Джон Клелон Холмс: „Те продължаваха да мислят, че Керуак е Дийн Мориарти“

culturespace.bg През 1967 г. поетите Арам Сароян и Тед Беригън пътуват до Сейнт Питърсбърг, Флорида, да интервюират за „Paris Review“ легендарния писател на бийт поколението Джак Керуак. Непознати често се появяват в къщата на Керуак, за да се срещнат с автора на „По пътя“. Керуак живее със съпругата си Стела, майка си Габриел и две любими котки. Стела се опитва да прогони поетите. Но Сароян има коз. Баща му е писателят Уилям Сароян, един от героите на Керуак. Сароян отбелязва, че Керуак е „подобна на бик руина“, подут, с наднормено тегло и черният му дроб отказва. Той прекарва дните си в халат и чехли, оплаквайки се от войната във Виетнам. Всекидневието му се върти около уиски, текила или бира. Той казва на биографката Ан Чартърс: „Аз съм католик и не мога да се самоубия, но смятам да се напия до смърт“. Когато Сароян и Беригън влизат в дома на Керуак, те го намират да седи в тъмната всекидневна. Беригън дава на Керуак шепа Орбитрол (Керуак ги нарича „чаталести кларинети“). Почитателите често донасят на Керуак наркотици и алкохол. Писателят на бийтниците Джон Клелон Холмс каза: „Те продължаваха да мислят, че Керуак е Дийн Мориарти“, главният герой, вдъхновен от Нийл Касиди в „По пътя“. Понякога през нощта Керуак отива в задния двор и вие към луната. Сароян и Беригън слушат как Керуак си спомня за дните си с Касиди, навъртайки се наоколо… Керуак свири на пиано за поетите, след което композира спонтанно хайку: Врабче с голямо листо на гърба вятърна буря Керуак разказва за произхода на будизма и влиянието на дзен върху неговото писане. „Когато един човек наплюл Буда, Буда отговорил: „Тъй като не мога да приема твоята злоупотреба, вземи си я обратно“. Сароян пита Керуак за разликата между Буда и Иисус. Керуак казва: „Това е много добър въпрос. Няма разлика“. Керуак рецитира поемата си „Мексико Сити блус“. Той моли Сароян да повтори думите след него ред по ред: Деликатни концепции за капачки на коленете. Все едно да целувам котето си в корема. Треперещото месо на слоновете на добротата. Статията на Сароян/Беригън в „Paris Review“ е последното интервю на Керуак. Последните му години са трудни. Неговото писане помогна за създаването на контракултурата на 60-те години, но той презира хипитата. В пияна поява през 1968 г. в предаването „Огнева линия“ на Уилям Ф. Бъкли, той презира протестиращите против войната и теоретизира, че Виетнам е просто правителствен заговор „за продажба на повече джипове“. Това предизвиква разрив между Керуак и Алън Гинсбърг, неговия колега от бийт поколението. Той губи и своя стар приятел и муза Нийл Касиди, който умира в Мексико. Керуак се премества в Сейнт Питърсбърг през 1966 г., след като майка му е парализирана от инсулт. Той нарича Сейнт Питърсбърг „градът на младоженците и живите мъртви“ и го смята за „добро място да дойдеш да умреш“. Той прекарва дните си в слушане на джаз, грижейки се за майка си и играейки с котките си. Седи на бюрото в спалнята за гости и пише бейзболни статии за местен вестник. Занимава се с роман, наречен „Pic“, разказан от гледна точка на афро-американско момче. Керуак започва да отпива „Johnny Walker Red“ около обед, след което преминава към бирата „Schlitz“ до вечерта. Алкохолът оказва силно влияние върху него. Романистът Джон Клелон Холмс пише, че Керуак е бил „мил и колеблив, когато е бил трезвен, но е ставал жесток, параноичен, бъбрив, със сковани стави, с диви очи, неизтощим и с амнезия, когато е пиян“. През септември 1969 г. Керуак отива да пие в бар, наречен „The Cactus“. Той изпива твърде много и започва да се дърли неспирно. На излизане от бара се нахвърлят отгоре му и той претърпява жесток побой. Не потърсва лечение за раните си. На сутринта на 20 октомври 1969 г. Керуак се събужда и започва да повръща кръв. Откаран е по спешност в болницата „Свети Антоний“, където лекарите диагностицират стомашен кръвоизлив и нелекувана херния. „Горкият беше в шок от момента, в който стъпи в спешното отделение“, каза лекар пред „New York Times“. „Така и не го извадихме от шока“. На Керуак са дадени 30 единици кръв от група А и е откаран по спешност в операционната. Лекарите се опитват да спрат коремното кървене, но увреденият черен дроб пречи на кръвта му да се съсири. Той почива на 21 октомври в 05:45 ч. Официалната причина за смъртта е цироза на черния дроб и вътрешен кръвоизлив. Той е само на 47 години. Погребан е в гробището „Едсън“ в родния си град Лоуел, Масачузетс. Последният роман на Керуак „Pic“ е публикуван посмъртно. Приятелите съседи на Керуак, група литературно ориентирани жители на Флорида, в момента са домакини на писателски събития в дома на автора в Сейнт Питърсбърг. Те работят с „Kerouac Estate“, за да превърнат къщата в убежище за писатели и исторически музей. Превод от английски: Георги ВЕНИН