culturespace.bg
Особеностите на човешкия мозък са също толкова озадачаващи, колкото и неговата сложност. Странно е, че мозъкът не знае, че съществува. Като на монарх на нервната система бихте си помислили, че този прост факт няма да му убегне. В същия дух, не е нужно да знаете, че имате мозък, за да бъдете съзнателни – допреди няколко века най-великите гении, включително Шекспир, Нютон и Бах, ни най-малко не са се интересували имат ли мозък.
След като тръгнете по този път, научното преклонение пред мозъка става все по-странно, защото крие погрешно предположение. Това е предположението, че мозъкът отговаря на всички въпроси за реалността. Също толкова вярно е да се каже, че мозъкът блокира реалността, или за да бъдем честни, той манипулира реалността, за да отговаря на човешките цели.
Има ли това значение за обикновения човек, не-учен, който се опитва да води възможно най-добрия живот? Всъщност всеобхватните обяснения са толкова изкушаващи, че, изглежда, не можем без тях. Три такива обяснения са доминирали във всяка култура. Те се въртят около Бог или боговете, научния материализъм и съзнанието. В зависимост от това в коя култура сте родени и кога, един от тези светогледи, както може да ги наречем, се чувства напълно убедителен. Пълната вяра се натъква на проблеми, ако случайно не сте съгласни, защото всички светогледи имат пукнатини и недостатъци, което е неудобен факт, ако сте истински вярващ.
Настоящото разчитане на мозъка за обяснение на реалността е само една част от научния мироглед, но важна част. Няма съмнение, че мозъкът обработва необработените данни, които се превръщат в триизмерния свят, който приемаме за реален чрез петте сетива. Фотоните, субатомните частици, които носят светлина, са невидими и е много полезно мозъкът да ги прави видими.
Такива химически процеси не са същите като мислите, но мозъкът ги обработва, за да създаде всеки аспект на ума. Това е достатъчно, за да убеди неврологията, че мозъкът = ум, или най-малкото, че мозъкът е източникът на ума. Би било хубаво, след хиляди години философски спорове, ако проблемът ум-тяло, както го наричат, беше незабавно разрешен чрез обръщане към мозъка. В крайна сметка, ако не можете да мислите без мозък, какво повече доказателство ви трябва?
Тази логика обаче се срива, когато се вгледате по-внимателно. Нека си представим свят, в който единственият съществуващ музикален инструмент е пианото. При такива обстоятелства не бихте могли да свирите Бах или Моцарт без пиано, но очевидно би било абсурдно да се каже, че пианото композира музика. Това е инструментът, а не причината. По същия начин имаме само един инструмент на мисълта, мозъка, но няма доказателство, че той е нещо друго освен инструмент.
Преодоляването на този проблем е толкова трудно, че философията беше права да бъде объркана от проблема ум-тяло. През последните четиридесет години бях в контакт с учени, които абсолютно не биха помръднали, когато става въпрос за мозък = разум, някои от които пишат цели книги по темата. Ето няколко важни въпроса, на които те не могат да дадат отговор.
• Вашият мозък ли е написал вашата книга или вие?
• Как вашият мозък решава да задава въпроси за мозъка?
• Как точно мозъкът вижда светлина, когато във зрителната кора е тъмно? Как чува звуци, когато е тихо в слуховата кора?
• Ако всеки химичен процес в мозъка се определя от законите на химията и физиката, откъде идват свободната воля, любопитството, проницателността, съмнението в себе си и скептицизмът?
• Ако отричате свободната воля, смятате ли, че всички са мозъчни кукли, включително тези, които изучават мозъка? Ако приемете свободната воля, как мозъкът е преодолял детерминизма на химията и физиката?
• Какво доказателство има, че мозъкът преживява нещо? Това не се ли свежда до неприемливата идея, че атомите и молекулите имат преживявания, тъй като мозъкът не е нищо друго освен атоми и молекули?
