Девет неща за древните олимпийски игри,

Соня АНДЕРСЪН (кореспондент на списание „Смитсониън“) През 776 г. пр.н.е. зрители се събират в Олимпия, Гърция, за да гледат просто състезание. Така започват древните олимпийски игри, класическото спортно състезание, което продължава повече от хилядолетие. В рамките на няколкостотин години Олимпийските игри се разширяват далеч отвъд едно състезание по бягане: добавени са повече спортове и Олимпия установява строги правила и разпоредби. На всеки четири години древни олимпийци, оценявани от десет добре обучени съдии, се изправят в умопомрачителната жега на Южна Гърция. Подобно на съвременните си колеги, те се състезават в борба, хвърляне на копие, бокс и дълъг скок; за разлика от днешните атлети, те също се състезават с колесници. Основният фокус на древните игри е атлетизмът, но те включват и философии за справедливост, мир, развитие и образование – ценности, които проникват в нашата олимпийска ера, започнала 1500 години след края на оригинала през 393 г. Първите съвременни олимпийски игри се провеждат в Атина през 1896 г., благодарение на организационните усилия на някой си Пиер дьо Кубертен, френски барон, който предвижда стойността на едно многонационално спортно състезание. „Олимпизмът не е система“, каза веднъж Кубертен. „Това е състояние на ума. 1. Олимпийските игри не са единствени по рода си Олимпия не е единственият древногръцки град, който е домакин на организирано атлетическо състезание. Много общности провеждат свои собствени игри, но тези състезания се различават по престиж. Около 150 г. пр.н.е. около 200 „игри с награди“ редовно се провеждат в Гърция, като Атина, Мегара и Беотия се очертават като най-известните места. Спортистите се състезават за пари и ценни награди като казани с масло. Олимпийските игри, базирани в Олимпия, са част от друг клас състезания: Свещените игри, известни също като Панелинските игри, или Коронните игри. Четири места – Немея, Делфи, Коринтският провлак и Олимпия – се редуват в провеждането на годишното състезание, което означава, че действителните Олимпийски игри се провеждат на всеки четири години, както летните и зимните игри днес. От четирите свещени игри игрите в Олимпия са ненадминати по известност. 2. Олимпийското примирие не е нещо ново На церемонията по откриването на Зимните игри през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, Хуан Антонио Самаранч, тогавашен президент на Международния олимпийски комитет, говори за мира. „Нашето послание е по-силно от всякога“, каза той. „Моля, спрете битката. Моля, спрете убийството. Моля, хвърлете оръжията си“. Думите на Самаранч – алюзия за продължаващата обсада на Сараево – събудиха съвременното олимпийско примирие, след това възобновено от комитета и Обединените нации. От 1994 г. насам ООН приема резолюция, озаглавена „Изграждане на мирен и по-добър свят чрез спорта и олимпийския идеал“ преди всяко издание на Игрите. Историята на олимпийското примирие датира чак от изобретяването на игрите. През IX век пр.н.е. на Ифитос, владетелят на гръцкия град Елида, му писнало от безкрайните конфликти в региона. Когато се консултира с жрицата-оракула на Делфи, тя му казва да започне мирно атлетично състезание. Ифитос и други гръцки монарси (с един от които той воюва по това време) подписват примирие, Екехейрия. Противно на популярната легенда, споразумението не изисква всички конфликти в Гърция да спрат по време на Игрите. Само позволява на спортисти и други участници да пътуват безопасно до и от Олимпия. Според Енциклопедия Британика, „Има само един известен случай на позоваване на примирието и оплакването идва от Атина, а не от Олимпия“. 3. Щафетата с факела не е древно олимпийско събитие Днес запалването на олимпийския огън е в центъра на церемонията по откриването на игрите. Няколко месеца преди това в Олимпия е запален огън и през следващите седмици пламъкът „пътува“ до олимпийския стадион. Въпреки че тази щафета се е превърнала в трайна символична и театрална шарада, традицията не изхожда от древна Олимпия. Олимпийският огън прави такова пътуване за първи път през 1936 г., когато германските архитекти на Игрите в Берлин уреждат пламъкът да бъде запален в Олимпия и пренесен до нацистката столица. Огънят е бил важна част от древните Олимпийски игри. По време на Игрите пламъкът постоянно гори в олтара на богинята Хестия. Свещени пламъци се палят и в храмовете на Зевс и Хера. Щафетата с факла (тръстикова палка) никога не е била провеждана в древна Олимпия, но състезанията в други градове понякога я включват. 4. Не всеки можел да се състезава в древните Олимпийски игри На жените е изрично забранено да се състезават в Игрите в Олимпия, въпреки че те са можели да спечелят признания като собственици на коне, които спечелват много в състезания с колесници. (Херейските игри – отделно състезание специално за жени, се появява като алтернатива на Олимпиадата, но не е част от официалните тържества.) Технически всеки свободен гръцки гражданин от мъжки пол можел да се състезава в Игрите (според хрониките първият олимпийски победител е бил готвач на име Короебус), но е трябвало да имат достатъчно време и ресурси, за да го направят. Олимпия изисква всеки спортист, участващ в състезанието, да тренира десет месеца преди игрите. Някои бедни, но талантливи спортисти си вземат почивка чрез спонсорство от богати мъже, които ги подкрепят със стипендии по време на обучението им. Други получават нещо като атлетическа стипендия от властите. 