ЮРИ АТАНАСОВ
Предците ни, както древни, така и съвсем неотдавнашни, са създавали големи богатства. Много от тях безвъзвратно сме загубили. За други не подозираме, че съществуват. Трети, макар и познати,оставяме да се рушат и постепенно да загиват. Така е и с най-голямото ни богатство – българския език.
Още прадядовците ни са оставили „късмет“-ътда замени „слука“- та, а „ела“ да измести „дойди“. По-късно, в стремежа си да приличат на европците, са допуснали „браво“ да скрие „хвала“, „патриот“ – „родолюбец“. Нашенските „благодаря“ и „прощавай“ и досега се борят с „мерси“ и „пардон“.
По-къснобащите ни смениха „месеца“ с „луна“. И макар че белезите все ощеличат (казваме „полумесец“, а не „полулун(а)“), внуците, като учат Ботйовото „Настане вечер, месец изгрее…“, ме питат: „А бе, дядо, как така месецът изгрява, нали той започва и завършва?“.
Съвсем неотдавна, вече нашето поколение, увлечено от бурния „прогрес“, забравило, че прогрес ще рече напредък към по-добро, допусна навлизането накупчина чужди думи, всяка от които като мазно петно покриваше не една, а няколко точни български думи наведнъж.„Интерес“ е вероятно най-често използваната дума в речите и писанията на нашите властници и цялото обслужващо ги обкръжение. А „интерес“ заплесква в кална буца три ясни, но различни български слова: „любопитство“, „внимание“ и „изгода“. Същото действие има и „контрол“ – чуждица,дето забърква в едно„проверка“, „надзор“ и „управление“.Или „формално“ – веднъж като „повърхностно“ (свързано с обвивката, а не със съдържанието) и друг път като „в съответствие с правилата“.Но това вече не е само избутване на български думиот една чуждица. Това е загуба на съдържание,загуба на сведение. „Сведение“ – позабравена, но много смислена българска дума, с корен „веда”, сиреч знам, за да предвиждам, за да предсказвам, за да управлявам!Точно това е смисълът на употребяваната днес под път и над път „информация“. Грубо стъкмената чуждица, означаваща буквално „вътре в обвивката“, без никакво основание еизместила нашето„сведение“.Към същия списък трябва да отнесем „комуникация“-та, която замени„съобщенията“ (между устройства) и „общуването“ (между хората), „публика“-та, коятозамеси в едно „зрители“ и „общественост“,„база“-та, която е ту основа, ту склад, ту хранилище, ту съоръжение, както и особено почитаната „проблем“, избутала точните български „задача“, „грижа“, „трудност“.
Списъкът е дълъг. Към този списък се добавят имената на нови понятия, коитоучени и вещи лица (специалисти) пренасят като лепенки от чуждия език в българския. И се редят едни хардуер-и:, адаптер-и, рутер-и, тунер-и, хъб-ове, сензор-и; едни софтуер-и: драйвер-и,апликации, плъгин-и, пач-ове; едни препарати, медикаменти, молекули: дентални, назални, пулмонални, перорални, перанални; подреденипонякога поединично, понякога в клъстери.Най-тъжното е, когато същите тия учени и вещи лица без да се замислят пренасят чужди имена, създадени след задълбочено обмисляне от чуждите им събратя. Обмисляне, което цели най-лесно разбиране на новите понятия от най-широк кръг ползватели (говорещи съответния език, разбира се). Точно такъв е случаят със странните думички, понякога звучащи не съвсем прилично, понякога намирисващи, но винаги неразбираеми:„уеб“, „сайт“ „онлайн“, „офлайн“.А всъщност всичко е много просто: многобройни източници и хранилища на сведения по цялата земя са обвързани помежду си като в огромна паяжина (уеб) и в тая паяжина всяка буболечка-ползвател си има свое местенце (сайт). От своя страна, всеки ползвател може да бъде готов да приема и предава (онлайн)или да бъде изключен (офлайн).
Още по-голяма бъркотия настъпва, когато хора, задължени да пишат за или да говорят пред обществото, но нежелаещи да вникнат в това, за което пишат или говорят, започнат да лепят нови имена. Така преди тридесетина години до името, което вече беше добило гражданственост –„изчислителна машина“, беше залепено английското име на същото понятие със същото значение – „компютър“ (сиреч „сметало“, „изчислител“), за да означи само една разновидност на основното понятие, а именно – изчислителна машина за лично ползване. Малко по-късно гласност доби нова лепенка– „лаптоп“ (от английското laptop – върху коленете, в скута), за да обозначи „преносим компютър“. Бедата не е толкова в странното звучене (на български по-добре би било „топ-лап“ или „лап-глът“), а в това, че laptopcomputerбеше името на първите разновидности на преносими компютри от средата на 70-те (с големината на сандъче за 10 килограма ябълки).При въвеждането на „лаптоп“ у нас това име беше вече отдавна изместено от notebook.
В днешно време списък на чуждиците не може да бъде съставен. Те се леят като кален поток от вестници, списания, радио, телевизия, книги и учебници. Прочитам горното изречениеи се замислям: „А не съм ли прекалил със заключението си?“. И за да се проверя, включвам радиото – програма „Хоризонт“, 26 май 2019 г., предиобед. Звучи приятен глас: „…боя се да не предизвикам…“ пет чисти български думи и изведнъж: „негативна конотация“!Отварям речниците. Прескачам „негативна“, която отдавна е залепена върху „отрицателна“. Намирам: „Конотативното значение на думата е различно отденотативното…“.Значи, има иденотация. Продължавам търсенето иоткривам:„Денотация - Означаване, назоваване на денотати“. Спирам и се замислям: колко богата трябва да е била мисълта на тази госпожа, че не е намерила български думи да я изрази… Или пък, завъртените чуждици просто прикриват мисловна беднота? Включвам отново радиото. И понеже е изборен ден, говорителката нагнетява: вотове, електорати и елити:привични лепенки върху българските „гласове“, „избиратели“ и„избрани(ци)“.Следват по-любопитните „екзит пол“ и „ад хок“. Опитвам се да разгадая. „Exit” сме го виждали да свети над изходните врати в тъмни зали. Пол без съмнение е половината от хората (мъже или жени). Много точна българска дума, в последно време почти забравена. Тогава какво ли ще да бъде „екзит пол“?А, вероятно нова разновидност в джендърите.Да, но не би.„Пол“ – допитване до гласоподавателите.Възмущавам се! После прочитам произхода на тази дума и бързо се успокоявам. Идва от „преброяване на овчите глави“. Може би го заслужаваме. Следват „политолози“, социолози“, „социални антрополози“ и други полози, в които въпросните госпожи и господа мътят обикновено чужди яйца. Заслушвам се отново. Тече разгласа: Фондация „Америка за България“ ще подпомогне увеличаването на броя на „стар тъпите” (така го чувам!). Замислям се. Защо им са стари, когато има достатъчно млади? И като потвърждение на моята мисъл млад женски глас бодро заявява: „Необходимо е значително да увеличим броя на ко(у)човете и менторите“. За кочовете можем да се досетим, но защо й са ментори…?
|