Проблемът ум-тяло съществува поне от времето на древните гърци, така че тези въпроси не са нови, нито пък са били разрешени задоволително. Полезно е да се поддържа убеждението, че мозъкът отговаря на всичко, защото това ви позволява да игнорирате такива разочароващи въпроси или да ги отхвърлите като невежество от страна на питащия. (Имам четиридесет години опит и с двете нагласи.)
Мирогледите се разпадат по ръбовете, преди да отстъпят. Светогледът, основан на Бог, се разпадна след Холокоста, защото вярата в добро божество вече нямаше смисъл, нито идеята за безразличен Бог, който просто позволява на хората да постъпват толкова чудовищно, колкото искат.
През последните десетилетия научният светоглед се разпада бързо, не като нещо невероятно полезно, а като обяснение на реалността. Това ускорение се дължи на нуждата на науката от емпирични данни. Данните, измерванията, математическата логика и експериментите са необходими за науката. За съжаление, няма данни отпреди Големия взрив, което прави Сътворението мистерия, която не може да бъде научно решена. Няма данни откъде идват времето, пространството, материята и енергията. В крайна сметка няма данни защо, как или какво е съзнанието.
Ако мозъкът не може да разбере съзнанието, той не може да разбере себе си. Това единствено предложение преобръща убеждението, че мозъкът обяснява реалността. Привържениците на Мозък = Ум не ги е грижа за това, както и обикновеният човек, който не е учен. Животът протича на основата на две неопровержими неща: съществуване и опит. Знаем, че съществуваме и животът ни се разгръща като поток от преживявания от раждането нататък.
Човек може да прекара векове в спорове за проблема ум-тяло и през тези векове възгледите за света, основани на Бог или боговете и научния материализъм, се издигат и падат. В крайна сметка това е битка на думи. Съществуването и опитът продължават независимо. Но ако привлекателността на светогледа е неустоима, най-убедителен, без значение колко епохи минават, е третият – светогледът, основан на съзнанието.
Причината за това е проста: съществуването и опитът са безсмислени, без да ги осъзнаваме. Не можем да говорим за други живи същества – хипотетичното съзнание на котка или горила е тяхна лична област, – но съзнанието претърпя особен обрат, когато Хомо сапиенс придоби такова изострено самосъзнание. „Аз“ се появи и останалата част от историята се разгърна оттам. (От гледна точка на еволюцията, нашите хоминидни предци трябва да са принадлежали някъде в спектъра на самосъзнанието.)
А на практическия въпрос: „Важно ли е това за обикновения човек?“ – що се отнася до мозъка, отговорът вероятно е „не“. Що се отнася до съзнанието, от друга страна, отговорът е „да“ в пълния смисъл на думата. Отваряйки вратата към съзнанието, вие я отваряте към най-висшите ценности на човечеството: любов, състрадание, емпатия, прозрение, любопитство, личностно израстване, съзидателност, вдъхновение и духовен опит. Фактът, че мозъкът може да обработва тези стойности, е чудо, което съм готов да приема с благодарност. Преклонението пред мозъка, не повече.
Дийпак Чопра е познат у нас с много преведени на български негови книги. Той е основател на Фондация „Чопра“ (The Chopra Foundation) – организация с нестопанска цел за изследване на благосъстоянието и хуманитаризма, и Chopra Global – цяла здравна компания в пресечната точка на науката и духовността. Световноизвестен пионер в интегративната медицина и личната трансформация. Чопра е клиничен професор по семейна медицина и обществено здраве в Калифорнийския университет в Сан Диего и служи като старши учен в „Галъп“. Той е автор на повече от 90 книги, преведени на четиридесет и три езика. Чопра е в челните редици на революцията в медитацията през последните тридесет години. Той е автор на предстоящата книга „Дигиталната дарма (хинд. – естественият закон, всеобщият ред – бел.прев.): Как да използваме AI, за да повишим духовната си интелигентност и лично благополучие“. Списание „TIME“ описва д-р Чопра като „един от 100-те най-добри герои и икони на века“.
Източник: Medium
www.deepakchopra.com
Превод от английски: Георги ВЕНИН
|
