Петя Грам@икова /Будното око/
Девалвация = деволюция
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Не съществува естетика без правила: златни, симетрически, еволюционни, рецептивни. Не съществува надборване без регламент: спортен, моралистичен, цифровоизмерителен. Не съществува конкурс без аршини: субективни, обективни, паралелни.
Всяка преценка има основание. Всяко човешко деяние се оглежда в някакъв кодекс. Скрижалите на Мойсей още стържат в главите на правоверните юдеи и ги съоглеждат помежду и с Висшата повеля.
Едно в три
Това не е приказка, макар че много прилича.
В един град, в едно господарство имало три статута за връчване на награда на името на града. Тя била много важна и удостеният с нея ставал известен и почитан за вечни времена. Затова от сега нататък ще я пишем с главна буква. И за тази работа имало един статут, но и той не бил много ясен.Трябва да знаем, че става дума за Награда в областта на божественото призвание, т.е. изкуството.
Старейшински кусури
Най-явната язва на артстатута е седемчленното жури (експертна комисия, съвет), което номинира кандидат-лауреатите с обикновено мнозинство и ги внася в постоянната комисия, която да отсее зърното от плявата (ако това не звучи снизходително), ала пак с техните гласове – е, вече с квалифицирано мнозинство. Изборът на журито, воденето на заседанията и всичко останало е в ръцете на Главния културен и духовен водач, който съвместно със своите везири внася предложенията в Съвета на старейшините. (Макар че от няколко години в журито на Наградата влизат преждегодишните нейни носители, това не е отразено в Статута й. Ами ако те са повече от седмина?)
С една дума Главният културен и духовен водач носи действителното двойно бреме: като съ-съставител на журито и като висш арбитраж на експертните визии.
Ти – на мене, аз – на тебе
С просто око наблюдателният гражданин ще забележи „взаимовръзките“ между номинираните за отличието.
Предлагат се един другиго и не се забравят.
Един вид, затворени лобистки кръгове се самономинират.
Номинации 2018
Да запонем отзад напред.
Никой няма да прочете книгата на известния писател, литературен критик, тази „варосана гробница“ на литературната критика. Книгата му е толкова празнословна, че унижава своя обект – най-полифоничния световен писател Достоевски, който сигурно е издълбал второ дъно в гроба си, за да потъне по-дълбоко… от омерзение. Никой не е прочел и романа на миналогодишния носител на литературната награда. А по-миналогодишният носител на литературното общинско признание е автор на роман, в който сатанизира митрополит Кирил дотам, че по страниците й от устата на владиката хвърчат змии, гущери и всякаква блатна гад. И взе наградата след две нарушения на Закона за конфликт на интереси.
Черешката на тортата (по-скоро пияна вишна…)
Голямата Награда каца на рамото на Поета (не може без главна буква).Безспорен лирик и публицист, майстор-версификатор, национално признат. Но…
Удостояването му с тази награда е очевиден признак за упадък на ценностите в града: такива награди не би трябвало да се дават просто за творчески постижения, а за достойно поведение в сферата на културата и изкуството. Не бива да се удостояват с тях хора, вторачени в пъпа си, които цял живот са си писали стихчетата с кана вино или ракия на масата и които не са подали ръка на един поне млад поет, не са създали нищо стойностно като гражданска мисия.
Позата на жертва е любим лайтмотив на Поета и в поезията, и в живота – лицемерна поза за „щатен безделник“! За да изхвърлите някого от работа, той трябва да е работел, а не да се подвизава като уж-служител.
Голямата Награда е символ и би трябвало да се дава на символ. Е, със сигурност Поета не е символ.
Всъщност единствените заслужени награди тази година са в сферата на музиката – колективната на Духовия оркестър на флота (ето ви един от вековните символи на града, на който много повече прилягаше да бъде удостоен с Голямата Награда!) и индивидуалната – на Константин Джамбазов. Всички останали са целесъобраз(е)ни. Списъкът им е повод да надникнем главозамаяно в издълбаната пропаст между „почèтен“, „пòчетен“ и „почтен“…
… Досегашните носители на наградата вече са вписани със златни букви в Почетната книга на Община Варна. Дали обаче времето няма да реши, че някои имена са ръждавейки, надписани с мастило менте?
Защото девалвацията спира еволюцията. И дори я дърпа назад.
СПЕШЕН ПОСЛЕПИС:
Чудото на преображението се случи ден след Господнето преображение. Постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ най-после се съпикяса за написаното по-горе, и то по повод почетните звания и отличия на Общината, и отхвърли и деветте номинации за почетен гражданин на Варна. Затова пък ще окичи с почетен знак за заслуги един пубертетен поет, фъфлещо конферансие и вариететен шоумен и танцувач.
Нейсе. Сега по-важни са въпросите:
Защо миналата година културните общински съветници (че и ведно с колегите от образователната комисия) не показаха мускули и свяст и се орезилиха? Може би защото на тогавашното заседание не присъстваха Григор Григоров, Костадин Костадинов и дори председателката на комисията Даниела Димова?
След необяснимото просветление на общинските старейшини те трябва да се светнат и за собственото си достойнство: преди да се тупат в гърдите, първо да се покаят. Поне някои.
Вторият въпрос изглежда, но хич не е отвлечен: Има ли справедливостта давност, справедливост ли е закъснялата справедливост? Ако се вгледаме във времето назад, спрямо първите титулувани варненци последните са дребни ситни камилчета; но спрямо последните (миналогодишните) най-последните (тазгодишните) са равностойни, а тук-таме и по-читави.
Сега на ход е Председателството на Общинския съвет. Ами ако то върне за гласуване в пленарната зала деветимата (това е негово право по Статут)… Както се казва, поживëм – увидим…
|