5. Древното олимпийско село не е хедонистично като днешните Последната фаза от подготовката на олимпиец е задължителен месечен престой в Елис, милитаристичен град, който приютява спортисти за интензивна тренировъчна програма. Частните треньори на атлетите седят тихо отстрани, докато олимпийските треньори и съдии работят с бъдещите състезатели. Този своеобразен тренировъчен лагер прочиства групата от недостойни спортисти и позволява на участниците да се преценят един другиго. Ако някой се окаже негоден да се състезава със съперниците, които срещне там, той може да напусне без срам. Днес олимпийските спортисти живеят заедно само по време на самите игри, в специално построено олимпийско село, което има репутацията на бордей за секс и забавления. В сравнение с това в Елис е било доста кротко. Но не напълно лишено от чувственост: обитателите на лагера за обучение изцяло от мъже или се отдавали на секс помежду си, или спели със „сплескани оловни плочи върху слабините си, надявайки се, че студът и тежестта на метала ще намалят нощния им начин на живото желания“, пише Тони Перотет в „Голите олимпиади: истинската история на древните Игри“. 6. Маратонът не е древно олимпийско събитие Пешеходното състезание от 26,2 мили, включено в Игрите днес – и често провеждано по целия свят – е част от съвременните Олимпийски игри от възраждането на състезанието през 1896 г., макар и с леко различни дължини във времето. Но такова състезание не се е провеждало в древна Олимпия. Всъщност най-дългата пешеходна надпревара, пробягвана от древните олимпийци, е долихосът, който може да достигне три мили. Все пак маратонът има митичен произход в древна Гърция. Според легендата Фидипид, древен гръцки куриер, пробягал 26 мили от бойното поле в Маратон до Атина, за да обяви военната победа на Гърция над персите – след което починал на място. Бягането е и най-старото олимпийско събитие. Първите Игри, през 776 г. пр.н.е., се състояли от едно състезание: спринт от една обиколка на стадиона (малко повече от една десета от милята). 7. Древните олимпийци не са получавали медали, но… Победителите на първо място в Свещените игри в Олимпия, Немея, Делфи и Коринтския провлак печелят съответно корони от маслини, магданоз, лавър и бор. (Древните не са признавали второто или третото място.) Но тези официални награди не са били единствените им печалби: както правят олимпийците днес, древните атлети са пътували нтадлъж и нашир. Родните градове на победителите били изключително горди с тях и ги обсипвали с допълнителни награди. Атина например предоставяла на местните победители в олимпийски състезания между 50 и 100 амфори със зехтин. Други награди били: доживотни места в амфитеатрите, пенсии, държавни позиции, храна и др. Един завършен спортист, натрупал богатство от игри с награди и от олимпийски победи, можел наистина да живее луксозен живот. 8. Древните олимпийци се представят голи Древните гърци са били доста свикнали с публичната голота, включително и на спортни състезания. Практиката е особено подходяща за Олимпиадата, пише Перотет, тъй като „съблича социалния ранг“, оставяйки състезателите да бъдат представени единствено от тяхната физическа мощ. Атлетите не са единствените голишари на Олимпиадата. Веднъж една вдовица се промъкнала на стадиона, преоблечена като треньор, за да може да гледа как се състезава синът ѝ. (Омъжените жени не можели да присъстват като зрители, само на момичетата било разрешено да гледат събитията.) След това всички обучители трябвало да бъдат съблечени като атлетите, така че нежеланата жена да може да бъде ясно видяна. 9. Древните игри не са смазани от християнството, а от икономиката Древните олимпийски игри се провеждат в чест на Зевс, царят на гръцките богове. До средата на II век пр.н.е. Римската империя поела контрола над Гърция, включително над Олимпия. Игрите продължават, все още популярни, но със затихваща слава. В началото на III век от н.е. Рим приема християнството като своя официална религия. По-късно през същия век Теодосий I издава серия от укази, забраняващи езическата религия, ритуали и празници. Но мерките не споменават изрично състезанието на Олимпия! Истинският крах на състезанието вероятно е финансов. Според историка Софи Ремийсен, игрите на Олимпия някога са били подкрепяни от граждански фондове. Но до IV век тези пари се отклоняват другаде; значи зависело от богатите да спонсорират събитието. В крайна сметка организаторите стигат дотам да не могат да си ги позволят. Древните Игри може и да са претърпели крах, но значението им за елините е неоспоримо. Всъщност игрите са толкова важни, че гърците дори рискуват безопасността на страната си заради тях. Когато персите нахлуват през 480 г. пр.н.е., „много от гръцките градове-държави се съгласяват да съберат съюзническа армия, но им е много трудно да я съберат, защото толкова много хора искат да отидат на Олимпийските игри“, казва Кристесен, историк от колежа в Дартмът. (Със съкращения) Превод от английски: Георги ВЕНИН