Димитър Икономов: патриот, поборник, авантюрист, по-късно – и народен представител…

Симеон КУЛИШ Има една улица, в кв „ Левски“ във Варна, с поизбледнял надпис на табелката с име: Димитър Икономов. На нея са построени много нови сгради, модерни бизнес офиси, а на номер 36 е кацнала дори една „Била“… Но колко души от многобройния всекидневен хорски поток знаят, кой стои зад това скромно име. Може би трябва да се върнем много назад във времето и да си спомним за един велик българин. Христо Ботев – име свято, име емблема, един живот, вдъхновяващ цял народ! Той, който никога няма да умре! Той и неговата безсмъртна чета, с която дописаха славните страници на Априлското въстание от 1876 г.! Да, това са те, десетки млади момци, рискували и поели по пътя на бунта, към неизвестното, към саможертвата… Не малка част от тях намират смъртта си, но с вечно туптящи сърца за България! Други, успели да оцелеят след Априлската епопея и Руско-турската война от 1877-1878 г., са сред първите строители на Нова България. Те са този така нужен лъч светлина, това животворящо дихание за една нова държава, за един възкръснал народ! Днес, близо век и половина след паметните събития от втората половина на XIX век, трудно си даваме реална сметка за техния изключително трънлив и несигурен път, който са извървели не само за себе си, но най-вече за нас. Такъв патриот, поборник, авантюрист, по-късно и народен представител, е Димитър Икономов. Балканджийският 37 годишен четник, който убеждава Христо Ботев да предприемат онази решителна крачка – превземането на австрийския параход „Радецки“. Димитър Христов Икономов е роден през 1839 г. в Троян в дома на Иконом поп Христо Гадев и Добра Дочева. Неговият дядо – Иван Гадев, е сред богатите и влиятелни хора в китното старопланинско градче, занимава се с търговия на овце. Бъдещият революционер израства във високоморална и патриотична среда, където любовта към знанието е била на почит, особено за баща му. По всяка вероятност Димитър се сдобива с фамилното име „Икономов” от духовната награда на баща си. Първоначално завършва килийното училище в Троян, а след това учи в Ловеч (1852 – 1854) при софийския даскал Емануил Лазаров. На следващата година заминава за Троянския манастир „Успение Богородично“, където се обучава на църковен ред и гръцка псалтика. След като получава прилично образование, позволяващо му да преподава, става учител в Троян (1856–1857), след това в Никопол (1858), а по-късно и в Оряхово (1863/64 – 1867). Между учителстванията, през периода 1860 – 1861 г., Димтър се озовава в Цариград при баща си, който още от 1859 г. е свещеник в българската църква в столицата на Османската империя. Младежът пее в църковния хор, но заедно с това става част от вълненията на българите и тяхната борба за църковна независимост. Баща му е сред силните радетели и последовател на тази висока кауза. Най-вероятно тук окончателно се формират и революционните възгледи на Димитър, както и решимостта му да се включи в револционната дейност. Макар след като се завръща в родния Троян и се жени за Бона, от която има един син – (Иван Икономов (1868 – 1949, доброволец от Сливница), само три години по-късно, установявайки се в Оряхово, 28-годишният Икономов ще поеме по славния път на съпротивата. Там, в дюкяна на братя Цако и Димитър Милчеви, заедно с А. Лулчев и Георги Катранов от Свищов, се поставят основите на таен революционен комитет. Установяват връзка с българската емиграция в Букурещ с главна цел – събиране пари за оръжия и формиране на чета. За съжаление обаче, усилията им така и не се увенчават с успех. Тук е важно да отбележим и още един исторически момент: през същата 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминават Дунава. Новините за това събитие достигат и до Икономов. Освен надежда, те му дават сили и вдъхновение за още по-решителни действия. От този момент нататък той разбира какво е неговото призвание. Димитър Икономов В крайдунавския град Икономов се занимава както с революционна и просветна дейност, и с обществена. При освещаването на новопостроената църква в с. Еница той успява да склони игумена на Врчанския манастир архимандрит Иларион да извърши освещаването вместо гръцкия владика. Нещо повече, в паметния ден Димитър Христов държи и пламенна реч. Това събитие е изключително важен момент, свързан с борбата на българския народ за независима църква. Спокойно може да го приемем като своеобразен продължител на онзи Български Великден от 1860 г. Със сигурност това не е била единствената подобна акция в българските земи, а поредното доказателство за непримиримия български дух и вяра. Действително, усилията на десетките борци за църковна независимост се увенчават с успех и така на 28 февруари 1870 г., както знаем, Великият везир Али паша връчва на Гаврил Кръстевич подписания предния ден от султан Абдул Азис ферман за учредяване на Българската екзархия. Оряховският период действително поставя началото на нов етап в живота на Димитър Икономов. Но една конкретна случка окончателно преобръща неговия жизнен път. При поредната акция за събиране на средства (2000 гроша, обещани