завет“ се смятал за неразрушим, обвързвал хората до смъртта и означавал, че те ще бъдат по-отдадени един на друг, отколкото на полубратя. „МАЙСТОРЪТ ВЪВ ВСИЧКО НЕ МОЖЕ НИЩО“ Днешно значение: Да можете да правите по малко от всичко и нищо както трябва? Всъщност: Майстор във всичко. Днес поговорката „Майсторът във всичко не може нищо“ се използва в унизителен смисъл. Но първоначално фразата звучи точно като „майстор във всичко“, без негативни асоциации и означава просто човек, който може да направи много с ръцете си. Името „Джак“ не се отнася до конкретно лице и описва обикновен човек (в чуждоезична версия фразата звучи като „Джак на всички занаяти“ - буквално „Джак за всички професии“). Средновековните „Джаковци“ са били в дъното на социалната стълбица и са си изкарвали прехраната като работници. За да оцелеят, е трябвало да вършат какво ли не и да се хващат за всяка предлагана им работа с две ръце. Изразът става крилат през 1612 г. благодарение на Джефри Миншул, който описва затворническия си опит в „Скици и персонажи на затвора и затворниците“. Втората част на фразата „… не може нищо“ е добавена едва в края на ХVIII век в брошура от Чарлз Лукас, в която са описани злоупотреби, често срещани в аптечната търговия. „ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ“ Придавано значение: Вниманието към детайлите се отплаща. Всъщност: Бог е в детайлите. Съвременната версия на поговорката предупреждава за грешки, които лесно се допускат в по-дребните детайли на един проект. Оригиналната версия звучи като „Бог е в детайлите“ и означава, че вниманието към привидно незначителни неща може да направи разликата между провала и успеха. Не е ясно кой пръв е измислил и озвучил фразата „Бог е в детайлите“. Авторството се приписва на много влиятелни хора, включително Микеланджело. Най-често тези думи се свързват с архитекта Лудвиг Мис ван дер Рое, родом от Германия. Никой не твърди, че той е измислил тази поговорка, но тя се споменава в неговия некролог от 1969 г. в „Ню-Йорк таймз“. Също така тази фраза често се среща в произведенията на професора по история на изкуството Еби Варбург, въпреки че биографите се съмняват, че може да му се припише авторството на израза с пълна увереност. Още по-ранна версия на поговорката „добър Бог във всяко малко нещо“ се приписва на известния френски писател Гюстав Флобер. „ИЗПОЛЗВАЙТЕ МОМЕНТА“ Уж: Не си отивай, миг, ти тъй прекрасен си! Всъщност: Не пропускай днешния ден, на утрешния се доверявай възможно най-малко. Съкратената латинска фраза често се използва за оправдаване на спонтанно поведение и импулсивни действия като начин за „изтръгване на всичко от живота, наведнъж и днес“, без да се мисли какво ще се случи утре. Това обаче не е съвсем правилно тълкуване на израза. Фразата, която смятаме, че познаваме и разбираме толкова добре, всъщност е по-дълга и звучи като „Не пропускай днешния ден, а на утрешния се доверявай възможно най-малко“. Пълната версия на поговорката не ни подтиква да игнорираме бъдещето, а напротив, съветва ни да направим колкото се може повече за бъдещето днес, за да се погрижим за утре отсега. За първи път фразата се появява в книгата на римския поет Хораций „Оди“. Хораций често използвал земеделски метафори, за да убеди своите съграждани да ценят повече настоящето и да не отлагат нещата за утре. Поетът бил и последовател на Епикур, чиято философия се основавала на идеята, че в живота няма нищо по-важно от удоволствието. Това се разглежда като една от причините, поради които по-късно е имало объркване с първоначалното значение на поговорката. Лорд Байрън цитира Хораций в стихотворение през 1817 г., а филмът от 1989 г. „Обществото на мъртвите поети“ с участието на Робин Уилямс направи фразата световноизвестна. Днес първоначалното ѝ значение отдавна е забравено и кратката звучна „Carpe diem“ насърчава хората да се възползват от възможностите и да живеят пълноценно, без да обръщат внимание на бъдещето. „ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВИЖДАТ, НО НЕ И ДА СЕ ЧУВАТ“ Този принцип на родителството идва от XV век. Малко хора знаят, че оригиналната версия на добре познатата староанглийска поговорка е знайна като „по-тихи от водата“, и се отнася не за деца, а за млади момичета. В средновековното общество те били инструктирани да мълчат. Тази фраза се появява за първи път в сборник проповеди на Джон Мирк, августински свещеник от XV век, и е предшествана от думата „sawe“, средновековно обозначение за крилата фраза. За да разберем по-добре защо днес казваме „деца“ вместо „момичета“, струва си да разгледаме по-отблизо думата „mayde“, която звучи в оригиналната версия на поговорката. Днес, когато казваме „мома“, говорим за млада неомъжена жена, но през XV век тази дума се използва за жени на всякаква възраст и с всякакъв статус, както и за деца и мъже, които са дали обет за безбрачие. „ДОБРА ОГРАДА – ДОБЪР СЪСЕД“ Преди съседите бяха добри, защото не се виждаха зад оградата: значи добрите огради правят добри съседи. Тъкмо този вариант Оксфордският речник на цитатите включва в списъка си в средата на XVII век. И първоначално изразът означава, че съседите уважават собствеността на другия, като строят огради, които ясно очертават границите на техните имоти. По-късно поговорката е популяризирана от Робърт Фрост в стихотворението от 1914 г. „Оправяне на стената“. Съкратена версия на израза най-често се приписва на американския сенатор Джон Шърман. През 1879 г. той се завръща у дома в Мансфийлд, Охайо, и изнася реч, която включва фразата: „Прибрах се у дома, за да се погрижа за оградите“. Всъщност Шърман идва в родния си край по политически причини, по-специално – за да получи подкрепа на предстоящите избори. Скоро след това фразата „оправяне на огради“ беше използвана, за да означи „гледане на собствените интереси“. През ХХ век обаче поговорката започва да означава възстановяване на предишни добри отношения. „ПАРИТЕ СА КОРЕНЪТ НА ВСЯКО ЗЛО“ Не парите са зло, а отношението към тях, всъщност: Любовта към парите е коренът на всяко зло. Според поговорката „Парите са коренът на всяко зло”, парите са причина за неморалността в нашия свят. Тази фраза обаче е само неправилен цитат от библейските текстове, в който се казва „Любовта към парите е коренът на всяко зло“. Това означава, че безнравствеността се дължи на пристрастяването на хората към парите; манията по парите създава злото в този свят, а не самите пари. Финансовото благосъстояние е морално неутрално и според Библията няма нищо лошо в парите, докато не започнат да контролират човека. „ИСТИНАТА ЩЕ ТЕ ОСВОБОДИ“ От какво те освобождава истината? Всъщност думите са същите, но имат друго значение. Днес тази фраза често се използва, за да примами хората да разкрият истината, ако са излъгали, с убеждението, че това ще ги накара да се чувстват по-добре. Изразът идва от свещените текстове и в различните страни има различни негови версии в зависимост от превода. Това е популярна фраза и много хора я цитират, независимо дали са чели Библията. Оригиналното значение на израза обаче няма нищо общо с лъжата. Всъщност тези думи са краят на по-дълго твърдение. Първоначално, в контекста на първоизточника, думата „истина“ означава „християнство“, „Бог“ или „Иисус“, а „освобождение“ означава преодоляване на препятствията по пътя на духовното израстване – препятствия като греха и невежеството. По този начин първоначалното значение на израза „истината освобождава“ е, че ако се обърнете към християнството, истината (Иисус) ще ви освободи от робството на греха. „ЗА ДЯВОЛА/ВЪЛКА ГОВОРИМ…“ Ако по-рано поговорката е имала предупредително значение, сега е доста безобидна. Всъщност означава, че като говорим за дявола, той ще се появи. Днес използваме този израз като аналог на прочутото „Тъкмо си говорехме за теб…“, за да поздравим човек, който се появява веднага щом други хора си спомнят за него в разговор. По правило днес не влагаме нищо зловещо в тези думи. До ХХ век обаче поговорката има по-страшно значение. Оригиналният израз „За дявола говорим, и ей го“ се появява в различни латински и староанглийски текстове, най-напред през XVI век. Фразата е записана за първи път от Джовани Ториано през 1666 г .: „Британците казват: говорете за дявола - и той ще се появи до лакътя ви“. Поговорката е широко известна в средата на XVII век и изразява вярата на хората, че е опасно да се говори за нечисто нещо или да се произнася името му. Съмнително е, че дори най-невежите представители на човечеството са вярвали, че дяволът всъщност ще се появи до тях, ако говорят за него, но самото споменаване било нежелано и внимателно се избягвало. През XIX век първоначалното значение на израза поотслабва и той започва да се използва като предупреждение срещу подслушване. Имаме ли предвид наистина това, което мислим и казваме? Правилно ли разбираме значението на собствените си мисли и думи? Умеем ли да използваме познати изрази? Малкото внимание към произхода и истинското значение на думите и фразите помага да бъдем по-осъзнати при избора на словесни конструкции, с които описваме и създаваме свой собствен опит.