culturespace.bg
Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.
В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.
Всяко четене е една война между автора и читателя.
Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.
Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.
И гаргите стоят с часове по антените, но от това не стават по-музикални.
Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести – все ми е минавало през ума: „Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише – та дано се остави, за негово добро“.
Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.
Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.
Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.
За мнозинството български граждани държава произлиза от глагола държа: – Дръжте държавата за всичко! Ние държим да я уверим, че тя е длъжна да ни поддържа! А Отечество – от глагола тече: О, течете, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб!
Демократизмът има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества: завистта – тъй както любовта към клюкарството е основа на изящната литература.
Аз гледам българите като чужденец.
Доволен съм обаче, че гледам чужденците като българин.
Има хора с такива прости, мили души, че за да го отстраниш веднъж за винаги от себе си, достатъчно е да му дадеш малко пари назаем.
Който живее на гарата, смята, че влаковете и пътниците минават за негово развлечение; който пътува с трена – че гарите са направени и заселени за негово удоволствие.
Всичко друго мога да простя в нелепостите на мирозданието, но това, дето са дадени криле на мухата – никога.
Вечер, като си легна, започвам да мисля за съчиненията си, които някога ще пиша – и заспивам. Заспивам с блажена мисъл: – Все пак ползата от моите съчинения е действителна: с ненаписаните заспивам аз, а с написаните – навярно читателите.
Животът е наистина едно изпитание. Но в най-простия смисъл: провидението предлага на хората съблазни, за да ги изпита. Повечето хора, то се знае, веднага се улавят на въдицата. Провидението ги потупва по рамото и им казва със задоволство: браво! – и вече се грижи за тяхното благополучие докрай. Ония малцина, които се стремят да останат праведници – провидението тутакси им обръща гръб с думите: – Господа, вам ще се отплатя на онзи свят! Изобщо – провидението бди… над негодниците.
Дай на българина власт – и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава.
Как се мени светът и човекът към все по-лошо, се вижда, между другото, и от това: В наше време за някого казваха: „Сиромах – и добавяха с твърдост и гордост: – но честен“. Днешните хора казват равнодушно: „Честен – и добавят с презрение: но сиромах“.
За нас, българите, във всички области, има една обща характеристика: муха, която живее със самочувствието на аероплан.
Никога недей се сближава много с човека! Доближиш ли го до себе си – той без друго започва да те рита.
Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост. От това се вижда ясно колко далеч е човекът от истината.
Недей вече ми разказва за своите страдания, своите мечтания, за своите чувства, болки и мъки. Омръзна ми! Аз чакам да ми опишеш как Ботев плака от Козлодуй до Веслец и как Левски разби главата си о тъмничния зид в София.
Винаги на драго сърце говорят само хубави работи за умрелия. Дори още в древността са измислили мъдрост: за умрелия или добро, или нищо. От страх и уважение към великата тайна на смъртта ли? Не! Все пак от себелюбие: по тоя начин ние всеки ден узаконяваме и затвърждаваме правилото, че каквото и да вършим приживе – след смъртта ни са длъжни да говорят само добро за нас! Можем значи още сега да бъдем спокойни.
Ненавиждам тълпата – дори ако се състои от мобилизирани мъдреци.
Не мога да се привържа към демокрацията: тя е преди всичко тържество на неграмотността.
Капацитет — човек, който иска да бъде капак на всичко.
Деградиран – чиновник, когото началството изпраща от града в село.
Окопитен – човек, който е бил на лъзгава почва, но най-сетне е получил копита и се е задържал.
Небитие – непозната страна, гдето не бият.
Писателите обикновено стават писатели поради честолюбие. Но има хора, които поради много по-голямо честолюбие не стават писатели…
Трябва да е отвратително да се препитаваш от изящна литература. Да гледаш как всеки ден твоите съкровени блянове се превръщат в… агнешка яхния и гювеч със зарзават!
Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.
За мене няма нищо по-важно от държавата. Когато се кланям в нейния храм, аз не искам да мисля, че свещите, които там ми продават, са доставени чрез търг със злоупотребление; нито че храмът е пълен с мишки и се управлява от нищожни хора, които само груб интерес кара да се навъртат в него.
За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то замества всички други.
В борбата между две истини –истината винаги е някъде извън тях.
Виж го, виж го: той примира да бъде премиран.
О, ларви, които умират за лаври!
Животът е като коня: почувства ли, че ездачът е несигурен, може да го хвърли.
Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.
Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.
Във виното е истината! – Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен – така че истината, уви, не е и там.
Казват с любов и почит: библиотеката.
А мене ме е просто страх от това учреждение.
Защото каквито глупости и да си написал – всичко отива там и става общо достояние завинаги. И дори ако днес не изглеждат глупости – все пак някой някога, може би дори вече след като тебе те няма на света, ще ги намери, ще ги чете и ще се смее и срамува за тебе. Нима не ви е още отсега срам от оня, който някога ще се срамува за вас?
Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея – и завърти дръжката.
В книгата на живота има една най-важна, най-дълбока и най-проникновена страница – откровение. С девет печата, завинаги е запечатана тая страница за онзи, който не е бил родител и не е погребал рожба.
Пътят към човешкото сърце е мъчно да се намери.
Към злъчката обаче е много лесен.
Войната е баща на всичко – е казал Херодот.
За майката не е казал нищо, но по всичко изглежда, че това е глупостта.
Когато се издигнеш окончателно над земното – тъкмо тогава те заравят в земята.
Дори в момент на върховен екстаз от отражението си в огледалото мухата има само един начин да запечата чувството си.
Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.
Всички котки мяукат по един и същи начин.
Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.
Често си представям една държава, населена изключително от крадци. Там всички са против всички по една твърде проста и обяснима причина: всички се знаят помежду си и всеки всекиго обвинява, изобличава, ругае, защото всеки знае за какво е способен всеки друг – по себе си преди всичко.
Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.
Когато видите, че последното ми издихание наближава, донесете ми да извърша последната си работа: да коригирам некролога си. Помня, че като се родих и ме сложиха настрана, до мене имаше един вестник, към който дълго посягах, за да поправя грешките му, но не ме разбраха, за да ми го дадат, и аз напразно само плаках.
Три върховни пункта има всеки банкет: аперитивен – закуски; смилателен – кафе, ликьор; пургативен – речи.
Като четеш някои вестници, често си мислиш: - Няма ли кой да ги поправи: тия хора се заблуждават да мислят, че съществува Нобелова премия за лъжа!
Той се мисли за обществен деец! Блазе му: той вярва, че има общество в тая страна.
О, да — и той падна за отечеството! Падна от високата стълба на Сметната палата, гдето бе отишъл да получи една платежна заповед.
--------------------------
Димитър Подвързачов (1881 – 1937) е български поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист.
|