от братя Семидови при съдействие за укриване на кожи в някое село) участие взема Икономов, заедно с няколко други комитетски дейци. За нещастие, част от стоката е хваната от властите в една задънена бъчва. Друга част е намерена в хана на Цеко Вълчев. Започва следствие, а Димитър Христов, Ц. Вълчев и Власаки Аргиров са откарани във Видинския затвор. Оправдан е само Вълчев, като влиятелен чорбаджия. Останалите са признати за виновни в съучастие в аферата. Качват ги на кораб за Русе, където трябва да бъдат съдени. В този момент на помощ се притичва Илия Цанов. Той се споразумява с капитана на плавателния съд за следното: при напускане на Бекет да премине бавно и много близко покрай понтоните. И действително така става. Това дава възможност на арестантите да скочат в движение, озовавайки се на брега. Там ги очаква предварително подготвен файтон, с който се отправят навътре в Румъния. В деншната ни северна съседка Икономов не се задържа дълго. Отправя се към Белград, където се записва във Втората легия на Раковски и Каравелов. Престоят му в сръбската столица значително обогатява неговия военен опит, понеже имай възможност да черпи знания и умения от доказали се хайдути, войводи като Панайот Хитов, Христо Македонеца, Иван Кулин и, разбира се, Васил Левски. След военното си обучение е произведен в чин капрал (ефрейтор). През август 1868 г., когато е разпусната легията, Димитър Икономов се установява в Зимнич, а след това в Турну Мъгуреле. През периода 1874 – 1875 г. живее в румънския град Александрия, където има собствена хлебарница. Тя се превръща в едно от средищата на българската революционна емиграция. На входа и стояло знаме с лъв, изрисувано от живописеца Христо Цокев от Габрово. Паметникът на Димитър Икономов в родния му град Троян В края на декември 1874 г. между членовете на БРЦК настъпват сериозни рзногласия по въпроса за развитието и дейността на организцията. Любен Каравелов е отстранен от редиците му. За главен ръководител е избран Христо Ботев, който на 10 август 1875 г. свиква в Букурещ събрание. В него участие взема и Димитър Икономов като делегат на Александрийския комитет. Месец по-късно се състоява историческото събрание, на което се взема решение да се формира чета под ръководството на Панайот Хитов, която да премине Дунава и да помогне на въстаниците в България. На по-дейните членове са раздадени пълномощни със задачата да издирят, запишат и въоръжат момчета. Икономов е изпратен да действа в района на Александрия, Гюргево и Турну Мъгуреле. Успява да събере и обучи 20 младежи. В началото на ноември 1875 г. започват заседанията на Гюргевския комитет. Решено е да се подготви въстание в България, което да се обяви на 18 април 1876 г. Страната е разделена на четири революционни окръга. Трети революционен окръг с център Враца се обръща за помощ към българската емиграция в Румъния. Сред идеите е да се сформира чета от около 200 души, която да внесе по-ново и модерно оръжие в страната и да помогне на въстаниците във Врачанско. За ръководители на тази чета са поканени старите и опитни войводи Филип Тотю и Панайот Хитов (потвърждение на решенията от септември с.г. – б.а.), но те категорично отказват това предводителство. Тогава сам Ботев предлага да стане войвода. Всички го приемат с отворени обятия, защото са съзнавали, „че за такава велика работа, каквато е да се води чета, трябва и велик човек“. Към този момент Икономов вече е сред близкото обкръжение и доверените лица на поета-революционер. Троянецът е и главният идеолог за превземането на австрийския параход „Радецки“. По този повод Георги Стойчев си спомня думите му: „Чета не може да се прекара, освен да се завладее някой параход, който въстаниците във вид на пасажери да нахълтат и гдето им приляга да излязат в България“. Нещо повече, Димитър Христов лично избира въпросното място за „излизане“, вследствие на предварително проучване, отбелязвайки, че то е най-подходящото за целта. В хода на подготовката на Ботевата чета Икономов взема дейно участие не само с обучението на въстаници, но и с допълнителното ѝ снабдяване с медицински принадлежности, сред които: хинин, мушами, стъклета с холерен и разни мехлеми. Димитър Икономов снабдява и себе си от Букурещ с пушка от системата „Белгийски щруцер“ (преднопълнеща нарезна карабина – б.а.). Тук е мястото да отбележим, че оръжие от подобен тип имат само 15 от всички четници. Освен това, той е облечен със сиви вълнени дрехи, по краищата -с нашивки от зелено сукно, калпак от кожа с червено дъно и лъвски знак. Екипировката му се допълва още от бинокъл и рог за даване на сигнали. Всичко това потвърждава, че Икономов действително е бил част от ръководния състав на четата. С преждевременното избухване на Априлското въстание става ясно, че Ботевата чета трябва да се изпрати незабавно в помощ на въстаниците*. Така, още на 16 май 1876 г., Христо Ботев, поп Сава Катрафилов и Димитър Иономов се качват от Гюргево на парахода „Радецки“ като обикновени пътници. От всички пристанища на румънския бряг, където корабът спира, се качват четници. На 17 май сутринта, когато „Радецки“ е над Оряхово, Ботев събира щаба си, в който влиза и Икономов. Уточняват подробностите в/на плана около превземането на парахода. По пладне този план е вече успешно изпълнен. Към 3 ч. следобед те достигат до Козлодуйския бряг, където четата стъпва на родна земя. От там започва славният и безсмъртен поход на тези луди глави с лъвски знаци на челата. Димитър Икономов се отличава със смелост, решителност и героизъм в боевете при Милин камък, Челопешките кошари и Лютиброд. След смъртта на Ботев той заства начело на част от оцелелите четници, около 20 души, с които поема в посока на разбунтувалите се места, за да окажат подкрепа. Сутринта на 21 май те се спускат по течението на р. Искър и стигат до овчарска колиба, където успяват да вечерят. Малко след като си тръгват от там, българите влизат в бой с преследващите ги турци. В сражението петима падат убити. Спасилите се тръгват из горите на Балкана, в опит да се измъкнат от вървящия по стъпките им неприятел. При с. Лютаково обаче приключва техният боен път. На 25 май 1876 г. отрядът, вече наброяващ 12 души, достига покрайнините на селото. Там водят люто сражение с османците. Огладнели, ожаднели, останали почти без муниции (5-6 патрона на човек), те са принудени да се оттеглят и скрият в една воденица. Два дни по-късно четниците са застигнати и обкръжени от башибозук и черкези, водени от своя главатар – Ахмед ага. Като осъзнават ситуацията, героите приемат съдбата си. Те са пленени и откарани в Орхание (днес Ботевград), а от там – изпратени в Софийския затвор. Присъдата им е смърт чрез обесване, но по случай възцаряването на новия султан присъдите на Димитър Икономов, Спас Дюлгеров и Петър Ванков са заменени с доживотен затвор в окови. Времето, прекарано в Софийския затвор, е изключително тежко както за Икономов, така и за останалите затворници. През всичките месеци на престой не минава и вечер, без той да бъде бит. Вследствие на редовните побои едно от ребрата на Димитър Христов е строшено. От Софийския затвор Икономов е изпратен на заточение на о. Родос. Там, заедно с други комити, престоява до подписването на Сан-Стефанския прелиминарен договор. Освободен е на 20 март 1878 г. Тук е мястото да отбелжим, че след Освобождението са засвидетелствани сериозни проблеми и със зрението му, които най-вероятно водят началото си от затворническия период (май 1876 – март 1878 г.). През 1894 г. е извършена операция на очите му в Букурещ: лявото му око е извадено. От о. Родос Икономов се прибира в родния си град, но не вече като част от Османската империя, а като приказно кътче от току-що възкръсналата българска държава. Това със сигурност е бил изключително емоционален момент за него, тъй като той напуска Троян като поробен град, а след завръщането си го заварва вече свободен. Ботевият четник се включва активно и в политическия живот на Княжество България. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в Търново. Това само по себе си е достатъчно висока оценка за Димитър Христов, за неговата личност и влиянието му сред българите. Освен това той е определен от Т. Лисевич – руски вицеконсул във Варна, като: „… европейски образован човек с либерално направление…“. Нещо повече, Икономов често влиза в словесни схватки с Марко Балабанов по време на заседанията на Учредителното събрание, изказва мнения и заема позиции, типични за мнозинството (заседания от 17 и 19 февруари 1879 г.). На 6 март 1879 г., например троянецът взема отношение по темата за образованието, застъпвайки позицията, че общините трябва да имат задълженията да построяват училища, а правителството да плаща на учителите. След това Димитър Икономов става член на административното управление на Троян. През 1880 г. е околийски началник в Дряново, а после и в Куртбунар (Тервел) между 1881 и 1883 г. От 1884 до 1886 г. е народен представител в IV ОНС от Троянска област. Само три години по-късно той се установява във Варна, където заема длъжността член на Окръжния съвет до смъртта си през 1896 г. В морския град Икономов се жени отново. От втората си съпруга той има 3 момчета (Спас, Георги и Минко) и 1 момиче – Ана. Във Варна той открива и хан с името „Радецки“, просъществувал чак до 1947 г. (днес мястото е жилищна кооперация на ул. „Д-р Пюскюлиев“ №12). На втория етаж на сградата са се намирали жилищните помещения на семейство Икономови. Това място бързо се превръща в едно от емблематичните за града. На лицето на зданието е бил инкрустиран на ламарина в голям размер самият австрийски кораб. Вече тежко болен, без едно око, на 19 февруари 1896 г. той губи съпругата си при раждане. Този емоционално-житейски удар, който го връхлита, се оказва непреодолим за коравия Ботев четник. Само месец по-късно, на 29 март, Димитър Икономов поема към вечния път на безсмъртието. Един живот, изпълнен с множество повратности, героизъм, самоотверженост и идеализъм, прииключва на едва 57 години. Човек, отдал живота си в името на България, безспорно многовекторна личност, участвал в борбите за църковна, но и за политическа независимост на своята Родина! Просветител и обществено-политически деятел, неизменил на себе си до последния си земен миг.